Решение № 3 от 02.01.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Благоевград, 02.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20251210101008 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***** чрез адвокат Л. К. Б., против „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202073629, седалище и адрес на управление: гр. *****, с представители: ***** С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което :

- да бъде прогласена нищожност на Договор за заем Microcredit № 905200203436, сключен на 18.11.2024 г. между Г. И. и „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД;

-при евентуалност - при неуважаване на предявения главен иск се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 905200203436, сключен на 18.11.2024 г., който предвижда заплащане на такса за допълнителни услуги.

Претендират се сторените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ищецът твърди, че на 18.11.2024 г. е сключил Договор за заем № 905200203436 по силата, на който „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629 е предоставил заем на сумата от 1 000 лв. при фиксиран ГЛП от 40.48 % и ГПР от 48.90 %., като внесе общо дължима сума от 1 290,75 лв., която включва главница и лихва. Твърди се, че в последствие ищецът е сключил Договор за допълнителни услуги към заем № 9052-00203436, според който трябва да внесе за срок от 15 месеца сумата от 1 414,35 лв. на равни месечни вноски от 94,29 лв.

Твърди се, че Договор за заем № 9052-00203436 е нищожен, като съдържа неравноправни клаузи, а именно ГЛП е 40.48 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора се иска да се обяви договора за нищожен.

Навежда се, че съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Сочи се, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 18.11.2024 г. е била 13.22% (съответно трикратния й размер е бил - 39.66 %), като по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

1

По отношение на ГПР се сочи, че същият е 48.90, а съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. Навежда се, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнителни такси, което е още едно основание за нищожност на договора.

На следващо място се сочи, че в от договора за заем, както и в т. 4.3 от договора за допълнителни услуги била постигната договореност за връщане съответно на 1 000 лв. главница и 290,75 лв. лихва, както и заплащане на пакет допълнителни услуги в размер на 1 414,35 лв. или за срока на договора ищцата следвало да върне сумата от 2 705,10 лв. при главница от 1 000 лв., което е почти тройно оскъпяване на кредита.

Излага се, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай се твърди, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин се сочи, че потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. На следващо място се сочи, че ГЛП е 40.48 % и ГПР е 48.90 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор се сочи, че съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, но доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на TP № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона се сочи, че следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Излага се, че според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и 2 процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Релевират се доводи, че принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Сочи се, че с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.20 Юг. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).

За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

Навежда се, че кумулирането на такса за допълнителните услуги, съдържащи се в Договор за допълнителни услуги към заем № 9052-00203436, към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Сочи се, че съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

Излага се, че е неприложим правният режим на ЗЗД по отношение на договора за допълнителни услуги, тъй като тези услуги няма как да съществуват извън заемното правоотношение, доколкото предметът на договора за допълнителни услуги е дефиниран като посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "Микро Кредит" АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД; право на участие в специални промоции; преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение, които сами по себе си са действия свързани с управлението на кредита и усвояването му поради което и приложим към този договор е специалния ред и защита на потребителя уреден в ЗПК и ЗЗП, респ. касае се до едно съглашение оформено в два договора, единият от които е акцесорен и обхваща обем от права и задължения функционално свързани с предмета на главния договор по силата на който е предоставена заемната сума.

С уговарянето на допълнително възнаграждение за услуги, свързани с управлението на кредита, се твърди от ищеца, че се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща максимален размер на ГПР. Към ГПР в договора за кредит не са включени разходите за закупуване на пакет допълнителни услуги, като с цел да се заобиколи нормата на закона разходите по потребителския кредит са разделени в два отделни договора, във 3 вреда на потребителя, в противоречие с изискването за добросъвестност, поради което се твърди, че клаузата за закупуване на пакет "Комфорт" е недействителна. (Решение № 4385 от 02.11.2023 г. по гр. д. № 303 / 2023 г. на Районен съд - Пловдив) Сочи се, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. В този смисъл се сочи, че като не са включени разходите за закупуване на допълнителни услуги в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. Навежда се, че тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице още едно основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. Съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит От горното според ищеца се следва, че предвидените в договор за допълнителни услуги разходи представляват част от общия разход по кредита, поради което при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ГПК, не се дължат, а когато са платени, подлежат на възстановяване.