Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 136 от 10.02.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 956/2022
Вид
Определение № 136
Подписан
10.02.2023
В сила
10.02.2023
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. София, 10.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20221800500956 по описа за 2022 година

Производството е образувано по частна жалба на „Е.П.“ ЕАД /старо наименование „ЧЕЗ Е. Б.“ АД/ срещу определение № 186 от 09.11.2022 год. по гр.д. № 242/2020 год. по описа на РС-Е., с което съдът е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 133/2020 год. на ЕтРС, върнал е подадената искова молба и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба по исковете по чл. 422 от ГПК. Счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като е изпълнил в срок дадените от съда указания. Моли съдът да отмени атакуваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

Частната жалба е допустима. Същата е подадена в предвидения от закона едноседмичен срок от съобщаване на обжалваното определение.

По същество, съдът намира частната жалба за основателна.

По заявление на „ЧЕЗ Е. Б.“ АД е издадена заповед № 59/11.06.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът ЕТ „В.-В.Х.“, гр. Е. да заплати на заявителя сумата 3 154,09 лева – главница, ведно със законната лихва върту тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 11.06.2020 год. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 1055,34 лева за периода 24.01.2017 год. – 03.06.2020 год., както и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от неплатени суми за потребена ел. енергия по две фактури за периода 13.02.2016 год. – 12.05.2016 год. и периода 14.10.2016 год. – 01.11.2016 год., за обект, находящ се в гр. Е., ул. „Б.“ № 2, с клиентски номер като небитов клиент № 1

200125029862, въз основа на корекция на сметка, на основание чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ вр. чл.

51 от ПИКЕЕ /отм./.

На 09.07.2020 год. е подадено възражение срещу заповедта от длъжника ЕТ „В.В.Х.“, гр. Е., който е получил съобщението с дадените от съда указания, ведно с препис от заповедта на 16.06.2020 год.

С разпореждане от 17.07.2020 год. съдът е констатирал, че възражението е подадено в законоустановения срок и е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса с предупреждение, че ако не представи доказателства за предявяване на иск в посочения срок съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение, на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК.

Съобщението с указанията е връчено на заявителя на 07.08.2020 год. На 25.08.2020 год. дружеството е подало молба до съда с представени доказателства за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в законоустановения срок. По подадената искова молба е образувано гр.д. № 242/2020 год. на РС-Е.. С разпореждане от 25.08.2020 год. съдът е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника за отговор по чл. 131 от ГПК. По делото е постъпил в срок отговор на исковата молба от ответника.

С разпореждане от 13.10.2022 год. съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи пълномощно, удостоверяващо наличието на представителна власт от подписалия исковата молба процесуален представител – С.М., както и да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 84,19 лева с представяне на доказателство за това в съда с предупреждение, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено. Съобщението с дадените от съда указания е получено от ищеца на 20.10.2022 год. С молба, входирана в ЕтРС с № 1637/01.11.2022 год. ищецът е представил пълномощно на юрк. С.М. – процесуален представител на дружеството, както и доказателство за заплатена държавна такса по сметка на ЕтРС. Видно от приложената по делото обратна разписка за пощенска пратка с код 1110013309511 на куриерско дружество „МиБМ Е.“ ООД, молбата е изпратена по куриер на 26.10.2022 год.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности /чл. 129, ал. 2 от ГПК/. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения едномесечен срок съдът обезсилва заповедта за изпълнение, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

Предпоставка за връщането на исковата молба е ищецът да не е отстранил констатираните от съда нередовности, включително ако не е представил пълномощното, 2 когато молбата се подава от пълномощник и документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат /чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК/.

В случая дадените от съда указания са своевременно изпълнени от ищеца, като видно от представената с частната жалба обратна разписка за пощенска пратка на куриерско дружество „МиБМ Е.“ ООД, молбата в изпълнение на дадените от съда указания с разпореждането от 13.10.2022 год. е подадена по куриер на 26.10.2022 год., т.е. в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението /на 20.10.2022 год./.

Следователно, не са били налице предпоставките за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 от ГПК, както и за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Етрополския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 186 от 09.11.2022 год. по гр.д. № 242/2020 год. по описа на РС-Е., с което съдът е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 133/2020 год. на ЕтРС, върнал е подадената искова молба от „ЧЕЗ Е. Б.“ АД /понастоящем „Е.П.“ ЕАД/ срещу ЕТ „В.-В.Х.“, гр. Е. и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба по исковете по чл. 422 от ГПК, и ВРЪЩА делото на РС-Е. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3