Решение № 4713 от 31.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4713 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100508364 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 6491 от 14.06.2022 г., постановено по гр.д. № 60053/2021 г. по описа на СРС, 34 състав, Районен съд- гр. Пловдив е осъден да заплати на В. И. В. на основание чл.

2б ЗОДОВ сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от разглеждането извън разумния срок и решаване на спора по НЧХД № 4069/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXII наказателен състав, ВНЧД № 610/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив и ВНЧД № 1561/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр.

Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата над 500 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв. Със същото решение е отхвърлен предявения от В. И. В. срещу Окръжен съд – гр.

Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от разглеждането извън разумния срок и решаване на спора по НЧХД № 4069/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXII наказателен състав, ВНЧД № 610/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр.

Пловдив и ВНЧД № 1561/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и искането на В. И. В. срещу Районен съд- гр. Пловдив за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 28.10.2016 г. до 19.10.2018 г.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове е подадена въззивна жалба от В. И. В., в която се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд, че липсват данни за наличието на трайни последици върху психическото състояние на ищеца и за настъпването на други извънредни промени на начина му на живот за неправилни и не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. Точно обратното - от събраните по делото доказателства се установявало по един категоричен начин, че след започване на наказателното производство ищецът коренно се променил, променил се неговия личен и социален живот, приятелски кръг, разрушили са се връзките с неговите деца. От разпита на свидетеля Гьошев се установило, че вследствие 1 на образуваното наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата на негативни психически изживявания страх, срам, унижение и уронване на доброто му име в обществото. Ищецът се превърнал в меланхоличен и потиснат човек, затворил се в себе си и отказал да общува с други хора. Изпитвал е отчаяние и чувство на безизходица от продължаващото и развиващо се в многобройни съдебни заседания дело, притеснявал се, че ще влезе в затвора. В следствие на наказателното преследване от частен характер изпаднал в един постоянен и дълготраен психически стрес и срив. Излага, че найголямата му болка, която е изживял във връзка с цялото съдебно производство, е това, че детето му се отдръпнало от него, срамувало се от учениците си, които знаели за делото.

Твърди че и към настоящия момент детето му отказва да се вижда и чува с него и да поддържа какъвто и да е контакт с баща си. Предвид изложеното счита, че присъденият от СРС размер за претърпените от него неимуществен вреди е несправедлив и крайно занижен.

Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване изцяло на предявения иск. Претендира разноски.

По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от Районен съд – Пловдив, с която се обжалва решението в частта, с която е уважен предявения иск. В жалбата се поддържа, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи, че от събраните по делото доказателства не може да бъде установено по еднозначен и безспорен начин, че твърдяните от ищцата вреди са вследствие от забавеното разглеждане на делото пред Районен съд-Пловдив; че същите са характерни и произтичат по-скоро от характера на процесното дело и по никакъв начин не може да се приеме, че са причинени от поведението на Районен съд-Пловдив. Заявява се, че присъденото от първата инстанция обезщетение е в значително завишен размер, който не е съобразен с изискванията за справедливост. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Окръжен съд – Пловдив, в който се излагат доводи за неоснователност на същата. Поддържа се, че решението е постановено при съблюдаване на материалния и процесуалния закон, с оглед на което е заявено искане за потвърждаването му в обжалваната от ищеца част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Районен съд – Пловдив.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Република България, навежда доводи за неоснователност на исковата претенция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, като съдът следва да съобрази общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

С нормата на чл. 2б ЗОДОВ е предвидено като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По този ред лицата разполагат с отделен иск, с който могат да установяват пред националния съд наличие на нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията и да претендират обезщетение. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок, на основание специалната норма на чл. 2б от ЗОДОВ, като обезщетенията за тях съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ се претендират само по този закон и по реда на ГПК.

В задължителна практика на ЕСПЧ са изведени приложимите критерии за това какво 2 представлява „разумен срок“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Преценката за спазването на „разумния срок“ следва да се извършва с оглед конкретните обстоятелства по дадения казус, съгласно установените стандарти в практика на ЕСПЧ и примерно изброените обстоятелства в ал. 2 от чл. 2б ЗОДОВ: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за спора.

В случая между страните не е налице спор относно правнорелевантните факти по делото, касаещи обстоятелствата, относно момента на образуването, движението и приключването със съдебен акт на процесното наказателно дело от частен характер, като тези факти се установяват и от приложените НЧХД № 4069/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ВНЧД № 610/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и ВНЧД № 1561/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Видно от същите производството пред Районен съд – Пловдив е започнало по подадена на 12.04.2013 г. тъжба на Г.К.В. срещу В. И. В. за извършени престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК и 194, ал. 1 НК, като първото по делото открито съдебно заседание по него е насрочено за 27.08.2013 г. В проведеното на 27.08.2013 г. съдията докладчик, след като е констатирала, че едно от престъпленията, за които е подадена тъжбата – това по чл. 194, ал. 1 НК, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което законът предвижда да се гледа в състав един съдия и двама съдебни заседатели, а такива към момента не са били определени, е приела, че са налице процесуални пречки за провеждане на редовно открито съдебно заседание и е отложила същото за 01.10.2013 г. В хода на съдебното производство са проведени 14 открити съдебни, в които са разпитани десет свидетели, приети са съдебномедицинска експертиза, извършен е оглед на СD диск и очна ставка, и е бил конституиран граждански ищец, като е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу В. В. в размер на 2000 лв. Видно от материалите по НЧХД № 4069/2013 г. делото е отлагано общо 5 пъти, от които 3 пъти поради обективни причини – поради заболяване на тъжителя, на ищеца и на съдебния заседател, и два пъти по причина на съда – на 27.08.2013 г., когато делото е отложено, поради това, че не са били определени съдебни заседатели, и на 03.06.2014 г., когато съдията докладчик по делото се е отвел от разглеждането му. На 03.12.2015 г. е постановена присъда, с която В. И. В. е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения, мотивите по която са постановени на 30.05.2016 г.

Безспорно е, че присъдата е обжалвана от частния тъжител, като при разглеждане на делото във въззивната инстанция са проведени две открити съдебни заседания – на 06.07.2016 г., в което делото е отложено по искане на страните за сключване на спогодба, и на 08.09.2016 г., в което делото е прекратено поради оттегляне на подадената тъжба.

При изложените обстоятелства и като съобрази горепосочените установени в практиката на ЕСПЧ три критерия: сложност на делото, поведението на страните и поведението на компетентните органи, въззивният съд намира, че в конкретния случай е налице нарушаване на правото на решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, произтичащо от неизготвяне в законоустановения срок на мотивите към присъдата.

Съгласно чл. 308 НПК мотивите към присъдата се изготвят не по-късно от петнадесет дни след обявяване на присъдата, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. В случая се установява, че присъдата е обявена на 03.12.2015 г., а мотивите към нея са постановени на 30.05.2016 г., т.е. е пет месеца по-късно, след изтичане на инструктивния срок по чл. 308 НПК.

Посочената забава в изготвянето на мотивите към присъдата не се дължи на поведение на ищеца и за нея отговаря ответникът Районен съд - Пловдив, тъй като отговорността за нарушение на изискването за решаване на делата в разумен срок, 3 установено с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, е обективна. Гаранцията за разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС има за цел да осигури обществено доверие в правораздаването.

Извън посоченото забавяне, свързано с изготвяне на мотивите към присъдата почти пет месеца след постановяване на присъдата, настоящия състав намира, че не се установяват други действия или бездействия на РС-Пловдив, които да са довели до удължаване на продължителността му за разглеждане в разумен срок.По делото са проведени 15 открити съдебни заседания, които са насрочвани своевременно и регулярно. Не са налице данни по делото, а и не се твърдят такива обстоятелства от ответника, ищецът с поведението си да е станал причина за забавяне на производството. Отлагането на три от съдебните заседания по делото е по обективни причини – поради заболяване на ищеца, на тъжителя, на съдебния заседател.

Настоящия съдебен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че образуваното производство пред Окръжен съд – Пловдив е със разумна продължителност.