Определение № 14102 от 14.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14102 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110151118 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. М. Д. срещу ЗЕАД „ФИРМА“ АД, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 204,52 евро (с равностойност 400 лева), като част от сумата 736,70 евро (с равностойност 1440,80 лева) – остатък от застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите по л.а. „Х“, с ДК № ******, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 30.06.2023 г., в 23:55 ч. в гр. София, на кръстовището на бул. „Прага“, бул. „Ген. Михаил Д. Скобелев“, бул. „Христо Ботев“ и бул. „Патриарх Евтимий“ по вина на водача на л.а. Х“, с ДК № *******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.06.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2023 г., в 23:55 ч. в гр. София, на кръстовището на бул. „Прага“, бул. „Ген. Михаил Д. Скобелев“, бул. „Христо Ботев“ и бул. „Патриарх Евтимий“ е настъпило ПТП между л.а. „Х“, с ДК № ******, управляван от ищеца Т. М. Д. и л.а. Х“, с ДК № *******, управляван от Христо Димитров Димитров, по вина на последния, който въпреки пътната маркировка „М10“ (задължително на дясно) продължава движението си направо от бул. „Прага“ към бул.

„Христо Ботев“. В резултат на ПТП на л.а. „Х“, с ДК № ****** са причинени щети, и тъй като към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована в ответното дружество, ищецът подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, по което била образувана щета № *************, преписка № ******* от 03.07.2023 г., и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 289,20 лева (147,87 евро). Поддържа, че за отстраняване на нанесените щети по л.а. „Х“, с ДК № ****** е необходима сумата 1752,64 лева с ДДС (896,11 евро), поради което на 08.08.2023 г. поканил ответното дружество да му заплати остатъка от дължимото обезщетение, но същото му заплатило допълнително още 20 лева (10,23 евро) . Излага съображения, че застрахователното обезщетение следва да се определи по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпЯ.та вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Поддържа, че тъй като претенцията към застрахователя възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него, то застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата, включително и за лихвите за забава от датата на настъпване на застрахователното 1 събитие. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове. Поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди, и не всички увреждания по лекия автомобил са в причинноследствена връзка с процесното ПТП. Твърди, че претенцията на ищеца е завишена и по отношение на цената за труд за отстраняване на щетите по автомобила. Оспорва и претенцията за законна лихва. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди под формата на щети по лекия автомобил, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презюмира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди.

По претенцията за законна лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е погасил процесното вземане, както и оборване на презумпцията на виновност на водача на автомобила.

С оглед заявеното в отговора на исковата молба, безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че 1) към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. Х“, с ДК № ******* е застрахована в ответното дружество; 2) на 30.06.2023 г., в 23:55 ч. в гр. София, на кръстовището на бул. „Прага“, бул. „Ген. Михаил Д. Скобелев“, бул. „Христо Ботев“ и бул. „Патриарх Евтимий“ по вина на водача на застрахованото при ответника МПС „Х“, с ДК № *******, който въпреки пътната маркировка „М10“ (задължително на дясно) продължава движението си направо от бул. „Прага“ към бул. „Христо Ботев“ реализира ПТП с л.а. „Х“, с ДК № ******, както и че 3) за отстраняване на щетите по л.а. „Х“, с ДК № ****** ответникът е заплатил на ищеца сумата от 309,20 лева (158,09 евро.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Приложените към отговор на исковата молба писмени документи са представени в нечетлив вид, поради което на ответника следва да се даде възможност да представи същите в четлив вид, след което съдът ще се произнесе по тяхното допускане като доказателства по делото.

Искането за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза следва да бъде уважено, тъй като е необходимо за установяване на обстоятелства от предмета на доказване по делото.

Доказателствените искания на ищеца за задължаване на ответника да представи в оригинал протокол за ПТП и застрахователната преписка в цялост по заведената претенция следва да бъдат уважени като необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

Доказателствените искания за задължаване на ответника да представи 2 застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ и за изискване от СДВР на административно-наказателната преписка, образувана срещу виновния водач, следва да бъдат оставени без уважение като ненеобходими, доколкото ответникът не оспорва вината на водача на застрахования при него л.а.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2026 г. от 10:45 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи в четлив вид приложените към отговора на исковата молба документи, след което съдът ще се произнесе по тяхното приемане като доказателства по делото.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 270 евро, от които 150 евро вносими от ищеца, и 120 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението по депозитната сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й, автоексперт оценител, адрес: гр. Х, тел.:

******.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът ЗЕАД „ФИРМА“ АД в срок до насроченото съдебно заседание да представи намиращите се у него оригинал на Протокол за ПТП № ******/01.07.2023 г. и преписка по заведена претенция № *******/23/03.07.2023 г. в цялост.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на исканите документи в указания от съда срок, СЪДЪТ на основание чл.161 ГПК, може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 186 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един 3 месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размЯ. на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4