Решение № 233 от 19.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20211110215542 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от /фирма/, ЕИК ***, срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0033549, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 638, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.

С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш. Излагат се подробни аргументи за неговата незаконосъобразност и се иска отмяната му, тъй като нямало ясно описание на нарушението и липсвали задължителни реквизити.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на атакувания ел. фиш. Претендира разноски.

За АНО, редовно призован, не се явява представител. Депозирани са писмени бележки, с които се иска да бъде отхвърлена жалбата, а издаденият ел. фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от другата страна.

1

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РССофия.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2021 г. в 19:38 часа, мобилна система за видеоконтрол ATCC № 11743f0 заснела лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № *** да се движи в град София по бул. „***“ срещу номер 64, в посока от бул. „**“ към бул. „***“. Заснетият автомобил бил собственост на юридическото лице /фирма/ със законен представител Р.Б.П. и за автомобила нямало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 19:38 часа на 17.05.2021 г., понеже застраховката влизала в сила в 19:45 часа на същата дата.

Предвид на това бил издаден от СДВР електронен фиш серия Г № 0033549 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл. 483, ал.

1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на /фирма/ било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, в качеството му на собственик на автомобила.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на ел. фиш е било допуснато съществено процесуално нарушение, което води до опорочаване на цялото административнонаказателно производство, тъй като в него е налице неяснота в описаната фактология и по-точно относно субекта на извършеното нарушение. В съставения ел. фиш словесно е описано, че лицето Р.Б.П., в качеството си на законен представител на /фирма/ (собственик на автомобила), не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил към 19:38 часа на 17.05.2021 г. Следователно се вменява нарушение на физическото лице Р.Б.П., че като законен представител на юридическото лице, той не е изпълнил това свое законово задължение, тоест за субект на нарушението е посочено физическото лице Р.Б.П.. В същото време обаче, се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева на юридическото лице /фирма/, в качеството му на собственик на автомобила на основание чл. 638, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Предвид на това е налице категорична неяснота относно субекта на нарушението, след като словесно се описва, 2 че то е извършено от физическото лице – законен представител на юридическото лице собственик, а наказание се налага на юридическото лице. Тази неяснота представлява съществено нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице, понеже то не може да разбере, кой се твърди да е отговорен за нарушението – юридическото лице собственик на автомобила или физическото лице, което е законен представител на юридическото лице собственик. Това не само нарушава правото на защита на наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била действителната воля на наказващия орган при индивидуализацията на субекта на нарушението. Явно наказващият орган е ползвал текст от електронните фишове за превишена скорост, където няма как да се налага наказание имуществена санкция, а само глоба и затова, дори собственик на автомобила да е юридическо лице, то наказанието се налага на неговия законен представител физическо лице. В настоящата хипотеза обаче, при нарушения по КЗ, законодателят е предвидил възможност да се налага и наказание имуществена санкция на юридическо лице собственик на автомобила, поради което в този случай не следва да се твърди, че нарушението е било извършено от физическото лице, което е законен представител на юридическото лице собственик. Тази вътрешна противоречивост на атакувания административен акт реално прави защитата невъзможна, а допуснатото процесуално нарушение не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ел. фиш на формално основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

Освен това от доказателствата по делото е видно, че валидна застраховка гражданска отговорност за автомобила е влязла в сила седем минути след установяване на нарушението, поради което категорично се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В писмените бележки представителят на наказващия орган е направил възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Според цитираната 3 нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от 370 лева. Въз основа на представените писмени доказателства става ясно, че дружеството-жалбоподател е заплатило в брой на адвокат В.Ч. уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 370 лева, като това е станало на 25.10.2021 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, което с оглед представените доказателства досежно реалното му заплащане, не надхвърля размера на минималното възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Поради това и съдът счита, че заплатеното от страна на жалбоподателя възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, съобразно представения договор за правна помощ, който доказва и реалното заплащане на уговореното възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0033549, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на /фирма/, ЕИК *** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.

638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на /фирма/, ЕИК *** сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща сторените от дружеството разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4