Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 22.10.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно административно наказателно дело 587/2026
Вид
Решение № 144
Подписан
22.10.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Светозар Любомиров Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. С., 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА в присъствието на прокурора Н. Ем. Н. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно административно наказателно дело № 20261800600587 по описа за 2026 година

С решение № 44 от 10.06.2026 г. на Районен съд - П., постановено по а.н.д. № 73/2026 г. по описа на същия съд, обвиняемият Л. А. Д., роден на 11.08.1958 година в с. М., живущ: в с. Б., общ. М., обл. Софийска, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, пенсионер, с ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 04.05.2026 г., около 14,30 часа, в с.Б., общ.М., обл.Софийска, на улица в близост до Основно училище „В. Л.“, е управлявал моторно превозно средство - мотопед „BAOTIAN LJ 125 J-12“, с номер на рама L82TCPJPC591600283, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за посоченото престъпление и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 511,29 евро /петстотин и единайсет евро и двайсет и девет евроцента/.

Посоченото решение е обжалвано от обвиняемия Л. А. Д., с твърдение 1 за неговата незаконосъобразност и неправилност в частта, относно наложеното му наказание. В частност, се сочи, че първостепенният съд е определил едно явно несправедливо административно наказание на обвиняемия, доколкото размерът на глобата е несъобразен с материалното му положение – получаваните от него социални помощи възлизащи на 193,36 евро месечно. Съобразно това се иска от въззивния съд да измени атакуваното решение, като намали размера на наложеното на обвиняемия наказание – глоба.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на обвиняемия Л. Д. в лицето на адвокат С. Ч., поддържа въззивната жалба, съобразно доводите, изложени в нея. В частност – поддържа се пред въззивната инстанция основното оплакване за явна несправедливост на наложеното на обвиняемия наказание. Възразява се срещу отказа на първия по степен съд да определи това наказание в хипотезата на чл.55 от НК – под минималния, предвиден в закона размер на глобата. Подчертава се, че основание за това дава наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на обвиняемия обстоятелства – липсата на настъпили вредни последици от престъплението, оказаното от обвиняемия съдействие на разследването, тежкото му финансово положение. Искането, което се заявява в съответствие с направените оплаквания, е за изменение на оспореното по въззивен ред решение, посредством намаляване размера на наложеното на обвиняемия наказание глоба.

В последната си дума пред въззивния съд , обвиняемият Л. А. Д. моли въззивната инстанция да намали наложеното му наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП оспорва жалбата и пледира същата да бъде оставена без уважение, с твърдение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд – гр.П. е било образувано по внесено за разглеждане в този съд постановление на Районна прокуратура – гр.Е. П. – 2

ТО – гр.П., с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия Л. А. Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за извършено от него престъпление по чл. 345 ал.2, вр. ал.1 от НК и се е развило по особените правила на това производство, предвидени в Глава двадесет и осма на НПК. За да постанови решението си, предмет на настоящия инстанционен контрол, районният съд се е позовал на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, които е подложил на оценка, съгласно разпоредбата на чл.378 ал.2 от НПК. Въз основа именно на преценените по този процесуален ред доказателства и доказателствени средства, първостепенният съд е направил безспорни фактически констатации, които се споделят и от настоящата инстанция. След извършен цялостен анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Обвиняемият Л. А. Д., е роден на 11.08.1958 година в с. М. и живее в с. Б., общ. М., обл. Софийска, български гражданин, със средно образование, неженен, пенсионер. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.28 от НПК.

На 04.05.2026 г., около 14,30 часа, полицейски патрул в състав свидетелите Ф. К. и М. Т. от РУ - П., изпълнявали служебните си задължения на територията на с. Б., общ. М., С. област, в близост до сградата на нефункциониращото Основно училище „В. Л.“. Около 14,30 часа спрели за проверка водач на мотопед марка „ВДОТ1Д\ LJ 125 1-12“, тъй като забелязали, че мотопедът е с поставена регистрационна табела на задния калник с надпис „с.Б. 044“, която не отговаря на табелите, които се издават по образец за МПС-та. Установили, че водачът е обвиняемия Л. А. Д. от с. Б., общ. М.. Обвиняемият Д. обяснил на полицейските служители, че ги поставил табелите на управлявания от него мотопед, тъй като същият е бил без регистрационна табела. При извършена справка в масивите на КАТ било установено, че въпросният мотопед марка „BДOTIДN LJ 125 J-12“, с рама № L82TCJPC591600283 не е регистриран по надлежния ред и не се води на отчет.

На същата дата бил извършен оглед на мотопед марка „BДOTIДN LJ 125 J-12“, с рама № L82TCJPC591600283 /протокол от 04.05.2026 г. – л.7-10 от ДП/, при който била иззета като веществено доказателство - 1 бр. табела поставена на процесния мотопед.

На базата на правилно установените, горепосочени фактически положения и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че обвиняемия Л. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.345 ал.2, вр. ал.1 от НК, 3 като според въззивният съд това именно се явява правилната квалификация на деянието.

Този решаващ извод на районния съд, относно квалификацията на деянието и относно приложението на материалния наказателен закон, е напълно обоснован и почива на една правилна и вярна интерпретация на събраните по делото доказателства, които са от значение при формирането на вътрешното убеждение, досежно квалификацията на деянието и приложимия материален закон. Решаващият извод относно съставомерността на деянието по посочения текст от НК е направен също така след съвкупен анализ и преценка по реда на чл.378 ал.2 и ал.3 от НПК на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, поради което проверяваното решение не е необосновано. При разглеждането на делото от първостепенния съд не са били допуснати и съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правата на страните и да дават основания за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за допълнително разследване.

За да обоснове решаващите си фактически и правни изводи относно това, че именно обвиняемия Д. е автор на процесното престъпление, както и относно времето, мястото и начина на извършването му, първоинстанционният съд напълно правилно и обосновано се е позовал на показанията на свидетеля Ф. К., от които въззивната инстанция също приема за установени фактите относно управлението на процесните дата и място, от страна на обвиняемия на процесния мотопед, факта че при извършената полицейска проверка била установена поставена на мотопеда табела, която не била регистрирана; че при извършена справка в КАТ било установено, че въпросният мотопед марка „BДOTIДN LJ 125 J-12“, с рама № L82TCJPC591600283 не е регистриран по надлежния ред и не се води на отчет.

По отношение на така посочените главни факти, е налице съвпадение на тези свидетелски показания с останалия, събран по делото доказателствен материал. Тези характеристики на показанията на посоченият свидетел – тяхната последователност, обективност, непротиворечивост, мотивираха и въззивната инстанция да ги приеме за достоверни и да им се довери напълно.

Въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция, относно обективната съставомерност на стореното от обвиняемия Л. Д.. От обективна страна, безспорно и категорично е установено, че на процесните дата и място, е управлявал моторно превозно средство - мотопед „BAOTIAN LJ 125 J-12“, с номер на рама L82TCPJPC591600283, което не е регистрирано по надлежния ред. Правилно първият съд е приел, че надлежният ред за регистрация е този, установен в Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /чл.2 и чл.3 от посочената наредба/ и в случая той не 4 е бил спазен от обвиняемия за процесното МПС.

Престъплението по чл.345 ал.2, вр. ал.1 от НК е формално, на просто извършване и за неговата съставомерност е необходимо и достатъчно единствено управлението на нерегистрирано по съответния ред МПС, като не е нужно да са настъпили други общественоопасни последици. Използвайки процесния мотопед /нерегистриран по съответния ред/, чрез управлението на същия /придвижването с него по републиканската пътна мрежа/, обвиняемият Д. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението.

Първоинстанционният съд е дал правилна и законосъобразна оценка и на субективната страна на престъплението, като обосновано е приел, че същото е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като обвиняемият Д. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – съзнавал е, че управлява МПС нерегистрирано по съответния нормативен ред. Наличието на пряк умисъл в обвиняемия се извежда от поведението му по време и след извършване на деянието – същия поставил на мотопеда табела, която също не била регистрирана и издадена за МПС.

Във връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват авторството на подсъдимия Д. в извършването на инкриминираното му престъпление и неговата правна квалификация, като от страна на защитата на подсъдимия се оспорва единствено справедливостта на определеното наказание за това престъпление, извършено от подсъдимия.

Това оплакване във въззивната жалба на подсъдимия, поддържано от защитата му и в съдебното заседание пред СОС, се прави в посока неговото /на наложеното на подсъдимия административно наказание - глоба/ необосновано завишаване. Изтъква се, че това наказание следва да бъде определено в хипотезата на чл.55 от НК – под минималния, предвиден в закона размер на глобата, за което основание служели наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на обвиняемия обстоятелства – липсата на настъпили вредни последици от престъплението, оказаното от обвиняемия съдействие на разследването, тежкото му финансово положение. Тези доводи на защитата, се възприемат като неоснователни от настоящата инстанция.

Доколкото производството пред първия съд се е развило по реда на глава 28 от НК, този съд правилно е приел, че е обвързан от рамките на 5 административното наказване и съответното наказание – глоба, в предвидените му размери. Правилна е преценката, че съответно на извършеното от обвиняемия Д. би било налагането на глоба в размер, еквивалентен на минималния такъв, предвиден в закона. При определянето размера на това наказание първоинстанционният съд обосновано е отчел, като смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за него, ниската му степен на обществена опасност, както и тази на извършеното от него деяние, като същевременно отегчаващи такива не е намерил.