Решение № 1051 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20231100107300 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. В. П. срещу Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30000 лева представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди настъпили в резултат на деликт от 09.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2023 г. до окончателното заплащане на обезщетението.

Ищцата твърди, че на 09.06.2023г., в град София, около 10.30-11.00ч. вървяла по тротоара на бул. „Шипченски проход“, в района на №43, с посока на движение от ул.

„Елисавета Багряна“ към ул. „Николай Коперник“ по десния тротоар, като при преминаване по бул. „Шипченски проход“, в района на № 43, тя попада на участък с голяма неравност /дупка/, вследствие на което пада върху лявата си ръка, като е ударила и лявата си буза.

Усетила силни и остри болки в лявата ръка, десния глезен и лявата буза. Веднага след инцидента ищцата е потърсила спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД в гр. София, където е хоспитализирана, като след извършена образни изследвания е установено е, че се касае за счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. На 09.06.2023г. е извършено закрито наместване на отделена епифиза, радиус и улна, като на ръката и е поставена гипсова имобилизация. Ищцата е изписана на 12.06.2023г. в задоволително общо състояние, като са й дадени предписания за спазване на щадящ режим и ненатоварване на увредения крайник.

Посочва се в исковата молба, че получените вследствие на инцидента телесни повреди са причинили на ищцата болки и страдания, които са със значителен интензитет и към днешна дата. Счупването на лявата лъчева кост освен с физически болки е причинило и за редица битови неудобства и несгоди, свързани с невъзможността на ищцата сама да посрещане на елементарни битови потребности като личен тоалет, хранене и обличане, довело до необходимостта тя да бъде обслужвана от свои близки, което от своя страна я карало д асе чувства нпълноценна и в тяхна тежест.

В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е 1 оспорил така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Ответникът оспорва фактическия състав на процесния деликт. Сочи, че на ищцата не е проведено оперативно лечение, а и е поставена само гипсова имобилизация, което значително намалява търпените от нея болки и страдания. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен.

Релевира възражение за съпричиняване от ищеца на процесните вреди. Твърди, че ищцата е можел да заобиколи евентуално компрометирани участъци от платното за движение.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От показанията на свидетеля С.П.П. /съпруг на ищцата/, се установява, че на 09.06.2023 г. свидетелят и ищцата вървели заедно по бул. „Шипченски проход“ съпругата му изведнъж стъпила на тротоарна плочка, която поддала, все едно е стъпила в дупка, загубила равновесие и се просна на тротоара. Дошли хора, помогнали и да стане, донесли и вода, захар и повикали „Такси“, което закарало ищцата и свидетеля до"Пирогов". Свидетелят заявява, че в болницата било констатирано счупването на ръката, като било предложено на ищцата да и бъде направена операция за наместването й, но тя отказала, тъй като се страхувала от извършването на операции.

От представената Епикриза, както и от приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата СМЕ се установява, че, че в резултат на падането ищцата е получила „СЧУПВАНЕ на долния КРАЙ на ЛЯВАТА ЛЪЧЕВА кост с пълно разместване на фрагментите“. Счупването при А. П. е било лекувано консервативно. Извършено е безкръвно наместване и обездвижване с гипсова шина за 30 - 35 дни, като след свалянето й ищцата е провеждала раздвижване в домашно - амбулаторна обстановка. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет непосредствено след счупването за 7 - 8 дни, а също така и след сваляне на гипсовата имобилизапия и започване на раздвижване на крайника за около 15-20 дни, болки с умерен интензитет след този период за около 3 - 4 месеца, след което интензитетът на болките започвал да намалява постепенно. Отразено е, че ищцата изпитва болки и понастоящем, при влажно и студено време, при по-голямо и попродължително натоварване на ръката. Вещото лице по СМЕ е посочило, че уврежданията на ищеца отговорят на механизма на получаването им и е възможно да се получат по описания в исковата молба начин. Видно от заключението на експертизата, че при ищцата не може да настъпи пълно възстановяване на състоянието й. От направената на 25.03.2024г. рентгенова снимка е видно, че двата края на лявата лъчева кост се разминават напълно счупената кост не е наместена. При извършения личен преглед на ищцата вещото лице е установило, че е налице обективно - видима деформация на долната 1/3 на лявата предмишница като ръката и пръстите й са изместени от главната ос на крайника с 22 градуса. Осъществява се пълен захват на лявата ръка, но с намалена сила. С оглед характера, вида, степента и местоположението на счупването на ищцата и сегашното й състояние, може да се приеме, че е трябвало да се проведе оперативно лечение, за да може да се намести правилно костта и да се фиксира с метална пластина и винтове. Този вид лечение би съкратило продължителността на възстановителния й период.

По делото е прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните. Вещото лице посочва, че №43 както е посочено в исковата молба е жилищна сграда с магазинни помещения на кота тротоар. На тротоара има в този участък три шахти (с капаци). На две от 2 тях ясно е изписано, че са на електроразпределителното дружество, а третият е стар, обрушен и не би могло да се посочи от кого е стопанисван. Посочва, че капаците на шахтите не са в една равнина с тротоара, а създават реална опасност за възникване на произшествие.

Посочено е в експертизата, че тротоарът е от тротоарни плочки, които са разместени, някои са потънали и не са в една равнина, което също създава предпоставка за произшествия. Част от плочките са отлепени и при стъпване в единия им край се измятат. Като цяло целият тротоар от ул. Елисавета Багряна до ул. Коперник от страната на нечетните номера е с плочки, които не са в добро състояние, обрушени, неравни.

Във връзка с търпените неимуществени вреди от ищеца, в настоящото производство са събрани свидетелски показания от свидетеля-очевидец, тъй като същият бидейки съпруг на ищцата живее с нея и има възможност да придобие непосредствени впечатления от процеса на възстановяването на ищцата, както и върху тъпрените от нея битови неудобства.

Свидетелят посочва, че е помагал на съпругата си при обслужването и я е придружавал при ходенето на прегледи. Заявява, че тя и към момента се оплаква от болки и слабост в ръката.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за претърпените от ищецът имуществени и неимуществени вреди от деликт от 09.06.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането (09.06.2023 г.) до окончателно плащане.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи - причинени от виновни и противоправни действия/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие/бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/.

Изрично следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия състав на чл.

45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.

В случая ищецът е заявил в исковата си молба, че ответното юридическо лице не е изпълнило задължението си обезопаси и да поддържа в добро състояние тротоарът, по който той е минавал.

Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 9 от 28.12.1966 г., пленум на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Ето защо, за да е налице противоправно бездействие, даденият субект, чиято отговорност следва да се ангажира, трябва да е имал задължение да действа.

Съгласно чл. 11 от ЗОС "имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин". Общинските пътища са собственост на общината (чл. 8, ал. 3 ЗП). Част от тях са и тротоарите, по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП, както и от § 6, т. 6 от ДР на 3

ЗДвП. На основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП поддръжката на общинските пътища е задължение на ответника. Съгласно т. 14, пар. 1 от ДР на ЗП, "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

Следователно, общината има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението им за безопасно ползване от пешеходците.

По делото се установи, че мястото, на което е реализиран процесният инцидент, представлява тротоар, който на основание цитираните разпоредби е общинска собственост и Столична община има задължение да извършва дейности по поддържането му.

На следващо място се установи от приетата СТЕ, че целият участък от тротоара на който е настъпило увреждането на ищцата е съставен от плочки които не са на една равнина и създават предпоставки за произшествия. Ето защо съдът приема, че служителите на ответника не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на процесния тротоар в състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на ищеца. Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищеца.

Относно възражението за съпричиняване:

Обезщетението за вреди от непозволено увреждане подлежи на намаляване, ако с поведението си пострадалият е допринесъл за неговото настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. При релевирано възражение за съпричиняване, съдът следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда - създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Разпечатката съдържа 37 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b66840e2-ee88-43c1-97d1-9c42ca164011