Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 660 от 23.07.2019, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 3824/2018
Вид
Решение № 660
Подписан
23.07.2019
В сила
03.09.2019
Състав
КАЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 500 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №

….... гр. Враца, 23.07.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 3824 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Производството е образувано по искова молба от И.С.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. А.Л., против Д.П.Д., ЕГН **********. В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД Директор на АК, с адрес на имота в м. „Е., площ от 4 999 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, стар идентификатор 916004, при съседи на имота: ***, ***, ***, ***,

*** и ***. Заявява, че собствеността върху целия недвижим имот е била придобита по време на брака между ищцата и Г.Р.С., сключен на 12.04.1997 г. и прекратен с развод на 22.10.2007 г. Считано от прекратяването на брака, съпружеската имуществена общност се трансформирала в обикновена дялова съсобственост. Процесният недвижим имот бил предмет на публична продан по изп. д. № 20087230400119 по описа на ЧСИ М.Н., рег. № 723 при КЧСИ, с район на действия ОС – гр. Враца, което дело било образувано за задължения само на Г.Р.С.. Въпреки това ЧСИ продал целия недвижим имот, като с постановление от 24.09.2009 г. имотът бил възложен на ответника Д.П.Д.. Ищцата счита, че постановлението за възлагане не е годно прехвърлително основание на притежаваната от нея ½ ид. част от имота, на която ответникът не е станал собственик. Същият е придобил правото на собственост само върху ½ ид. част от имота, която е била собственост на третото за спора лице Г.С.. Твърди, че въпреки това ответникът ползва целия имот и не допуска ищцата да ползва собствената й ½ ид. част, което обуславя правния й интерес от предявяване на ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Д.П.Д., че ищцата И.С.Д. е собственик на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД Директор на АК, с адрес на имота в м. „Е., площ от 4 999 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, стар идентификатор 916004, при съседи на имота: ***, ***, ***, ***,

*** и ***, както и да бъде осъден ответникът да й предаде владението върху ½ ид. част от собствения й имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д.П.Д., чрез пълномощника му адв. И.М., с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че искът е недопустим, тъй като ищцата не притежава правото на собственост върху имота и не е надлежна страна в процеса. На следващо място сочи, че искът е неоснователен. Заявява, че на 12.04.1997 г. ищцата и Г.С. сключили граждански брак. На 01.09.2004 г. Г.С. придобил правото на собственост върху процесния имот, за което бил съставен Нотариален акт за покупко – продажба № 37, том 4, рег. № 6074, дело № 526/2004 г. на нотариус С.П.. На 01.10.2007 г. ищцата и Славов продали имота на „РиТ“ ЕООД, за което бил съставен Нотариален акт № 114, том 5, рег. № 9441, дело № 773/2007 г. на нотариус И.Л.. Сочи, че с Решение № 156 от 22.10.2007 г. на РС – гр. Враца бил прекратен сключения между ищцата и Славов граждански брак и било утвърдено сключеното между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяването на брака. На следващо място сочи, че процесният имот е бил предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20087230400119 по описа на ЧСИ М.Н., рег. № 723 при КЧСИ, с район на действия

ОС – гр. Враца, като бил изнесен на публична продан за времето от 25.06.2008 г. до 25.07.2008 г. С Постановление за възлагане от 24.09.2009 г. имотът бил възложен на ответника, като с протокол за въвод от 05.10.2009 г. ЧСИ Н. въвел ответникът във владение на имота. Веднага след това ответникът предприел почистване на падналите орехови дървета в имота, както и почистил имота от новообразувано незаконно сметище и продължил да се грижи за своя имот и да го поддържа. Начинът на трайно ползване бил променен от „овощна градина“ на „ливада“, а на 05.01.2012 г. ответникът се регистрирал като земеделски производител в ОДЗ – Враца, като собственик на процесния имот, с което действие явно манифестирал собствеността си върху същия. Твърди, че добросъвестно е упражнявал фактическата власт върху имота еднолично, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и необезпокоявано повече от 9 години и е придобил правото на собственост поради изтекла в негова полза 5-годишна придобивна давност. Освен това ищцата е изгубила правото си на собственост още с продажбата на същия на „РиТ“ ЕООД. Ответникът счита, че е придобил правото на собственост на основание, годно да го направи собственик, полагал е всички необходими грижи за имота – почиствал и обработвал земята, ясно и несъмнено е изразил намерението си, че владее имота за себе си за повече от 9 години. Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени всички сторени в производството разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните са отделени следните обстоятелства: 1. че на 12.04.1997 г. ищцата и трето за спора лице Г.С. сключили граждански брак, по време на който придобили правото на собственост върху процесния имот; 2. че на 22.10.2007 г. сключеният между ищцата и Славов граждански брак бил прекратен; 3. че процесният имот е бил предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20087230400119 по описа на ЧСИ М.Н., рег. № 723 при КЧСИ, с район на действия

ОС – гр. Враца, като бил изнесен на публична продан и с Постановление за възлагане от 24.09.2009 г. имотът бил възложен на ответника; 4. че към настоящия момент ответникът владее целия имот.

Съгласно Удостоверение за сключен граждански брак № 097794/12.04.1997 г., Г.Р.С. и ищцата И.С. С. са сключили граждански брак на 12.04.1997 г.

Страните не спорят, а и от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 37, том IV, рег. № 6074, дело № 526/2004 г. на нотариус С.П., се установява, че на 01.09.2004 г. Г.Р.С. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот – овощна градина с площ от 5.000 дка, находяща се в местността „Е., съставляваща имот № 916004 в землището на гр. Враца с ЕКАТТЕ 12259, при граници и съседи: имот № 916005, имот № 881005, имот № 881005, имот № 916003 и имот № 000880.

Видно от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 114, том V, рег. №

9441, дело № 773/2007 г. на нотариус И.Л., на 01.10.2007 г. Г.Р.С. и ищцата И.С.

С. продават на „Р и Т“ ЕООД следния свой собствен имот: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в м. „Е., площ от 4 999 кв. м, съставляващ овощна градина, стар идентификатор № 916004, при съседи на имота: ***, ***, ***, ***,

*** и ***.

С влязло в сила на 22.10.2007 г.

Решение № 156/22.10.2007 г. по гр. д. № 1168/2007 г. по описа на РС – гр.

Враца, ГО, VIII състав, е прекратен сключеният между Г.Р.С. и ищцата И.С. С. граждански брак.

С влязло в сила на

24.09.2009 г. Постановление от 24.09.2009 г. по изп. д. № 20087230400119 по описа на ЧСИ М.Н., процесният недвижим имот е възложен върху ответника Д.П.Д..

С Протокол за въвод във владение от 05.10.2009 г. ответникът е въведен във владение на имота от ЧСИ Н..

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Х.Г.П. и С.И.Ч.Двамата свидетели са приятели на ответника Д., като и двамата знаят, че Д. е собственик на процесния имот, който е закупил преди около 10 години. Двамата свидетели заявяват, че много пъти са помагали на ответника при косенето и чистенето на имота от боклуци и излишна растителност, както и че всяка година се събират с приятели в имота и правят барбекю. И двамата подробно описват как изглежда и къде се намира имотът. Сочат, че имотът представлява ливада, без постройки и без ограда, като от двете му страни има орехови дървета, а над него е борова гора. Съдът кредитира показанията им като логични и еднопосочни, като не намира основание да се съмнява в достоверността им.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

От ищцата И.С.Д., ЕГН **********, против ответника Д.П.Д., ЕГН **********, е предявен иск с правно основание чл.

108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата И.С.Д. е собственик на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в м. „Е., площ от 4 999 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, стар идентификатор 916004, при съседи на имота: ***, ***, ***, ***, *** и ***, както и да бъде осъден ответникът да й предаде владението върху ½ ид. част от собствения й имот.

Искът е допустим, за което настоящият съдебен състав е изложил мотиви в Определение № 1167/15.05.2019 г. Възражението, че ищцата не е собственик на процесния имот поради изложените в отговора на исковата молба съображения, е свързано с активната материална легитимация, която се определя от твърденията на ищеца и същата касае основателността на иска, а не неговата допустимост. Поначало страните в исковия процес не трябва да се смесват със субектите на материалното правоотношение. Ищецът сам определя страните с предявения иск, като посочва от чие име и срещу кого предявява иска. Процесуалната легитимация е принадлежността на правото на иск, а материалноправната е титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой – на задължението.

Липсата на процесуална легитимация води до недопустимост на предявения иск, а липсата на материалноправна легитимация води до отхвърлянето му като неоснователен.

Надлежна страна в процеса е носителят на правото на иск по конкретния правен спор. Правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор. Ето защо легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират и твърдят, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор - предмет на процеса. Щом като процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на накърненото материално право, тя се определя от твърденият на ищеца, заявени с исковата молба. В случая ищцата твърди, че е собственик на ½ ид. част от процесния имот, която се владее от ответника без правно основание. Дали тези твърдения съответстват на обективната действителност, е въпрос, който следва да получи отговор с постановяването на решение по съществото на спора след събиране на ангажираните от страните доказателства в състезателен исков процес.

Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен.

Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.

За основателността на иска в тежест на ищцата е да докаже елементите на следния фактически състав: 1. че е собственик на ½ ид. част от процесния имот на посоченото правно основание – договор за покупко – продажба, сключен по време на граждански брак, прекратен с развод, довел до превръщане на СИО в обикновена дялова съсобственост, от която ищцата притежава ½ ид. част; 2. че понастоящем ответникът владее собствената й ½ ид. част от имота.

По иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ответника е да докаже, че има основание за владението си върху спорната ½ ид. част от имота, а именно, че същият му е възложен с влязло в сила постановление на ЧСИ от 24.09.2009 г.