Решение № 78 от 13.05.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Ловеч, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200010 по описа за 2025 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №9577186 издаден от ОД на МВР Ловеч на името на С. Д. Т., ЕГН ********** - законен представител на фирма ********, ЕИК ********* при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 16.07.2024 г. в 14.53 часа в обл. Ловеч, ПП 1-4 км 65+700 землището на с. Малиново, с АТСС тил стационарна SITRAFFIC LYNX, насочена в посока София снимаща в двете посоки, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3%, за МПС ******* вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер ****** при разрешена скорост от 60 км. ч. е установена скорост от 95 км. ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 35 км. ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок първоначално е била подадена жалба от „Евро рента кар“ ЕООД, ЕИК *********, С. Д. Т., представлявано от С. Д. Т. чрез адв. Б. М. от САК, като съдът с разпореждане №14/07.01.2025 г. е оставил без движение жалбата и е дал възможност на С. Д. Т. да подаден последната от своя име, тъй като той е лицето санкционирано с процесния ЕФ, а не дружеството собственик на проецсното МПС. С молба с вх.№675/17.01.2025 г., С. Д. Т., чрез адв. Б. М. от САК, в даденият му от съда срок, е отстранил нередовностите на първоначално депозираната жалба, като е подал такава от свое име, с оглед на което съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В жалбата С. Д. Т., чрез адв. Б. М. от САК, моли съда да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен. Излага, че при съставянето на електронния фиш е допуснато съществено нарушение па процесуалните правила, което води до опорочаване на административното дателното производство по налагане на наказание. Последното е довело до ограничаване правата на жалбоподателя. Сочи, че след връчване на проецсния Електронен фиш клиента му е депозирал декларация, ведно с приложено копие от СУМПС, в която декларация декларирал кой е управлявал процесното МПС в процесните дата и час.

В последствие получил писмо с рег. №906000-16625, с което ВПД Началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч му указал, че отказва да анулира издадения ЕФ, тъй като в 1 депозираната декларация не се съдържала информация за пълния адрес за кореспонденция.

Сочи, че текста на чл.189, ал.5 от ЗДвП, регламентирала, че се предоставя декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на СУМПС, като никъде в разпоредбата на закона нямало изискване да се предоставя точен адрес. Сочи, че лицето, посочено в декларацията било гражданин на ЕС и можело много лесно да бъде намерено от местните власти, за да му бъде връчен фиша, както и че в редица населени места и в Р България като адрес се посочвало само населеното място, в която насока сочи примери. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б. М. от САК, който моли съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

Излага, че мотивите на „Пътна полиция“ към ОД на МВР Ловеч да откажат да анулират издадения фиш е, че „Предоставената декларация не съдържа пълния адрес за кореспонденция“. Моли съда да приеме, че отразеното в мотивите на „Пътна полиция“ не е вярно, тъй като текстът на чл.189 ал.5 от ЗДвП гласи, че собственикът има право да предостави на съответната териториална структура на МВР данни за лицето, извършило нарушението и да предостави копие от свидетелството си за управление на МПС. Сочи, че неговият доверител е попълнил декларация, адресът е преписан от паспорта на чуждестранния гражданин, представено е копие от шофьорската му книжка, както и копие от самия паспорт, от който било видно, че посоченият адрес абсолютно съвпада с този от документа. Сочи, че е ноторно известно, че и в Р България има малки селища, в които липсва точен адрес от типа на улица и №, а просто е написано самото селище, какъвто е настоящия случай. Излага, че при анулиране на фиша, органите на МВР следва да наложат глоба на гражданин на ЕС, като трябва да го препратят на съответните, в случая на Белгийските власти за връчване. Счита, че доверителят му е изпълнил изцяло законовите изисквания според своите възможности, което се виждало и от декларацията, която същия бил попълнил и от данните в паспорта.

Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Видно от представената разписка за връчване на процесния ЕФ същия е връчен на жалбоподателят на 30.09.2024 г., който в законоустановения срок е подал декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която е посочил, който е управлявал процесния л.а. на процесните дата и час, като към декларацията е приложил и копие на СУМПС на това лице, както и договор за наем /rental agreement/ №000562. Видно е от ангажираните по делото доказателства и че в тази връзка ВПД началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е изготвил отговор до жалбоподателя Т. с рег. №906000-16625/29.10.2024 г., с който го е уведомил, че подадената от него декларация не отговоря на изискванията на чл.185, ал.5 от ЗДвП, тъй като липсва точен адрес за кореспонденция на лицето посочено в декларацията, и че да бъде анулиран процесния ЕФ е необходимо да представи пълен адрес на посоченото лице в законоустановения срок. След връчването на този отговор на жалбоподателя Т., видно от приетото и вложено като доказателство по делото известие за доставяне, в законоустановения срок, последния е депозирал жалба пред РС Ловеч, която е предмет на настоящето дело. По изложените по – горе съображения, съдът приема, че жалбата против 2 процесния ЕФ, предмет на настоящето дело, се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 95 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 35 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км. ч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 98 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.

Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 95 км.ч за която именно е издаден процесния ЕФ.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е извършено процесното нарушение – 16.07.2024 г. срокът на валидност на одобряването на използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени доказателства, в частност Протокол от проверка №106-СГ-ИСИС/21.07.2023 год. на ГД „МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото, а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за процесния участък от пътя, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.

Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

3

Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.

Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят, съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.

В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.

По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост.

В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.