Решение № 948 от 17.05.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 948 гр.Пловдив, 17.05.2019г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

- IX наказателен състав в публично заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА като разгледа АНД № 1804/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-1030-009978 от 12.12.2016г., издадено от Й. П. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Н.Г.Т., ЕГН:**********, с адрес ***

1.на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

2.на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;

3.на основание чл.181, ал1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.147 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се поддържа, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са извършени множество съществени нарушения на процесуалните правила, всяко едно от които е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, също не е налице описание на обстоятелствата, при което е извършено твърдяното нарушение. Относно нарушението на чл.137А, ал.1 от ЗДвП посочва, че при движение е използвал обезопасителен колан, същият е бил разкопчан, след като МПС е било приведено в покой. Също поддържа, че в наказателното постановление не посочено в коя от изброените в законовата разпоредба категории – M1, M2, M3, N1, N2, N3 попада управляваното от жалбоподателя МПС. За деянието по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП сочи, че са налице основанията деянието да бъде счетено за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП поддържа, че в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят се наказва като водач на лек автомобил Хонда, докато съставът на чл.181, т.1 от ЗДвП предвижда отговорност за собственика, още липсва описание на фактическата обстановка, съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП периодичността на техническия преглед е различна в зависимост от вида на МПС и изминалия период от датата на първоначалната регистрация. Също възразява, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН административнонаказващият орган не е конкретизирал на основание коя законова разпоредба отнема контролни точки, нито за кои нарушения. Алтернативно поддържа становище за наличие основанията на чл.28 от ЗАНН случаят да бъде преценен като маловажен. Предлага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, в съпроводителното писмо взема становище, че административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 16.12.2018г. видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 27.12.2018г., съгласно отразения входящ номер, като следва да се съобрази, че периода 23.12.2018г. – 26.12.2018г. е неприсъствен. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.08.2016г., около 11:35 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Христо Ботев“ срещу номер 45, свидетелят Т.П.Т., в качеството му на *** при ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, осъществявал дейност по контрол на движението, когато установил движещо се на също място МПС – лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ „***“.

Свидетелят Т. спял за проверка горепосоченото МПС и установил, че същото били управлявано от жалбоподателя Н.Г.Т., който не носил и не представил свидетелство за управление на МПС, както и контролен талон към него. Също така свидетелят Т. установил , че МПС същото „Хонда Сивик“ с рег.№ „***“ – собственост на жалбоподателя Т., не било представено на периодичен технически преглед в рок до 09.07.2016г., видно от знака за Годишен технически преглед № 7884949.

С оглед на горното, на място и в присъствието на нарушителя, свидетелят Т. съставил АУАН с бланков № 667514 от 14.08.2016г. за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата и чл.147 от Закона за движението по пътищата, който жалбоподателят подписал, като отразил възражения. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели Т.П.Т. и В. С. Т..

Свидетелят Т. не помни конкретния случай, което съдът намира за нормално предвид изтеклото време до разпита на същия – повече от година и обстоятелството, че същият работи като *** при ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ , съответно – логично е, че същият всекидневно извършва дейност свързана с проверки водачи на МПС, поради което е нормално да не помни конкретен случай от преди повече от година. Въпреки горното, свидетелят Т. изцяло поддържа посоченото в АУАН.

От своя страна свидетелят В. С. Т. посочва, че на същата датата се е возила с автомобила със съпруга си – жалбоподателя Т., като описва фактическата обстановка по проверката.

Следва да се посочи, че показанията на свидетелите Т.П.Т. и В. С. Т. добре кореспондират по между си, с единствено заключение – обстоятелството дали жалбоподателя Т. е носил колан по време на управление на автомобила. Въпреки това и доколкото свидетеля Т. сочи, че не помни конкретния случай, то в случая не става въпрос за анализ на противоречиви свидетелски показания, а за преценка презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП

Ето защо съдът намира показанията на свидетелите Т.П.Т. и В. С. Т. за логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото,както и процедурата по съставяне на акта.

Съдът съобрази и приетите по делото писмени доказателства – медицински документи – запис на тонове от 14.08.2016 г. и болничен лист от 04.08.2016 г., както и удостоверение за раждане на детето на жалбоподателя, от които се установява причината за управление на автомобила на датата на нарушението, в светлината на изнесеното от свидетеля Т..

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

I.За нарушението на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

В изключение посоченото по-горе, относно нарушението на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, в противоречие с разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН (относно съставения АУАН), както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (за наказателното постановление), в последните два липсва пълно описание на съставомерните за описаното нарушение факти. В този смисъл безспорно е, че съгласно текста на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В случая както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва посочване дали МПС – лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ „***“ спада към категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3.

Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване съставомерните по твърдяното деяние факти лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и съответно - от възможността да организира защитата си. Последните съществени процесуални нарушения мотивират отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Отделно от горното и по отношение на правилността на наказателното постановление в тази му част следва да се посочи, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установявиха достатъчно данни за извършено деяние, с което Н.Г.Т. виновно да е нарушил разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, за това, че на 14.08.2016г., около 11:35 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Христо Ботев“ срещу номер 45 е управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ „***“, без да използва обезопасителния кола, с което същото е оборудвано.

Следва да се посочи, че в показанията си свидетеля Т. е категорична, че жалбоподателя Т. е използвал предпазен колан. Същевременно свидетеля Т. не помни последното. Безспорно в ЗДвП е налице презумпциата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното обаче е установено от показанията на свидетеля Т., като не съществува причина за съда да не възприеме същите за истинни.

Ето защо наказателното постановление в тази му част се явява и неправилно, което също мотивира неговата отмяна,

II.За нарушението на чл.100, ал.1, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

По отношение на правилността на наказателното постановление в частта му за нарушението на чл.100, ал.1, ал.1 от Закона за движението по пътищата съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установявиха достатъчно данни за извършено деяние, с което Н.Г.Т. виновно е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, ал.1 от Закона за движението по пътищата, за това, че на 14.08.2016г., около 11:35 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Христо Ботев“ срещу номер 45 е управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ „***“, без да носи свидетелство за управление на МПС, както и контролен талон към него.

Същото нарушение е установено безспорно и в този смисъл са както показанията на свидетеля Т.П.Т., така и на В. С. Т..