Акт от 03.07.2014, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 38

Номер

38

Година

10.07.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.03

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Йорданка Георгиева Янкова мл. съдия Даниела Радева

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20145100600109 по описа за

2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 19/14.05.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 16/2014 год., Ардинският районен съд съд е признал подсъдимия Т. З. К. от гр.С. за виновен в това, че през м. октомври 2013 год. в с. П., община А., обл. К., махала „Х.”, в дом № *, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК и не са изтекли сроковете по чл. 30 от НК, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи от владението на ¤. П. Ч. от гр.М. - ДВД видео „САНГ”, модел ADVD- 2023D266, със сериен № *, на стойност 15.68 лева, медна пръскачка тип „лозарска”, на стойност 100.80 лева, 8 метра проводник СВТ 3x2,5 + 1,5 квадрата, на стойност 11.56 лева, 20 метра проводник СВТ 3 х 2,5 квадрата, на стойност 24.10 лева, и 10 метра проводник СВТ 4 х 2,5, на стойност 15.90 лева, всичко на обща стойност 168.04 лева, без неговото знание и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т.2, във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 29 ал 1, б. „а” и б.”б” от НК, му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) години, което на основание чл. 373 ал.4, във вр. с чл. 372 ал. 4 от НПК и чл. 58а ал. 1, във вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК е намалил с 1/3, като му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години и 4 (четири) месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът е приспаднал от така наложеното на подс.К. наказание времето, през което същият е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР – от 15.00 часа на 11.11.2013 год. до 15.00 часа на 12.11.2013 год. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е осъдил подсъдимия К. да заплати по сметка на РС – Ардино направените по делото разноски в размер на 40.00 лв.

От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимия Т. З. К. от гр.С., който чрез служебно назначения му защитник я обжалва, като счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Твърди се в жалбата, че така наложеното наказание „лишаване от свобода” не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд не е оценил в достатъчна степен наличието на всички обстоятелства, имащи значение за спазване на принципа на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, както и за постигане целите на същото. Развиват се съображения за неотчитане от първоинстанционния съд на редица смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – оказване на пълно съдействие на разследването, както в досъдебната, така и в съдебната фаза, изразил е съжаление и разкаяние за извършеното, стойността на отнетите вещи била минимална, много под размера на установената за страната минимална работна заплата към момента на извършване на престъплението, като причинените от престъплението вреди са в по-нисък размер в сравнение с типичните за този вид престъпления. Не били отчетени и обстоятелствата, че подсъдимия е безработен, семеен, с две деца, с тежко соцеално-икономическо положение, като липсата на материални средства са го мотивирали в значителна степен за извършване на деянието.Моли първоинстанционната присъда да бъде изменена, като наложеното наказание бъде намалено до предвидения в закона минимум. В съдебно заседание подсъдимият и защитника му поддържат жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.

Прокурорът от О. П. – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна, обоснована и законосъобразна, вкл. и в частите й относно наложеното на подсъдимия наказание, което намира за справедливо – съответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията на подсъдимия, изложени в жалбата му, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия К. обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събирани нови доказателства. Въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Т. З. К. е роден на 10.04.1974 год. в с.А., общ.З., обл.С., като постоянно живее в гр.С. Има завършено основно образование, не е µенен, безработен е, многократно осъждан.

През месец октомври 2013 год., няколко дни преди мюсюлманският празник „Байрам”, подсъдимият Т. К. отишъл в с. П., община А., с цел просия. Минал покрай дом № * - къща, находяща се в махала „Х.” в с.П., собственост на св. П. Ч. Преценявайки, че в къщата не се забелязва човешко присъствие, подсъдимият решил да влезе вътре, с намерение да вземе движими вещи, които след това да продаде, с цел припечелване на парични средства. За да проникне в къщата, подс.К. изкривил закрепващите стъклото пирончета на един от прозорците от втория етаж на къщата и свалил стъклото, като влязъл в къщата през прозореца. Огледал стаите и взел различни движими вещи: DVD- video „SANG”, модел „ADVD- 2023D266”, сер.№ *, медна пръскачка тип лозарска, 8 метра проводник СВТ 3x2,5+1,5, 20 метра проводник СВТ 3x2,5 и 10 метра проводник СВТ 4x2,5, собственост на св. Ч. Смачкал медната пръскачка и заедно с електрическите проводници и ДВД- плеъра, ги поставил в една чанта и ги изнесъл от къщата. Прибрал се на автостоп в гр. С., където живеел на съпружески начала със св. М. К. ДВД- плеърът оставил в жилището, където живеел, а смачканата и начупена на парчета медна пръскачка, заедно с електрическите проводници, на които предварително обгорил изолацията, дал на св. К., за да ги предаде в пункта за вторични суровини в кв. „У.” в гр. С. На следващият ден, без да подозира, че тези вещи, които подсъдимият й дал за продаване, са предмет на престъпно деяние, св. К. предала в пункта за черни и цветни метали на „Бергови метал” ЕООД в гр. С. медни проводници с тегло 1.5 кг и медна пръскачка на парчета с тегло 1.9 кг. За предадените вещи във вид на медни отпадъци, свидетелката получила от изкупвателния пункт сумата от 51.00 лева. След подаден сигнал от св. Ч. за проникване в дома му и отнемане на движими вещи, и проведени ОИМ от страна на РУП - С. и РУП - А., на 05.11.2013 год. от изкупвателния пункт, собственост на „Б. м.” ООД – гр.С., били иззети предадените за скрап движими вещи - медни проводници с тегло 1.5 кг. и медна пръскачка на парчета с тегло 1.9 кг. На 11.11.2013 год. бил установен извършителя на престъплението - подсъдимият К.. На същата дата, с протокол за доброволно предаване св. К. предала на св. Д. - служител в РУП - А., два броя DVD- video „SANG", сиви на цвят, със серийни номера: № ********* и № *, които се намирали в дома й. При извършената проверка и въз основа на събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства се установило, че DVD ПЛЕЪР, модел DVD- D226, с фабричен № *, е собственост на св. Ч., отнет от подсъдимия от дома на свидетеля в с. П.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-стоково оценителна експертиза, стойността на вещите, предмет на кражбата, осъществена от подс.К., възлиза на обща стойност 168.04 лева, както следва: DVD- video „SANG”, модел „ADVD- 2023D266”, cep. № *, на стойност 15.68 лв.; медна пръскачка тип лозарска, на стойност 100.80 лв.; 8 метра проводник СВТ 3x2,5+1,5, на стойност 11.56 лв.; 20 метра проводник СВТ 3x2,5, на стойност 24.10 лв.; и 10 метра проводник СВТ 4x2,5, на стойност 15.90 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимия К., направени в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в които същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; от събраните на досъдебното производство гласни доказателства - обясненията на подсъдимия К., дадени пред орган по разследването, както и тези дадени пред съдия от първоинстанционния съд; показанията на свидетелите П. Ч., С. Р. и М. К., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването; от писмените доказателства, приобщени от първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност по надлежния ред – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум, протоколи за доброволно предаване, писмено заключение на вещото лице В. Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза № 222/06.12.2013 год., свидетелство за съдимост на подсъдимия, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др.; както и от веществените доказателства, които гласни и писмени доказателства и веществени такива изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия Т. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състави на чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.„а” и б. „б” от НК - през м. октомври 2013 год. в с. П., община А., обл. К., махала „Х.”, в дом № *, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи от владението на П. П. Ч. от гр.М. - ДВД видео „САНГ”, модел ADVD- 2023D266, със сериен № *, на стойност 15.68 лева, медна пръскачка тип „лозарска”, на стойност 100.80 лева, 8 метра проводник СВТ 3x2,5 + 1,5 квадрата, на стойност 11.56 лева, 20 метра проводник СВТ 3 х 2,5 квадрата, на стойност 24.10 лева, и 10 метра проводник СВТ 4 х 2,5, на стойност 15.90 лева, всичко на обща стойност 168.04 лева, без неговото знание и с намерение противозаконно да ги присвои, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани доказателства, като е изложил подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на подсъдимите при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивната жалба на подсъдимия по същество се прави оплакване само относно справедливостта на наложеното му наказание, което жалбодателят счита за завишено по размер.

С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието, предмет на повдигнатото на подс.К. обвинение от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни. От обективна страна, налице е отнемане от подсъдимия на чужди движими вещи, подробно описани по вид, количества и стойност в присъдата и по-горе в настоящите мотиви, от владението на св.П. Ч., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно квалифициращите деянието на подсъдимия обстоятелства – за извършване на кражбата, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като за да проникне в къщата на пострадалия, подс.К. е изкривил закрепващите стъклото пирончета на един от прозорците от втория етаж на къщата и свалил стъклото, като влязъл в къщата през прозореца. Престъплението подс.К. е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.„а” и б. „б” от НК , тъй като многократно е осъждан с отделни присъди за извършени умишлени престъпления от общ характер на наказания „лишаване от свобода”, като от значение за квалифициране на деянието, предмет на настоящото производство, като осъществено при условията на опасен рецидив, са следните осъждания на подс.К. - с Присъда № 148/ 10.07.2006 год. по Н.о.х.дело № 199/2006 год. по описа на РС – С. - на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, при първоначален „строг” режим, за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.2 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК; с Присъда № 32/21.03.2007 год. по Н.о.х.дело № 170/2006 год. по описа на РС – Ч. - на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК; и с Присъда № 229/30.08.2011 год. по Н.о.х.дело № 361/2011 год. по описа на РС – С. - на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК, т.е. подс.К. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и същевременно същият е осъждан повече от два пъти – три пъти, за умишлени престъпления от общ характер, като за никое от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК. За посочените осъждания подсъдими т К. не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл. 30 ал.1 от НК.

Разпечатката съдържа 36 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b668ce2c-6a09-4b12-99c7-354edefb459f