Определение № 2859 от 17.10.2023, Административен съд - Варна

аОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2859

Варна, 17.10.2023 г.

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в закрито заседание в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА

ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА частно касационно административно дело № 20237050702012 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на В.Д.Т.,

ЕГН: **********,***, чрез адв. А.В.Т. - САК, против Определение № 8200/07.07.2023 г. на Районен съд - Варна, XLIX-ти състав, постановено по гр.д.

№ 2803/2023 г., с което на основание чл.159, т.4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му, с която се иска прогласяване нищожност на Заповед № Г-ПР-94/08.09.2021 г. на кмета на Район „Аспарухово“ за ПИ № 3154 по ПНИ на местност „Боровец - Север“, землище на квартал „Галата“, с площ 571 кв.м., и е прекратено производството по делото.

Изложени в частната жалба са твърдения, че оспореното тук определение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя, в него не е направено дължимото пълно обсъждане на всички събрани по делото доказателства, а възприетите изводи не се обосновават от установени от съда факти. Частният жалбоподател счита, че неправилно ВРС се е позовал на Определение № 1942/2021 г., постановено по адм.д. № 1512/2021 г. на Адм.съд-Варна, ІІІ-ти състав, доколкото казусът е само привидно идентичен с настоящото производство, както и че в нарушение на чл.235, ал.2 АПК не е съобразено задължителното указание на ВАС в Определение № 11316/08.12.2022 г. по адм.д. № 11300/2022 г. за разглеждане по същество досежно твърдяната нищожност. На гореизложените основания прави искане за отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба - кметът на район „Аспарухово“ при Община-Варна, не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена пред родово компетентен съд, в законоустановения срок от страна с установен правен интерес, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството пред ВРС е образувано по жалбата на В.Д.Т. с искане за прогласяване нищожността на Заповед № Г-ПР-94/08.09.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ за ПИ № 3154 по ПНИ на местност „Боровец-Север“, землище Галата , гр. Варна, с която Кметът на район „Аспарухово“ при Община-Варна е разпоредил да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на С.П.Л., в качеството му на наследник на А.Н.С., върху новообразуван поземлен имот в урбанизирана територия, представляващ ПИ с ид.№ 3154, с площ 571 кв.м.

Жалбоподателя обосновава правния си интерес да обжалва по съдебен ред заповедта с твърдение, че е закупил от наследник на починалия А.Н.С. 1/4 ид.ч. от всички имоти по §4. Твърдял е, че като купувач на наследство е носител на прехвърлените права, включващи и тези по чл.151 ЗИН /отм./, тъй като с Решение № 784/21.01.1994 г., Върховния съд на РБ е отменил присъдата на А.Н.от 29.04.1945 г. по НОХД № 10/1945 г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на цялото му имущество. Релевира довод, че собствеността върху земеделските земи, описани в Решение № 879/2002 г. на ПК-Варна, е възстановена именно през 1994 г. с отмяната на конфискацията.

След като е съобразил гореизложените твърдения и относимата регламентация, ВРС е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по гр.д. № 2012/2023 г. Изложил е мотиви, според които В.Т. е лице, което не притежава активна процесуална легитимация доколкото не е адресат на заповедта, както и че тя не засяга, нарушава или застрашава негови права, свободи или законни интереси. Според съда, правата върху процесния имот не са били предмет на сключения между М.А.Н. в качеството на наследник на починалия А.Н.С., договор от 28.01.1994г. за продажба на наследство, тъй като този имот не бил в гражданския оборот, съответно правото на собственост върху него не би могло да се възстанови „автоматично“ с отмяната на присъдата. В подкрепа на този извод е посочил практика на Административен съд – Варна- Определение № 1942/03.08.2021г. по ч.адм.д.№ 1512/2021г.

Така постановеното определение е неправилно. Същото е постановено по нередовна жалба, като съдът не е изпълнил процедурата по чл.158, ал.1 АПК, вр. чл.150 и чл.151 АПК.

Първоначално ВРС е бил сезиран с жалба от В.Д.Т. „срещу мълчаливия отказ на кмета на гр. Варна да се произнесе по негови молби № РД-22-9400-84 (13) и искане за отмяна на заповедите на кмета на р-н Аспарухово по §4, ал.7 ЗСПЗЗ, за имотите на наследниците на А.Н.“ в полза на С.Л.“. Приел е, че предметът на оспорване е изяснен с Определение № 2866/07.10.2022 г. по адм. д. № 1966/2022 г. на Адм. съд-Варна и Определение на ВАС № 11316/08.12.2022 г. по адм. д. № 11300/2022 г. С Определение № 3590/19.12.2022 г., постановено по адм. д. № 1966/2022г. на Адм. съд-Варна, жалбата на В.Д.Т. на основание §19 от ПЗР на ЗИД на АПК, е изпратена по подсъдност на Районен съд - Варна. След като производството по гр.д. № 16672/2022 г. е разделено с Определение № 2800/06.03.2023 г. и е образувано гр.д. № 2012/2023 г. - с предмет жалбата на Т. на Заповед № Г-ПР-94/08.09.2021 г. на кмета на Район „Аспарухово“, ВРС е постановил две разпореждания по хода на делото.

С първото си Разпореждане № 10832/22.03.2023 г. - на основание чл.152, ал.2 и ал.3 АПК, съдът е задължил административния орган да представи заверено копие от цялата преписка по обжалваната заповед, ведно със списък на заинтересованите страни. С второто Разпореждане № 17448/11.04.2023 г., е указал на жалбоподателя да обоснове правния си интерес от обжалване на оспорения по делото ИАА, като индивидуализира надлежно предмета на жалбата си и наведе ясни, и подробни твърдения, както и да представи доказателства за фактическия състав на притежаваните от него защитими конкретни материални права на собственост върху имота, както също така на основание чл.151, т.3 от АПК – да представи доказателства за заплатена по сметка на ВСР ДТ за образуване на делото в размер на 10 лв.

Жалбата обаче е страдала и от други нередовности. В нарушение на изискването на чл.150, ал.1, т.8 АПК, същата е подписана само от процесуалния представител на жалбоподателя, а в нея изрично е указано, че се подава „лично и чрез пълномощника“ адв. Т.. Жалбата не отговаря и на изискванията на чл.151, т.4 АПК, тъй като към същата липсва препис за връчване на заинтересованата страна по смисъла на чл.153, ал.1 АПК - С.П.Л., като наследник на А.Н.С. и адресат на обжалваната заповед.

ВРС е следвало да включи и тези нередовности на жалбата в своето разпореждане за оставяне на делото без движение, като укаже на жалбоподателя да направи съответните уточнения: от името на кого се подава - лично или чрез пълномощник, както и да представи препис от жалбата, и уточненията по нея, за връчване на заинтересованата страна.

На следващо място, във връзка с преценката по чл.159, т.4 АПК, правилно ВРС е приел, че наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на административния акт е положителна предпоставка за допустимост на производството, както и че следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест се носи от оспорващия.

В тази връзка основателно е оплакването в частната жалба, че при постановяване на прекратителното определение ВРС не е обсъдил всички релевантни за спора факти, както и че изводът, че „този имот не е бил в гражданския оборот“ в момента на отмяна на конфискацията, не е фактически и правно обоснован. На практика този извод на ВРС е изведен при съобразяване с произнасянето в Определение № 1942/03.08.2021 г. по ч.к.а.д. № 1512/2021 г. на Адм.съд-Варна и изолирано тълкуване на характера на договора за продажба на наследство. От страна на съда не са обсъдени доводите на жалбоподателя относно последиците на отмяната на конфискацията, в контекста на тълкуването, дадено в представените с негова молба вх.№ 42542/07.06.2023 г. Решение на ВКС № 209/07.03.2002 г. по гр.д. № 505/2001 г. и Решение от 14.12.2000 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2071/2000 г., в които е прието, че продажбата на идеална част от наследството е извършена на 28.01.1994 г. след като вече е била отменена присъдата на А.Н.от Върховния съд.

Респективно, правата по чл.151 ЗИН са възникнали в патримониума на наследника, който може да отчужди идеална част от полученото наследство като съвкупност от всички права и задължения - право на собственост, вземания, задължения, като установи само качеството си на наследник.

В тази връзка следва да се посочи, че с отмяната на присъдата на Народния съд - с която на основание чл.10 и чл.2, п.10, вр. п.1 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията свързани с нея, А.Н.С. е признат за виновен и е осъден на строг тъмничен затвор, и в полза на държавното съкровище са конфискувани всички притежавани от него движими и недвижими имоти - се отменя наказанието „конфискация“, което с обратна сила възстановява в патримониума на лицата, на които е наложено наказанието или на техните наследници, правото на собственост върху отнетите имущества, доколкото те съществуват в патримониума на държавата или съответната община и е възможно връщането им, или пък се дължи тяхната равностойност. Тъй като отмяната на присъдата има ретроактивно действие, т.е. заличава последиците от наказанието „конфискация“, правото на собственост се възстановява автоматично в патримониума на оправданото лице, респ. на наследниците му (Решение № 289/26.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№458/2009 г., І г.о., ГК).

На следващо място, към м.януари 1994 г., когато ВС е отменил присъдата на А.С., в специалния закон – ЗСПЗЗ, не е предвиден ред за възстановяване на конфискуваните земеделски земи с присъди на Народния съд по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея – разпоредбите на чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ и §30, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ са обнародвани ДВ, бр.99 от 22.10.2002 г. Към момента на отмяна на присъдата на Народния съд е действала разпоредбата на чл.151 от ЗИН /отм., бр.25 от 3.04.2009 г./, според който ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници.

Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване.

Как и дали в контекста на тази уредба жалбоподателят обосновава правен интерес от оспорване на процесната заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗ, са въпроси, които ВРС следва да разгледа и обсъди, след като спази процедурата по чл.158, ал.1, вр. чл.150 и чл.151 АПК, а именно: укаже на жалбоподателя да отстрани нередовностите по жалбата си и конституира всички надлежни страни в производството.

Отделно и пак в контекста на правния интерес от оспорване, ВРС не е съобразил, че производството по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е последният етап от земеделската реституция, като преди това се развиват няколко други административни производства. След като заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя трябва да съответства на неговото съдържание.

Предвид изложеното право да оспорят заповедта по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат лицата, записани като собственици на новообразуван имот в регистъра на имотите към ПНИ. Ако друго лице, различно от кръга на посочените в регистъра на имотите към ПНИ претендира, че следва да бъде записан като собственик, пред него е налице възможността да поиска изменение на ПНИ, а при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред – §4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В представената административна преписка по гр.д. № 2803/2023 г. не е приложен регистъра на новообразувания имот 3154, за да се извърши преценка за наличие на правен интерес на оспорващия.