Решение № 2269 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2269 гр. С, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110166145 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от по искова молба на М. К. Г. срещу „Е“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, 222, ал. 1 КТ, 222, ал. 3 КТ и чл. 224 КТ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6444,00 лева, представляваща обезщетение по чл.

222, ал. 3 КТ - гратификационно обезщетение поради пенсиониране в размер на 2 брутни работни, ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 777,55 лева, представляваща остатък от обезщетение чл.

220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане; 3/ сумата от 3222,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ - за оставане без работа в периода от 17.09.2024г. г. до 17.10.2024 г., ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 2094,30 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от датата на предходното незаконно уволнение 25.01.2024 г. до възстановяването на М. Г. на работа 17.09.2024 г., а именно 13 работни дни неизползван отпуск, ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателно й изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че въз основа на трудов договор № 130/17.10.2022 г. е назначен на длъжност „Технически Ръководител в 1 строителството“ при ответното дружество „Е” ООД, ЕИК ****. Сочи, че със Заповед № 96/24.01.2024 г. работодателят прекратява трудовия договор на служителя М. К. Г., ЕГН ********** на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ поради съкращаване в щата, считано от 25.01.2024 г. С влязло в сила съдебно Решение № 15570 от дата 13.08.2024 г. по гр.д. № 16054/2024 г. на СРС, 76 с-в уволнението на М. Г., извършено от работодателя „Е” ООД, ЕИК **** със Заповед № 96/24.01.2024 г. с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване в щата, е отменено с обратна сила като незаконно и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, с което се счита, че неговото правоотношение в периода от 25.01.2024 г. до 17.09.2024 г. е съществувало. По време на съществуването на трудовото правоотношение с Разпореждане № **********, издадено от ТП на НОИ С град на М. Г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.1 КСО, считано от 01.04.2024 г. Заявява, че на 17.09.2024 г. М. Г. се явява в седалището на работодателя „Е” ООД, ЕИК ****, за да заеме длъжността, на която е възстановен, като първо страните подписват ПРОТОКОЛ ЗА ЯВЯВАНЕ НА РАБОТА СЛЕД ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЪС СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, към който ищецът предоставя на работодателя и Разпореждане № **********, издадено от ТП на НОИ С град.

След като на ищеца е предложено прекратяване на трудовия му договор по чл. 325, ал.1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие и той отказва, на същата дата 17.09.2024 г. със Заповед № 107/17.09.2024 г., връчена на М. Г. на 17.09.2024 г., работодателят отново прекратява трудовия договор на служителя М. К. Г., ЕГН ********** отново на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - поради съкращаване в щата, считано от 17.09.2024 г., без да му отправя предизвестие по чл. 326 КТ.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6444,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ - гратификационно обезщетение поради пенсиониране в размер на 2 брутни работни, ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане;

2/ сумата от 777,55 лева, представляваща остатък от обезщетение чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане; 3/ сумата от 3222,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ - за оставане без работа в периода от 17.09.2024г. г. до 17.10.2024 г., ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 2094,30 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от датата на предходното незаконно уволнение 2

25.01.2024 г. до възстановяването на М. Г. на работа 17.09.2024 г., а именно 13 работни дни неизползван отпуск, ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателно й изплащане.

Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът „Е“ООД дава становище за неоснователност на ищцовите претенци, какот излага аргументи в тази насока, включително твърди плащане на обезщетението по чл.220,ал.1 КТ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, 222, ал. 1 КТ, 222, ал. 3 КТ и чл. 224 КТ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6444,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ гратификационно обезщетение поради пенсиониране в размер на 2 брутни работни заплати, ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане;

2/ сумата от 777,55 лева, представляваща остатък от обезщетение чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане; 3/ сумата от 3222,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ - за оставане без работа в периода от 17.09.2024г. г. до 17.10.2024 г., ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 2094,30 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от датата на предходното незаконно уволнение 25.01.2024 г. до възстановяването на М. Г. на работа 17.09.2024 г., а именно 13 работни дни неизползван отпуск, ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателно й изплащане.

По отношение на иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 777,55 лева, представляваща остатък от обезщетение чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, по искане на работодателя – ответник; срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на 3 трудовото правоотношение; размерът на уговореното брутното трудово възнаграждение на работника, както и обстоятелството, че уговореният между страните срок на предизвестие не е бил спазен от ответника.

В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже заплащането на претендираното обезщетение

С доклада по делото /който не е оспорен от страните и е обявен за окончателен в производството/ е отделено за безспорно между страните, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на 17.09.2024г., като от работодателя не е спазен срокът на предвиденото в договора предизвествие. Установено е в производството, че брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен при ответника месец от страна на ищеца е в размер на 3222,00 лева. Същевременно от събраните в производството доказателства се установява, а и изрично се признава от ищеца, че от страна на ответното дружество му е заплатена сума в размер на 2444,45 лева, представляваща остатък от обезщетение чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие.

Следователно предявеният иск се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 777,55 лева, представляваща остатък от обезщетение чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие.

По отношение искането за осъждането на ответника да заплати на ищеца законна лихва за забава дължима върху главницата за обезщетение чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие, считано от 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането:

Възникването на главно задължение за заплащане на дължимото в полза на ищеца трудово възнаграждение се установи в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, по делото е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на следващото се на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, като следва да се има предвид, че работникът има право на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, т.е. с факта на прекратяване на трудовия договор за него възниква правото да претендира заплащане на това обезщетение. Това обаче не означава, че задължението става изискуемо в същия този момент, а е необходимо работникът да предприеме съответните действия за реализация на правото си. С оглед паричния характер на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ и съгласно правилата на чл. 84 ЗЗД за 4 изискуемост на паричните задължения, следва да се приеме, че в случая не е определен ден за изпълнение и длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл.84, ал.2 ЗЗД). Ето защо, в конкретната хипотеза е приложимо правилото на чл. 84 ЗЗД за изпадане на длъжника в забава след като бъде поканен от кредитора. Когато липсва покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът – в този смисъл са и задължителните разяснения в ТР № 3/19.03.1996 г. по тълк.дело № 3/95 г. на ОСГК на ВС. В случая няма данни ищецът да е изпратил покана до ответника да му заплати дължимото обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, поради което работодателят е изпаднал в забава едва с подаването на исковата молба.

Следователно в полза на ищеца, следва да се присъди законна лихва за забава върху главницата представляваща остатък от обезщетение чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие, считано от 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3222,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ - за оставане без работа в периода от 17.09.2024г. г. до 17.10.2024 г., ведно със законната лихва от 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане, съдът намира следното:

По предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е доказването на следните правопораждащи факти: че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец и обстоятелството, че е останал без работа в периода, за който претендира обезщетение.

В тежест на ответното дружество е да докаже, че е изплатил на ищеца претендираните обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ.

Както се посочи по-горе, с доклада по делото /който не е оспорен от страните и е обявен за окончателен в производството/ е отделено за безспорно между страните, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на 17.09.2024г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като от работодателя не е спазен срокът на предвиденото в договора предизвествие.

Установено е в производството, че брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен при ответника месец от страна на ищеца е в размер на 3222,00 лева. От представения препис от трудовата книжка на ищеца и извършената в проведеното открито съдебно заседаение на 10.03.2025 г. констатация на 5 предоставен оригинал на трудовата книжка, се установи в производството оставането без работа на ищеца в периода от 17.09.2024 г. г. до 17.10.2024 г.