Решение № 43 от 22.03.2023, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Административно наказателно дело 559/2022
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 22.03.2023
- В сила
- 23.06.2023
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.3, ал.3 · Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Смолян, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20225440200559 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*“ *, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. *, обл. Смолян, ул."*, представлявано от управителя *, депозирана чрез процесуалния представител – адв. * * от АК – гр. Смолян против Наказателно постановление № 672019-F652293/27.10.2022г., издадено от *, с което за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквнания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, на осн.чл.185 ал.2 във вр. с чл.185 ал.1 ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
В жалбата се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП и неправилно приложение на материалния закон. Настоява се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят - „*“ * – редовно призован, представлява се от адв. *, която поддържа депозираната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - началника на отдел “* – редовно призован, представлява се от юрисконсулт *, който настоява депозираната жалба да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно 1 и правилно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.04.2022 г. инспекторите по приходите в * – свидетелите С. З. и Б.
Д., извършили проверка по спазване нормите на данъчното законодателство в търговски обект - бензиностанция, находяща се в с.*, общ. *, обл. Смолян, стопанисвана от "*" * ЕИК: *. Двамата свидетели извършили проверка на документи на електронната система фискална памет /ЕСФП/- паспорт, свидетелство за регистрация и договор за сервизно обслужване. Установили, че в търговския обект е монтирана и се използва нивомерна система /НИС/ от одобрен тип *за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП модел „FР *" с номер на ФУ *, номер на ФП *.
Проверяващите констатирали на място и след като допълнително им били представени документи, че за доставка на гориво - бензин А-95Н с код по КН: 27101245 на 07.02.2022г., не са предадени данни от НИС в обекта към НАП. Установили, че на 07.02.2022 г. е извършена доставка на гориво в „резервоар 1" по АДД № */07.02.2022г. в размер на 5067 л. бензин А-95Н, като за конкретната доставка са подадени данни само за документалната доставка от 5067 л. бензин А-95Н, но не са предадени на НАП данни за конкретното количество гориво от НИС в обекта.
От извършена справка в ИС /информационна система/ на НАП, модул „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво“ установили, че за конкретната доставка, извършена на 07.02.2022г., нивомерната измервателна система в обекта не е изпратила данни за получената доставка на 5067 л. бензин А-95Н по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите.
Същото се установило и от изведените служебни бонове от Фискалния принтер IFS с ИН на ФУ *, номер на ФП *с номера от */07.02.2022 до */07.02.2022г., които съдържат информация за общото количество гориво 5489 л. в „резервоар 1" след доставката, но няма информация за конкретната доставка от 5067 литра бензин А-95Н.
За констатиратото в хода на проверката бил съставен протокол за звършена проверка в обект, сер. АА № */12.05.2022г., Въз основа на констатациите, срещу дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН № F652293/10.05.2022 г. от свидетеля Б. Д.. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на свидетелката С. З..
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното , Наказателно постановление № 672019-F652293/27.10.2022г., издадено от 2 началника на отдел * с което за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквнания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, на осн.чл.185 ал.2 във вр. с чл.185 ал.1 ЗДДС, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите – Б. Д. и С. З., както и приложените към делото писмени доказателства - : *
Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз основа на същите.
Правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване. Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид плащане "резерв 1" – "отложено плащане".
Именно такъв е конкретния случай, доколкото обектът, стопанисван от дружеството – жалбоподател представлява бензиностанция.
Според чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
3
Съгласно чл.118, ал.6 ЗДДС, всяко лице по ал. 1 (всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице), извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
В настоящия случай, по делото не се спори, а и съдът приема за беспорно установено от доказателствените източници, че жалбоподателят „*“ * , в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива, е въвело в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, което има изградена дистанционна връзка с *. С ЦРУ на ЕСФП е свързана нивомерна измервателна система от одобрен тип.
Жалбоподателят се явява данъчно задължено лице по чл. 3 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ и лице, което извършва продажба на течни горива по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ – придобива, съхранява и продава течни горива. Като такова лице е следвало в съответствие с чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.
118, ал. 6 ЗДДС да предава на НАП по дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличното количество гориво в резорварите за съхранение в посочения търговски обект, което в настоящия случай не е сторено. Неизпълнението на задълженията произтичащи от цитираните разпоредби и неизвършването на дължимите активни действия води до бездействие, с което е осъществено деянието, покриващо състава на претендираното административно нарушение.
Съдът приема за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му с НП административно нарушение, тъй като на 07.02.2022г., нивомерната измервателна система /НИС/ в търговския обект не е изпратила данни за получената в стопанисваната от жалбоподателя бензиностанция доставка на гориво в „резервоар 1" по АДД № */07.02.2022г. в размер на 5067 л. бензин А95Н на Националната агенция за приходите по дистанционната връзка нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС. Непредаването от НИС на данни към НАП по дистанционната връзка за доставката е станало ясно на търговеца, тъй като се визуализира на дисплея на ЕСФП, а също така е видно и от приложените по делото служебни бонове от 07.02.2022г., в които в графа „Доставки от нивомерната система“ е отбелязано съобщение “няма доставки“.
Липсата на подадени данни от НИС препятства приходната администрация да направи съпоставка на реално постъпилото в резервоара количество бензин А-95Н с това, за което документално е подадена информация. Течните горива представляват стока, с висок фискален риск, поради което, за да не се допуска нерегламентирано използване на същите, е вменено задължение за подаване на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива и осигуряват възможност за 4 осъществяването на контролните функции на приходната администрация.
Имуществената санкция, наложена на дружеството – жалбоподател е определена правилно на основание чл.185 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС. Съгласно чл.
185 ал.1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до * лв; а съгласно чл.185 ал.2 ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Доколкото в обжалваното наказателно постановление изрично е отбелязано, че нарушението не води до неотразяване на приходи правилно е определена санкция в размерите по чл.185 ал.1 ЗДДС.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк. н. д. № 1/2005 година на ВКС, преценката "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според настоящия съдебен състав. И това е така, тъй като нарушението засяга важни обществени отношения, свързани с възможността за проследяване на течните горива, които по смисъла на данъчното законодателство представляват стока с висок фискален риск,. Поради това, в настоящия случай липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b66c28f5-904d-44d7-93ab-c128a149692c