Решение № 689 от 02.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Горна Оряховица, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Н.-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.-Петрова Гражданско дело № 20224120101552 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация ЙОВКОВЦИ” ООД с ЕИК 104055066, със седалище и адрес на управление : гр. В. Търново, ул. „П. К. Яворов” № 30, представлявано от управителя Д.И.В., чрез пълномощник – адв. Т. Т. от ГАК, твърди в исковата си молба, че ,,В и К Йовковци” ООД гр. Велико Търново осъществява търговска и експлоатационна дейност по извършване на водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води и канализация на територията на област Велико Търново. Заявява, че за отчетния период от 17.01.2017г. до 20.08.2018г. са приложими Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от “В и К Йовковци” ООД гр. В. Търново, одобрени от ДКЕВР, с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. и публикувани в централен и местен ежедневник: “Новинар”, бр.196/21.08.2014г. и в-к “Янтра днес”, бр.178/18.09.2014г. Сочи, че съгласно чл.33 от ОУ, ВиК операторът издава ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Твърди, че за процесния отчетен период дължимата сума е 199,60 лв., в т.ч. главница 145,55 лв. и мораторна лихва 54,05 лв. Заявява, че за доставена вода и ползвани ВиК услуги, на ответника са издадени фактури, като ответникът не е заплатил дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги в 1 срока по чл.33,ал.2 от ОУ. Заявява, че съгл. чл.44 от ОУ, за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, за неплатените суми е начислена мораторна лихва. Посочва, че стойността на ползваната, но неплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за абонатен № 72278 на ответника за обект, находящ се в гр. Г.О. ул..., по издадените фактури е, както следва: фактура № 0028288798/28.02.2017г., за отчетен период от 17.01.2017г. до 16.02.2017г., на стойност 11,42 лв., фактура № 0028365678/31.05.2017г., за отчетен период от 16.02.2017г. до 17.03.207г., на стойност 11,42 лв., фактура № 0028441307/28.04.2017г., за отчетен период от 17.03.2017г. до 19.04.207г., на стойност 11,42 лв., фактура № 0028522119/31.05.2017г., за отчетен период от 19.04.2017г. до 16.05.2017г., на стойност 10,75 лв., фактура № 0028611917/30.06.2017г., за отчетен период от 16.05.2017г. до 16.06.207г., на стойност 15,36 лв., фактура № 0029174738/29.12.2017г., за отчетен период от 16.06.2017г. до 15.12.2017г., на стойност 10,75 лв., фактура № **********/31.01.2018г., за отчетен период от 15.12.2017г. до 16.01.2018г., на стойност 9,22 лв., фактура № 0029355269/28.02.2018г., за отчетен период от 16.01.2018г. до 19.02.2018г., на стойност 9,22 лв., фактура № 0029444646/30.03.2018г., за отчетен период от 19.02.2018г. до 19.03.2018г., на стойност 9,22 лв., фактура № 0029530286/30.04.2018г., за отчетен период от 19.03.2018г. до 18.04.2018г., на стойност 9,22 лв., фактура № 0029618815/31.05.2018г., за отчетен период от 18.04.2018г. до 21.05.2018г., на стойност 9,22 лв., фактура № 0029710767/29.06.2018г., за отчетен период от 21.05.2018г. до 19.06.2018г., на стойност 9,22 лв., фактура № 0029804158/31.07.2018г., за отчетен период от 19.06.2018г. до 19.07.2018г., на стойност 9,22 лв., и фактура № 0029898052/31.08.2018г., за отчетен период от 19.07.2018г. до 20.08.2018г., на стойност 9,89 лв., всичко на обща стойност 145,55 лв. – главница, върху която е начислена лихва за забава в общ размер от 54,05 лв. Заявява, че потребителят е поел задължение към оператора за плащане на всяка фактура до 30 дни след датата на издаване, като до момента не са платени нито една от цитираните по-горе фактури и потребителят изпада в състояние на неизправност поради неизпълнение на поети задължения. Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 410 ГПК, образувано е ч.гр.д. 791/2022г. на ГОРС. Заявява, че основателността на предявените искове се обуславя от съществуването на договор за доставка на питейна вода, пречистване на отпадните води и канализация - продажба по смисъла на чл.183 от ЗЗД, по силата на който ищецът като продавач - доставчик е доставил процесното количество вода и е извършил за цитирания период останалите услуги- факти, установени от карнетните листи и фактури. Счита, че в качеството си на купувач, ответникът е приел доставката и услугата, но не е заплатил цената и е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл.200 от ЗЗД, заради което предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност по чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД принудително събиране на дължимото на кредитора, заедно с обезщетение за вреди от забава, са налице. Сочи, че във връзка с подаденото от ответника възражение, продължаващо незаплащане за ползваните от него В и К услуги в срока по чл.32,ал.2 от ОУ и с оглед дадените от съда указания, се предявява в срок настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че претендираната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 791/2022г. на ГОРС, 2 представляваща получени, но незаплатени доставки на питейна вода и пречистване от 17.01.2017г. до 20.08.2018г., общо в размер на 199,60 лв., в т.ч. главница – 145,55 лв. и мораторна лихва – 54,05 лв., както и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, и направените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, са дължими от ответника. Моли съда да му присъди направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника З. М. Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес : град Г.О ул..., с друг известен адрес : гр.

Г.О. ул..., призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК.

По делото е постъпил писмен отговор от адв. Т. М. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника на основание чл.47,ал.5 от ГПК. Особеният представител заявява, че към настоящия момент липсват доказателства зa това на ответницата да са доставени и да са консумирани в притежавания от нея недвижим имот ВиК услуги в обема и през периодите, за които ищецът претендира заплащане и е съставил фактури. Счита, че липсват доказателства за това сумите по издадените фактури за процесния период представляват ли стойност на вода, която е консумирала именно от ответницата и то по редовен месечен отчет за реално потребление. Възразява, че не са представени и доказателства ответницата да има качеството на собственик или ползвател на обекта, за който е начислено потребление, за да са приложими към нея сочените в исковата молба общи условия, нито пък е представен индивидуално сключен договор между страните, от който да е възникнала облигационна връзка между тях.

Твърди, че представените фактури за потреблението в процесния обект за целия предходен период сочат служебно начисление, а не реално отчитане на потребление и показания на водомера, като няма никаква яснота на какъв принцип е определян месечният размер на начислението, както и какви са причините за това.

Независимо от горното, въвежда възражение, че по отношение на претендираните вземания е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Сочи, че задълженията към доставчика на процесната услуга се явяват периодични плащания по смисъла на ЗЗД и се погасяват с изтичането на 3-годишна давност.

Посочва, че при неоснователност на главния иск, такъв се явява и акцесорният за заплащане на начислена законна лихва върху главницата.

Моли съда да остави без уважение исковата претенция, поради неоснователност и недоказаност, при съобразяване с въведените в настоящия отговор оспорвания.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства - справка за консумация, изд. на 16.09.2022г., справка за консумация, изд. на 13.10.2022г., ищецът „ВиК Йовковци” ООД гр.

Велико Търново е издал за получател З. М. Н., по партида (абонатен номер) № 722787, за 3 обект, намиращ се в град Г.О. ул..., за периода от 17.01.2017 г. до 20.08.2018г., 14 броя фактури, подробно описани по-долу, на обща стойност 145,55 лв., всички за доставени питейна вода и ВиК услуги, при извършен отчет за горепосочения адрес на потребление.

С покана за доброволно плащане № 44504 от 07.01.2021г., невръчена на ответницата поради непотърсването й, ищецът е поканил Н. в 15-дневен срок от получаване на тази покана да му заплати суми за консумирана питейна вода и лихва за забава на обща стойност 186,40 лв. по издадени 14 броя фактури за абонатен номер 72287, за периода 17.01.2017г. – 20.08.2018г.

Страните не оспорват факта, че ответницата не е заплатила на ищеца претендираните суми по процесните 14 бр. фактури.

Съдът е приел за безспорни в настоящото производство фактите, че е образувано ч. гр.дело № 791/2022г. по описа на ГОРС, по което е издадена Заповед № 416/19.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в полза на заявителя „Водоснабдяване и Канализация Йовковци” ООД гр. Велико Търново, против длъжника З.

М. Н. с ЕГН **********, за следните суми : – сумата от 145.55 лв., представляваща общата стойност на доставена и ползвана питейна вода и ползвани услуги „пречистване на отпадни води и канализация”, за обект, намиращ се в гр. Г.О. ул..., за периода от 17.01.2017г. до 20.08.2018г., по абонатен № 72278 – вземания по фактури, както следва: фактура № 0028288798/28.02.2017г. /11.42 лв./, фактура № 0028365678/31.03.2017г. /11.42 лв./, фактура № 0028441307/28.04.2017г. /11.42 лв./, фактура № 0028522119/31.05.2017г. /10.75 лв./, фактура № 0028611917/30.06.2017г. /15.36 лв./, фактура № 0029174738/29.12.2017г. /10.75 лв./, фактура № **********/31.01.2018г. /9.22 лв./, фактура № 0029355269/28.02.2018г. /9.22 лв./, фактура № 0029444646/30.03.2018г. /9.22 лв./, фактура № 0029530286/30.04.2018г. /9.22 лв./, фактура № 0029618815/31.05.2018г. /9.22 лв./, фактура № 0029710767/29.06.2018г. /9.22 лв./, фактура № 0029804158/31.07.2018г. /9.22 лв./, фактура № 0029898052/31.08.2018г. /9.89 лв./, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 54.05 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, за периода : считано 30 дни след датата на фактурата на всяко вземане до подаване на заявлението в съда, сумата от 25.00 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна такса, както и сумата от 150.00 лв., представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Безспорни са и фактите, че цитираната заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, са допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 416/19.05.2022г. по ч. гр. дело № 791/2022г. по описа на ГОРС, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.

4

Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.