Решение № 20416 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20416 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110157798 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника Ц. А. Ц., ЕГН ********** за следните суми:

4000.00 лева, представляваща частично дължима главница в общ размер от 17 836.62 лева по Договор за потребителски паричен кредит № 3904610/21.10.2019 г., сключен между Ц. А.

Ц. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД), ведно със законна лихва от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането; 1009.61 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2021 г. до 23.02.2022 г. и 476.67 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.02.2021 г. до 26.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2022 г. по ч. гр. д. № 23331/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че на 21.10.2019 г. ответникът е сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор за потребителски паричен кредит № 3904610/21.10.2019 г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 20 461.80 лева. Договорен бил с годишен лихвен процент в размер на 5.49 %. Посочва, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 96 месечни анюитетни вноски в срок до 21.10.2027 г., но поради неплащане на две последователни погасителни вноски, на основание чл. 12 от договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като на 23.02.2022 г. на длъжника било връчено уведомление за предсрочна изискуемост.

Сочи, че на 17.12.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по силата на който задължението на ответника Ц. А. Ц., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 3904610/21.10.2019 г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Твърди, че на 23.02.2022 г. на длъжника е връчено уведомление за извършената цесия.Към настоящия момент погасяване на задълженията по договора не било извършено,поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника 1 дължимостта на сумите ,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК .Претендира разноски.

Ответникът Ц. А. Ц. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за нищожност на клаузите от договора, отнасящи се до определянето на възнаградителната лихва и наказателната лихва за забава, като неравноправни, противоречащи на добрите нрави и нарушаващи разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО. Оспорва да е бил уведомен от банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Възразява срещу вноските по кредите с настъпил падеж, като се позовава на ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото ч.гр.д.№23331/2022год. по описа на СРС,65 състав ,се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № 13052/11.05.2022год. с която в полза на заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника ,който в срок е подал възражение по чл.414 от ГПК, поради което с разпореждане на съда от 09.09.2022 г. и на основание чл.415, ал.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По легитимацията на ищеца:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по договора за потребителски кредит № 3904610/21.10.2019 г., от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2021год., ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.12.2020 г. За да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г. сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на цедент, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, в качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил и продал ,заедно със съпътващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие. Процесното вземане е предмет на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.12.2021 г., видно от приложение № 1 към него. Извършването на цесията е потвърдено от цедента с потвърждение.

За да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.

2

Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор за извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор.

В случая с известие за доставяне /обратна разписка/ ,надлежно подписано от получател ,ответника Ц. Ц. е получил Уведомление за цесия и Уведомление за предсрочна изискуемост д-р №3904610 на 23.02.2022год.

Също така представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съгласно пълномощно , е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане. Това писмо е достигнало до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,а именно на 23.02.2022год. ,видно от обратна разписка .

Поради гореизложеното, ищецът доказва материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по силата на договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване материалноправните предпоставки за уважаването на всеки един от предявените установителни искове.

По иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД:

За да се уважи иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки , а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпила предсрочна изискуемост на вземането за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя, на която се позовава ищецът; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 21.10.2019 г. между ответника и ”УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД – гр. София е сключен договор за потребителски паричен кредит № 3904610 с предоставена на ответника сума в размер на 20 360 лв. Заетата сума следва да се върне на 96 месечни погасителни вноски в размер на 280,71 лв., като датата на първото плащане е 21.11.2019 г., а на последното – 21.10.2027 г. Страните са договорили годишен лихвен процент 5,49% ,при плаваща лихва ,като сбор от референтен лихвен процент от 0,09%/едномесечен ОДИ/ и фиксирана надбавка от 5,40%, а ГПР – 7,44 %. Уговорена е такса за разглеждане на кредита от 101,80лв. и месечна застрахователна премия от 16,06лв. като общия размер на кредита е 20 461,80лв.,а кредитополучателя се е съгласил да върне 26 948,11лв.

В заключението на вещото лице по назначената от съда ССчЕ е посочено ,че на дата 21.10.2019год. е извършен банков превод с получател банкова сметка ,с титуляр Ц. А. Ц. ,в размер на 10 002,09лв.,с основание „паричен заем“ като на 21.10.2019год. е бил погасен стар дълг по предходен договор в размер на 10 357,91лв.Сумата на рефинансираните стари задължения от 10 357,91лв. и преведената по разплащателната сметка на ответника 10 002,09лв. е в общ размер о т 20 360лв. и формира размера на отпуснатия по процесния договор кредит,поради което вещото лице е направило извод, че кредита е предоставен,респ. получен в пълен размер от кредитополучателя.

Ищецът се позовава на настъпила на дата 23.02.2022 г. предсрочна изискуемост на вземането по договора, предвидена в чл.12, ал.2, б. „а” от Общите условия към договора за кредит. Съгласно цитираната клауза кредиторът има правото да прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер, при допуснато просрочие 3 и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита. Съгласно чл.12, ал.3 от ОУ в срок от 15 дни от получаването на известието за предсрочна изискуемост, потребителят следва да изплати на кредитора дължимите суми, в това число главница, лихва и всички допълнителни разходи. Ищецът претендира посочената предсрочна изискуемост да е надлежно съобщена на длъжника на 23.02.2022год.

С т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:1. обективния факт на неплащането и 2. упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Необходимо е длъжникът (ответник) да е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането по договора за заем, като съдът счита, че това уведомяване в случая е извършено от ищеца, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В случая,съгласно заключението на вещото лице по назначената от съда ССчЕ, по процесния договор за кредит са отчетени просрочия при окончателното погасяване на вноските,като за периода 21.05.2021год. до 23.02.2022годо. е налице незаплатена просрочена главница в размер на 1 799,54лв. ,т.е. десет последователни вноски като последното плащане е до 22.03.2021год.След датата 22.03.2021год. не са налице плащания от длъжника.