Решение № 2449 от 13.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2449 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20231110113008 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

№ ………. гр. София, …….2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИИСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 13008 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена жалба от И. Н. И., ЕГН ********** и А.

Н. И., ЕГН **********, против ...... „.......“, с адрес: ........, по реда на чл. 14, ал. 8, вр. ал. 7а, вр. ал. 7, вр. ал. 3 ЗСПЗЗ против отказ на Началника на ...... „.......“, обективиран в писмо изх.

№ ....../09.02.2023 г. да издаде решение, с което да бъдат изменени предходни решения за имоти с № ....... и № ........, кад. л. 159 от помощен план на район „...“ с № ....../28.05.2007 г. и № .......1/28.05.2007 г. на .......“, като на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ да бъде изменено предходно решение и да бъде отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на горепосочените имоти, заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, по преписка № ....../19.02.1992 г. на собственик ..... и преписка № ......./19.02.1992 г. на И. ....в, землище ...... Основанието за изменение на решенията ....../28.05.2007г. и № ....../28.05.2007г. било съдебна спогодба по гр. д. № 75406/2019 г. по описа на СРС, която имала силата на съдебно решение по смисъла на чл.

14, ал. 7 ЗСПЗЗ, според която се признавало за установено, това че имотите не са собственост на наследниците на ....., поради което следвало да се изменят предходните решения на ОСЗ.

Ответникът е депозирал становище - отговор на 19.05.2023 г. с вх. № ......, с което релевира доводи за неоснователност на жалбата. Навежда, че отказът не е постановен в 1 нарушение на материалния закон или процесуалните права, като позоваването на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ е неоснователно. Този ред не се прилагал, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. Навежда, че представените под формата на съдебни решение доказателства от жалбоподателите са извън законовия срок по чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Счита, че спогодбата не е основание за изменение на решенията. Счита, че единствено съдебната спогодба има сила равна на влязло в сила съдебно решение.

Поддържа, че жалбоподателите неправомерно искат да им бъде изплатено обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като чрез спогодба прекратяват своята собственост върху част от земите. Навежда за недопустимост на жалбата, както и на искането за изменение на решението.

В съдебно заседание, проведено на 03.11.2023 г., жалбоподателите заявяват, че оспорват единствено законосъобразността на акта, а не оспорват компетентността на органа издал акта и не твърдят нищожност на същия. Посочват, че е нарушен материалния закон като не е приложена разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

По делото са събрани множество писмени доказателства.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 126 АПК вр. чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

От представените по делото Решения с № ....../28.05.2007 г. и № .......1/ 28.05.2007 г. на .......“ (лист 15-18 от делото) се установява, че на основание чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 4 от 17.11.1992 г. по 18г от ППЗСПЗЗ на жалбоподателите е възстановено правото на собственост на процесните два имота с № ....... и № .........

Видно от представените по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит чрез възстановяване на земеделски земи и наследство ....... на нотариус с рег.

№ .... и нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит чрез възстановяване на земеделски земи и наследство .......... г. на нотариус с рег. № .... (лист 19-22 от делото).

От представените по настоящото дело (на лист 25-34) съдебни книжа по гр. д. № 75406/2019 г. по описа на СРС, 32 състав се установява, че между жалбоподателите и трето неучастващо в настоящото производство лице е водено дело, относно спор за собственост на процесните два имота, което е приключило със съдебна спогодба по чл. 234 ГПК, обективирана в протоколно определение от 20.04.2021 г. по гр. д. № 75406/2019 г. по описа на СРС, 32 състав, влязло в законна сила на 27.04.2021 г. (лист 32-34 от делото). С постигнатата спогодба третото неучастващо в настоящото дело лице – ........... е признато за собственик на процесните два имота, въз основа на което са отменени и гореспоменатите констативни нотариални актове за собственост. Признато е също, че ........ е правоприемник чрез проведени различни преобразувания, както следва: ........ е бил преобразуван на основание § 3 ПРЗ от ЗОЕТДДИ и чл. 62, ал. 1 и 2 от ТЗ в ....... който от своя страна е учредител на ............ с апортна вноска, като последното е преименувано на ......, което впоследствие е преобразувано чрез промяна на правната форма в ........, а понастоящем в ......... Признато е още, че ....... е преобразуван в акционерно дружество с държавно участие с наименование .....”, в чийто уставен фонд били включени процесните имоти, и доколкото .....“ ЕАД е приватизирано чрез масова приватизация на 03.09.1997 г., то ответниците по гр. д. № 75406/2019 г. по описа на СРС, 32 състав и жалбоподатели в настоящото производство не могат да противопоставят собственически права за поземлен имот с идентификатор .......

(процесният имот с номер по предходен план ....... ) и поземлен имот с идентификатор ........

(процесният с номер по предходен план ........).

Видно от обжалвания и приложен по делото отказ на Началника на ...... „.......“ (ОСЗ), обективиран в писмо с изх. № ....../09.02.2023 г., на жалбоподателите е отказано да бъдат постановени решения за отказ от възстановяване на правото на собственост на процесните имоти, с аргумент че вече има постановени решения за същите, с които е възстановено правото на собственост и тези решения са влезли в законна сила.

2

По делото е представена цялата административната преписка от ОСЗ „.......“ с вх. № ...... от 21.11.2022 г., образувана по заявления на жалбоподателите с вх. № ....../13.06.2022 г. и с вх. № ....../13.06.2022 г. за постановяване на решения за обезщетения за процесните два имота.

По делото е приложена съдебна практика по идентични с настоящото дело случаи.

От представените писмени доказателства се установява, че жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна (подател на искане до ОСЗ за обезщетяване по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ) срещу административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на съдебно оспорване, доколкото с него се отхвърля искането на жалбоподателите и се отказва издаването на благоприятно за тях решение, като жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ (отказът на ОСЗ е връчен на жалбоподателите на 22.02.2023 г., а жалбата е депозирана пред ОСЗ „.......“ на 07.03.2023 г., след което е препратена на СРС по компетентност).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съобразно нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, установени в чл. 146 АПК: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Неспазването на някое от тези изисквания за действителност на административните актове води до тяхното опорочаване и отмяна, респ. изменение от съда, съобразно предоставената му компетентност да реши спора по същество.

В настоящия случай, осъществявайки проверка за спазването на императивните правила, регламентиращи законосъобразното протичане на административното производство, съдът не констатира допускането на нарушение на същите. Обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съобразно неговата материална и териториална компетентност - ОСЗ „.......“, която е компетентният орган по искания за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на ..... в м. ......, съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ. Издаденият индивидуален административен акт е подписан от началника на службата – ...... (видно от представения в заверен препис обжалван отказ на лист 311-312 от делото), която е компетентното лице по аргумент от чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ.

Спазена е и изискуемата от закона форма, макар процесният административен акт да не е озаглавен изрично като решение за отказ, с каквото би следвало да се произнася ОСЗ по подобни искания – аргумент от чл. 19а, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 59, ал. 1 АПК. Това е така, защото за естеството на акта се съди по неговото съдържание и произтичащите от него правни последици, а не по наименованието му, като в процесния случай атакуваното писмо изх. № ....../09.02.2023 г. безспорно има белезите на мотивирано решение на общинската служба по земеделие, тъй като е постановено от последната във връзка с искане за постановяване на решения за отказ от възстановяване правото на собственост и за обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ, изложени са фактически и правни съображения по основателността на искането, постановен е отхвърлителен диспозитив и е положен подпис на началника общинската служба по земеделие. Това решение влияе негативно върху правната сфера на жалбоподателите, тъй като искането им се отхвърля и те не са обезщетени.

Не бе установено по делото съществено нарушение на административно производствените правила. В случая атакуваният индивидуален административен акт е издаден при спазване на разпоредбите на чл. 21 и сл. АПК и има изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК. Действително, в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, но това нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено, тъй като жалбоподателите са упражнили правото си на защита, като са атакували в законоустановения срок процесното решение и с това правата им са защитени в 3 максимална степен. Липсата на наименование на административния акт също не може да се третира като съществно процесуално нарушение, тъй като за естеството на административния акт се съди по неговото съдържание и правни последици и в настоящия случай атакуваното писмо по същество представлява решение на ОСЗ за отказ за постановяване на решения за отказ от възстановяване правото на собственост и обезщетяване на жалбоподателите по реда на ЗСПЗЗ.

На следващо място, атакуваният индивидуален административен акт е материално законосъобразен като краен резултат по изложените в него съображения, а именно че за процесните имоти вече има постановени решения на ОСЗ, с които е възстановено правото на собственост и същите са влезли в законна сила. Настоящият състав приема, че ОСЗ „.......“ правилно е отказала да постанови решения за отказ от възстановяване правото на собственост на процесните имоти и да обезщети жалбоподателите по реда на ЗСПЗЗ, тъй като за тях не е възниквало подобно право по някоя от предвидените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ хипотези.

Основният довод на жалбоподателите е, че са останали необезщетени, предвид съдебна спогодба по чл. 234 ГПК по гр. д. № 75406/2019 г. по описа на СРС, 32 състав, която имала силата на съдебно решение по смисъла на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ и според която се признавало за установено, че ответниците по гр. д. № 75406/2019 г. и настоящи жалбоподатели не са собственици на процесните два имота, като с утвърдената спогодба били отменени и констативните нотариални актове за собственост, с които жалбоподателите се легитимирали като собственици на поземлени имоти с идентификатор ....... (номер по предходен план .......) и с идентификатор ........ (номер по предходен план ........). Ето защо, жалбоподателите считат, че ОСЗ „.......“ е следвало да се постанови нови решения, с които да им бъде отказано правото на собственост на гореспоменатите имоти, като им бъде определено обезщетение по реда на ЗСПЗЗ.