Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 441 от 29.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 9/2024
Вид
Решение № 441
Подписан
29.07.2024
В сила
11.12.2025
Състав
Ивелина Солакова, Станислав Стефански, Ангелина Богданова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Велико Търново, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500009 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял ІІ от ГПК:

Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от Ц. А. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. В.Т., ул. “И.Х." против Решение № 1445/27.11.2023г. на Районен съд – В.Т., постановено по гр. д. № 20234110101015 по описа за 2023 година на ВТРС.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е признал за установено по отношение на Ц. А. А. с ЕГН **********, с адрес гр.В.Т., ул.“И.Х.", че Т. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.В.Т., ул.“Д.Ч.", по иск по чл.23, ал.1 от СК, е изключителен собственик на основание трансформация на лични средства на следния недвижим имот, намиращ се в гр. В.Т., ул.“Д.Ч.", а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект попада в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 79,08 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и балкон, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 38 с площ от 7,67 кв.м, ведно с 0,982% идеални части от общите части на сградата и съответната на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***, на основание пълна трансформация на лични средства вложени в придобиване собствеността върху недвижимия имот, описан в нотариален акт за покупкопродажба № 2324, т.12, рег.№ 14631, дело №1642/19.12.2016г. на нотариус Т.Б., рег № 283, 1 с район на действие ВТРС; осъдил е Ц. А. А. с ЕГН: **********, с адрес гр. В.Т., ул. “И.Х." да заплати на Т. Т. Т. с ЕГН: **********, с адрес гр. В.Т., ул. “Д.Ч." сумата общо 3 381,77лв.

/три хиляди триста осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски в производство пред ВТРС за държавни такси и за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът Ц. А. А. го обжалва изцяло, с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на иска.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна.

Великотърновският окръжен съд, на основание чл.258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл.271, ал.1 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че страните са бивши съпрузи, тъй като сключеният между тях граждански брак на 16.01.2016г. е прекратен с постановено съдебно решение за развод, влязло в законна сила на 23.03.2023г. по гр.д.№ 1536/2022г. по описа на PC- В.Т..

По време на брака си страните са станали собственици на основание сключен 2 договор за покупко-продажба на недвижим имот, както следва: намиращ се в гр. В.Т. имот, ул.“Д.Ч.", а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект попада в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 79,08 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и балкон, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 38 с площ от 7,67 кв.м, ведно с 0,982% идеални части от общите части на сградата и съответната на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор *** нотариален акт за покупко-продажба № 2324, т.12, рег.№ 14631, дело №1642/19.12.2016г. на нотариус Т.Б., рег № 283, с район на действие ВТРС.

Видно е от приложения по делото пред ВТРС нотариален акт, че договорът за покупко-продажба е сключен от двамата съпрузи в качеството на купувачи.

Видно е също, че при сключване на договора за покупко-продажба на имота, продажната цена е 39 000,00лв., която е получена напълно по банков път от продавачите.

В нотариалния акт е записано, че цената се заплаща от купувачите.

По първоинстанционното дело е представено платежно нареждане от 19.12.2016г., с което ищецът Т. Т. Т. извършва банков превод на сумата 39 000,00лв. в полза на Б.К.Й. пълномощник на продавача по договора за покупко-продажба от 19.12.2016г.

С платежно нареждане за банков превод от 16.10.2016г. /също приложено/ Н. И. Т.а дарява на Т. Т. Т. сумата 47 000,00лв. за закупуване на апартамент.

Представени са също: договор за дарение от 18.12.2016г., с който А.Й.А. дарява на дъщеря си Ц. А. Т.а сумата 16 000,00лв. за закупуване на недвижим имот в гр. В.Т., ремонт и закупуване на движими вещи и подобрения, също договор за дарение от 18.12.2016г., с който Н. С. А. дарява на дъщеря си Ц. А. Т.а сумата 15 000,00лв. за закупуване на недвижим имот в гр. В.Т., ремонт и закупуване на движими вещи и подобрения.

По делото, обаче е представено и писмо-потвърждение от 05.12.2016г. от И.Й.Х., с което заявява, че е съгласна да продаде на Ц. А. Т.а собствения си недвижим имот в гр.

В.Т., ул. “Д.Ч.", на цена от 30 000,00 евро.

Т.е, от представеното писмо е видно, че продавачът е изразил съгласие за продажна цена 30 000,00 евро.

Налице е и представена вносна бележка в полза на продавача за извършен още един превод на парични средства.

По въззивното дело е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че пазарната цена на процесния апартамент възлиза на 56 220,00лв.

Има и свидетелски показания пред първата съдебна инстанция, че, „Продажната цена на апартамента беше около 60 000 лв“.

От изяснената фактическа обстановка се обосновава извод, че в съвкупността си доказателствата не установяват твърдяната и претендирана от ищеца трансформация 3 на лични негови средства в закупуването на процесния имот.

Съгласно чл.21 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл.20, ал.1 СК (Обн., ДВ, бр.41 от 28.05.1985 г., отм., бр.47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Съгласно чл.21 от СК (отм.) лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл.20, ал.1 или с друго лично имущество, придобито преди брака, а (ал.2) когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. В същия смисъл е и чл.23 от СК (Обн., ДВ, бр.47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.).

В конкретния случай, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказване, че процесният недвижим имот, придобит по време на брака, е бил придобит изцяло с негово лично имущество, като не успява да обори презумпцията за съвместния принос на двамата съпрузи по чл.21, ал.3 СК.

Видно от Нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот, в който е обективиран договора за покупко-продажба на процесния имот, същият е закупен от двамата съпрузи. Досежно продажната цена е налице заключение на вещо лице, което кореспондира със свидетелските показания на разпитания свидетел А. и с писмото потвърждение от продавача.

След като двамата съпрузи са участвали като купувачи по договора и са изразили воля за придобиване на имуществото, същото е придобито от тях двамата в режим на съпружеска имуществена общност.

С оглед на горното съдът приема от правна страна, че ищецът не установява по несъмнен и безспорен начин, че средствата с които е придобито процесното жилище са негови лични от преди или по време на сключването на брака и дарени му в последствие от неговите близки.

Тези негови твърдения се опровергават от част от приложените по делото доказателства, както и от показанията на посочените от ответницата свидетели, които изцяло кореспондират с отразеното в тези писмени доказателства.

Както се приема в Решение № 313/17.02.2012г. по гр.д. No 62/11г. на ІІІ г.о., по отношение на имуществата, придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ, изразената в сключеното при прекратяването на брака споразумение по чл.99, ал.3 СК от 1985г./отм./, респ. чл.100 от СК от 1985г./отм./ между страните 4 воля ги обвързва по всички въпроси, свързани с имуществените им отношения по смисъла на глава ІІІ на СК от 1985г./отм./, включително и досежно наличието на съсобственост.

Това е така, защото в частта, регулираща отношенията между съпрузите, споразумението има значението на спогодба /избягва се спора между тях/. Презумпцията за съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване на вещи е прогласена от закона. При липса на волеизявление за друго съотношение в съсобствеността, се приема, че квотите са равни – чл.27 от СК от 1985г./отм./, т.е. споразумението обвързва страните относно приложението на установената презумпция в чл.19, ал.1 от СК от 1985г./отм./ за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, както и относно наличието на съсобственост при равни квоти. След като не е установено споразумението да не отразява действителната воля на страните, да е изменено, развалено или отменено, респ. действието му да е преустановено по взаимно съгласие или на основанията, предвидени в закона, не може в последващ исков процес да се преуреждат имуществените отношения между бившите съпрузи за същите отношения, за които в брачния процес те са сключили споразумение, което ги обвързва съгласно чл.20а ЗЗД.

По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният иск по чл.23, ал.1 от СК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Следователно първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по делото разноски: на подателя на въззивната жалба следва да се присъдят направените за двете съдебни инстанции разноски.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 1445/27.11.2023г. на Районен съд – В.Т., постановено по гр. д. № 20234110101015 по описа за 2023 година, с което ВТРС е признал за установено по отношение на Ц. А. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. В.Т., ул.“И.Х.", че Т. Т. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. В.Т., ул.“Д.Ч.", по иск по чл.23, ал.1 от СК, е изключителен собственик на основание трансформация на лични средства на следния недвижим имот, намиращ се в гр. В.Т., ул.“Д.Ч.", а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект попада в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор ***, с 5 предназначение АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 79,08 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и балкон, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 38 с площ от 7,67 кв.м, ведно с 0,982% идеални части от общите части на сградата и съответната на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***, на основание пълна трансформация на лични средства вложени в придобиване собствеността върху недвижимия имот, описан в нотариален акт за покупко-продажба № 2324, т.12, рег.№ 14631, дело №1642/19.12.2016г. на нотариус Т.Б., рег № 283, с район на действие ВТРС; е осъдил Ц. А. А. с ЕГН: **********, с адрес гр. В.Т., ул. “И.Х." да заплати на Т.