Определение № 3407 от 26.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3407 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110139998 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. Г. В. срещу В. Г. А..

На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС – за делба на недвижим имот.

Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на:

СГРАДА с идентификатор *****, находища се в с. *****, общ.

Столична, обл. София (столица), по КККР, одобрени със заповед ***** год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с.*****, район „Нови Искър“, ул. „*****, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****, застроена площ на сградата: 42 кв.м., брой етажи: 1, предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване; стар идентификатор: няма, заедно с 1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****, с.*****, общ.

Столична, обл.София (столица), по КККР, одобрени със заповед ***** год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с.*****, район „Нови Искър“, ул. „*****, с площ: 1118 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 564, квартал 21, парцел: V, при съседи: *****, *****, *****, *****.

Твърди, че съсобствеността е възникнала, както следва:

Имотът е придобит от дядото на съделителите Т.А.Г. с нотариален акт от 24.12.1934 г. за продажба на недвижим имот том ***** г. на I-ви Нотариус при Софийския областен съд.

С нотариален акт от 30.12.1993 г. за покупко-продажба на недвижим имот акт № 1***** г. на нотариус Д.Т. при Софийска нотариална служба при СРС, родителите на страните продават на сина си – ответника В. А. двуетажна 1 жилищна сграда (с идентификатор към момента *****.1), гараж (с идентификатор към момента *****.2) и 1/2 ид.ч. от поземления имот, описан по-горе.

Родителите на съделителите са починали, поради което е налице съсобственост помежду им при квоти – по 1/2 от сградата (с идентификатор *****) и по 1/4 от поземления имот, при които иска допускане на делба помежду им.

Твърди, че имотът се ползва единствен от ответника, който единствен има ключ и достъп до имота, поради което отправя искане последният да бъде осъден да й заплаща 255,65 евро (500 лв.) месечно в размер на средния месечен пазарен наем.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Г. А., с който оспорва иска.

Твърди, че е единствен собственик на имота. Твърди, че с нотариален акт от 24.12.1934 г. за продажба на недвижим имот том ***** г. на I-ви Нотариус при Софийския областен съд Т.А.Г. (дядо на съделителите) е придобил собствеността на урегулирано място с площ 1 120 кв.м. и намиращата се в него къща. Починал е на 06.03.1969 г., като е оставил наследници по закон: С.В.Г. – съпруга, Г.Т. А. – син, и В.Т.П. – дъщеря. След смъртта на С.В.Г. е извършена съдебна делба между Г.Т. А. и В.Т.П. по гр.д. № 2706/1984 г. на СРС, 48 състав, като процесният имот е поставен в дял на бащата на съделителите – Г.Т. А..

На 13.12.1993 г. Г.Т. А. и Н.С. А.а продават на сина си В. Г. А. двуетажна жилищна сграда /която не е предмет на делбата/ и 1/2 ид.ч. от дворното място.

Към този момент В. Г. А. е бил в брак с М. С. А.а, сключен на 14.06.1981 г., с оглед на което по отношение на 1/2 ид.ч. от процесния имот е възникнала СИО. По тази причина счита, че в настоящото производство следва да се конституира и М. С. А.а.

Твърди, че от началото на 1995 г. Н.С. А.а се разболява от онкологично заболяване и всички грижи за нея се поемат от сина й В. Г. А. и съпругата му М. С. А.а. Г.Т. А. предоставя на сина си цялото дворно място, всички постройки в него, заедно с всички подобрения и приращения. От 1995 г. единствено ответникът и съпругата му взимат решения за стопанисването на поземления имот и постройките в него. Премахват старата ограда, изграждат нова, М. създава цветна градина, ответникът създава оранжерия и зеленчукова градина, изгражда бетонни пътеки и бетонна площадка в дворното място, извършва цялостна подмяна на покрива н сградата. Ищцата никога не се е грижила за имота, не го е посещавала, освен в много редки случаи, когато е ходила на гости при брат си. Ответникът и семейството му живеят постоянно в имота и владеят всички постройки в него със знанието на ищцата и без възражения от нейна страна. След смъртта на баща си през 2001 г. ответникът е продължил да владее дворното място и всички постройки в него като свои. С 2 оглед изложеното счита, че в полза на ответника е изтекла 10-годишна придобивна давност, поради което последният се явява негов единствен собственик.

В условията на евентуалност, в случай че се установи наличието на съсобственост, сочи, че процесната сграда е строена без архитектурен проект и разрешение за строеж и представлява приращение към поземления имот. С нотариален акт от 13.12.1993 г. ответникът е придобил чрез покупко-продажба 1/2 ид.ч. от поземления имот, съответно – и 1/2 ид.ч. от всички подобрения и приращения към имота, в т.ч. по отношение на сградата. Моли съда да отхвърли предявения иск.

В изпълнение на указанията, дадени с разпореждане на съда от 05.09.2025 г., искът е насочен и срещу М. С. К., по отношение на която се твърди, че е в брак с В. Г. А. към момента, към който родителите му Г.Т. А. и Н.С. А.а са му прехвърлили 1/2 ид.ч.от дворното място.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. С. К., с който оспорва иска. Твърди, че тя и съпругът и са изключителни собственици на процесните имоти, поради което искът за делба е неоснователен.

Твърди, че от началото на 1995 г. Н.С. А.а се разболява от онкологично заболяване и всички грижи за нея се поемат от сина й В. Г. А. и съпругата му М. С. А.а. Г.Т. А. предоставя на сина си цялото дворно място, всички постройки в него, заедно с всички подобрения и приращения. От 1995 г. единствено ответниците взимат решения за стопанисването на поземления имот и постройките в него. Премахват старата ограда, изграждат нова, М. създава цветна градина, ответникът създава оранжерия и зеленчукова градина, изгражда бетонни пътеки и бетонна площадка в дворното място, извършва цялостна подмяна на покрива н сградата. Ищцата никога не се е грижила за имота, не го е посещавала, освен в много редки случаи, когато е ходила на гости при брат си. Ответницата и семейството й живеят постоянно в имота и владеят всички постройки в него със знанието на ищцата и без възражения от нейна страна. Твърди, че след смъртта на свекър й през 2001 г. тя и съпругът й са продължили да владеят дворното място и всички постройки в него като свои. С оглед изложеното счита, че в тяхна полза е изтекла 10-годишна придобивна давност, поради което ответниците се явяват единствени собственици. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Правна квалификация:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС – за делба на недвижим имот.

Доказателствена тежест:

По иска за делба по чл.34, ал.1 ЗС:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост и основанието за възникване на същата.

3

В тежест на ответниците е докажат всички свои правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.

По възражението на ответниците по чл. 79 ЗС за придобивна давност в тежест на ответниците е да докажат упражняване на фактическа власт върху имота, което законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и явно с намерение да го своят/ на основание, годно да го направи собственици; изтеклия период от време на непрекъснато упражняване на фактическата власт.

По искането на ищцата за привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК :

За да се уважи искане по чл.344, ал.2 ГПК по делото следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките: съсобственост върху вещ; лично ползване на общата вещ само от един от съсобствениците за задоволяване на собствените му нужди, като по този начин той е лишил другите съсобственици от възможността да ползват общата вещ, с оглед на което в тяхна полза е възникнало вземане за обезщетение в размер на исковата сума, тежестта за доказване на които се носи от ищцата.

Безспорно е между страните, че: към момента процесният имот се ползва от ответника.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба на ответника А. писмени доказателства следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора.

С оглед искането на ищеца за привременни мерки е необходимо назначаването на съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение относно средния пазарен наем на процесния имот.

От страна на ищцата е направено искане за допускане на гласни доказателства във връзка с твърденията й относно ползването на имота, което следва да се остави без уважение, доколкото касае безспорни между страните обстоятелства.

Следва да се уважи искането на ответниците за допускане на свидетели във връзка с възражението им за давност, като от поисканите трима следва да се допуснат двама свидетели в условията на чл.159, ал.2 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.03.2026 г. от 11:00 часа, за която дата да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

4

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба на ответника писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на гласни доказателства.

ДОПУСКА съдебно-оценителна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и оглед на място, да даде заключение по въпроса:

Какъв е размерът на средния пазарен наем за процесния имот?

НАЗНАЧАВА за вещо лице ВЯРА НИКОЛАЕВА ЗЛАТЕВА, тел. ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на сумата от 300 евро, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след представяне на доказателства за внасяне на депозита.

ДОПУСКА на ответниците двама свидетели при режим на довеждане за установяване на възражението му за придобивна давност.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял , а съгласно чл. 9. при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв.

СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.

5

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.