Решение № 153 от 06.10.2022, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Гражданско дело 283/2021
- Вид
- Решение № 153
- Подписан
- 06.10.2022
- В сила
- 30.12.2022
- Състав
- Ангелина Гергинова Гергинска
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 153 гр. Сливница, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20211890100283 по описа за 2021 година
Ищецът, ЗК ”Лев Инс” АД, ЕИК ЕИК 121130788, представлявано от С.Н.А. и П.В.Д. - изпълнителни директори, чрез юрисконсулт К.З., е предявил против Д. И. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, с който моли да бъде установено по отошение на Д. И. А., ЕГН **********, че дължи на ЗК ”Лев Инс” АД сумите, както следва: 2845,18 лева - главница, законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и всички направени сьдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
Твърди се, че на 08.07.2012 г., около 04:30 часа в гр. София, Д. И. А., управлявайки л.а. „СААБ“ с ДК № СА 4012 РС по ПП I-8 с посока от гр.
Сливница към гр. Драгоман с висока скорост (около 145 км/ч) е съпричинил ПТП с насрещнодвижещия се т.а. „Рено 440 Магнум“ с ДК № РВ 6З74 МК, който бил предприел маневра изпреварване и почти успял да се прибере в своето платно. В лекия автомобил, упрвляван от Д. И. А. се возил като пътник отпред вдясно и С.Г.С., на когото при настьпилото ПТП били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на дясна гръдна половина с фрактури на четвърто и пето ребро подмишнична линия, мозъчно сътресение и кръвонасядане на главата челнотеменно, 1 съчетано с охлузване. Твърди, че след настъпилото ПТП виновният водач, Д.
И. А., своеволно напуснал мястото на ПТП, без да изчака органите на МВР, с което виновно се отклонил от проверка за алкохол.
Твърди, че за настьпилото ПТП с пострадали лица е образувано ДП № 79/2012 г. по описа на ОД на МВР София, пр.пр. № 976/2012 г. по описа на РП-Сливница и НОХД № 822/2013 г. по описа на РС-Сливница. Бил установен напусналият мястото на ПТП водач, Д. И. А., разследването установило и че двамата с неговия спътник са били в обстановка, в която последният е употребил солидни количества алкохол, след което двамата са тьрсили работещи нощни заведения и дискотеки. Констатирано е, че Д. И. А., непосредствено след настьпването на ПТП, е напуснал автомобила и мястото на ПТП, не е изчакал органите на МВР и по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Твърди, че към датата на ПТП отговорността на виновния автомобил „СААБ“ с ДК № СА 4012 РС била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗК „Лев Инс“ АД с полица № 22112001398375, със срок на валидност: от 29.05.2012 г. до 28.05.2013 г., поради което и пострадалият пътник, С.Г.С., предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение към ЗК „Лев Инс“ АД, като е заведена щета под № 0000-5500—171271.
Твърди, че било образувано гр.д. № 45189/2017 г., 65 състав по описа на СРС, по което, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати главница, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществените вреди в размер на 2000 лева, както и законна лихва върху сумата от 08.07.2012 г. до исковата молба (05.07.2017 г.), възлизаща на 610,18 лв, както и законна лихва до плащането, извършено на 31.08.2018 г. и възлизаща на 235,00 лв. Твърди, че сьдебното решението е постановено при участието на Д. И. А. като трето лице помагач, поради което последният е обвързан с него. Твърди, че присъдените суми са преведени на пострадалото лице с платежно нареждане BORD09030499 от 31.08.2018 г., както и с прихващне на насрещни изискуеми ликвидни задължения. Изплатеното от ЗК „Лев Инс“ АД общо застрахователно обезщетение, ведно с лихвите за забава, възлизали на сума в размер на 2845,18 лева.
Предвид изплатеното обезщетение по задължителна застраховка 2
”Гражданска отговорност”, на основание чл. 500, ал. 1, т.3 от Кодекса за застраховането, ЗК ”Лев Инс” АД придобило право на регрес срещу виновния водач, напуснал мястото на ПТП и отклонил се от проверка за алкохол — Д.
И. А., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение и лихви върху него, в общ размер на 2845,18 лева.
Твърди, че на 20.01.2021 г., ЗК „Лев инс“ АД е депозирало по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд - Сливница, срещу Д. И. А., ЕГН **********, въз основа на което е образувано ч.г.д. № 54/2021 г., 6 с-в, като срещу издадената заповед е подадено въражение от длъжника.
Ответникът, Д. И. А., не е представил в срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. Не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът - редовно призован, не се явява, не се представлява; ответникът – редовно призован, явява се лично, като излага възражения за изтекла давност и отрича да е виновният водач при настъпилото ПТП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 27.01.2021 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 76 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 54/2021 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена лично на длъжника, и същият е депозирал пред съда възражение срещу издадената заповед.
С разпореждане № 282/09.03.2021 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщаването. За разпореждането на съда, заявителят е уведомен на 29.03.2021 г. и на 23.04.2021 г. същият е предявил настоящия положителен установителен иск.
Ето защо предявеният иск е допустим.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 54/2021 г. на РССливница по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 76/27.01.2021 г., по силата на която ответникът следва да заплати сумите: 2 845,18 лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки), представляваща изплатеното застрахователно обезщетение и лихви върху него; 56,90 лева (петдесет и шест 3 лева и деветдесет стотинки) – разноски за държавна такса и 50,00 лева (петдесет лева) – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства:
На 08.07.2012 г. около 04.30 часа в гр. София, Д. И. А., управлявайки л.а. „СААБ“ с ДК № СА 4012 РС по ПП I-8 с посока от гр. Сливница към гр.
Драгоман с висока скорост (около 145 км/ч), е съпричинил ПТП с насрещнодвижещия се т.а. „Рено 440 Магнум“ с ДК № РВ 6З74 МК, който бил предприел маневра изпреварване и почти успял да се прибере в своето платно. В лекия автомобил, управляван от Д. И. А. се возил като пътник отпред вдясно и С.Г.С., на когото при настъпилото ПТП били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на дясна гръдна половина с фрактури на 4-то и 5-то ребро по мишнична линия, мозъчно сътресение и кръвонасядане на главата челнотеменно, съчетано с охлузване.
След ПТП виновният водач Д. И. А. своеволно напуснал мястото на ПТП, без да изчака органите на МВР, с което виновно се отклонил от проверка за алкохол.
За настьпилото ПТП с пострадали лица е образувано ДП № 79/2012 г. по описа на ОД на МВР София, пр.пр. № 976/2012 г. по описа на РПСливница и НОХД № 822/2013 г. по описа на РС-Сливница. Бил установен напусналият мястото на ПТП водач, Д. И. А., разследването установило и че двамата с неговия спътник са били в обстановка, в която последният е употребил солидни количества алкохол, след което двамата са тьрсили работещи нощни заведения и дискотеки. Констатирано е, че Д. И. А. непосредствено след настьпването на ПТП е напуснал автомобила и мястото на ПТП, не е изчакал органите на МВР и по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Към датата на ПТП отговорностга на виновния автомобил „СААБ“ с ДК № СА4012РС била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗК „Лев Инс“ АД, със застрахователна полица № 22112001398375 със срок на валидност от 29.05.2012 г. до 28.05.2013 г.
Пострадалият пътник С.Г.С. предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение към ЗК „Лев Инс“ АД, като е заведена щета под № 0000-5500— 17-1271.
След образуване на гр.д. № 45189/2017 г, 65 състав, по описа на СРС, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати главница, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществените вреди в размер на 2 000,00 лева, както и законна лихва върху сумата от 08.07.2012 г. до завеждане на исковата молба (05.07.2017 г.), възлизаща на 610,18 лева, както и законна лихва до плащането, извършено на 31.08.2018 г. и възлизаща на 235.00 лева.
Съдебното решението е постановено при участието на Д. И. А. като трето лице помагач, поради което последният е обвързан с него. Присъдените суми са преведени на пострадалото лице с платежно нареждане BORD09030499 от 31.08.2018 г., както и с прихващне на насрещни изискуеми ликвидни 4 задължения. Изплатеното от ЗК „Лев Инс“ АД общо застратрахователно обезщетение, ведно с лихвите за забава, възлиза на сума в размер на 2 845,18 лева (две хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки).
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ. Същият е допустим, тъй като е предявен в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК от заявителя в заповедното производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 500 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, ако водачът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: да е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, по силата на който застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице застрахователно обезщетение за вреди в резултат на осъществен деликт от застрахованото лице при управление на моторното превозно средство, при настъпване на пътно-транспортното произшествие, като застрахованото лице следва виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
В случая е установено, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 2 845,15 лева, като встъпва до този размер срещу причинителя на вредата.
В случая се установи, че виновният за настъпилото ПТП водач (ответникът по настоящото дело – Д. И. А.) е напуснал местопроишествието, поради което на основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ дължи платените пари от застрахователя на увреденото лице.
По тези причини искът е основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото е основателен главният иск, следва да се уважи и акцесорният иск 5 за лихвата.
По отговорността за разноски:
Ищецът претендира разноски за исковото производство, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода по делото, такива му се дължат от ответника в размер на общо 156,90 лева /сто петдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, от които: 56,90 лева - държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение (определено от съда при спазване разпоредбата на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ).
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, включително и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, на ищцовата страна се следват разноски в размер на 106,90 лева /сто и шест лева и деветдесет стотинки/, от които 56,90 лева - държавна такса и 50,00 лева – адвокатско възнаграждение (определено от съда при спазване разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ).