Решение № 15274 от 20.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15274 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110128122 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. С., чрез адв. Т. Е., срещу „Професионален футболен клуб Левски“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, вр. чл. 262 КТ за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1500 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от общо 61 часа в периода от 11.01.2020 г. до 23.06.2020 г., включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № А-553/26.07.2019 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „организатор, конференции и събития“, при пълно работно време – 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, и основно трудово възнаграждение в размер на 2577,38 лева. Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 0061/30.06.2020 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди се, че през процесния период ищецът бил престирал работната си сила извън уговореното работно време във връзка с организацията на изброените в исковата молба мачове и събития. Положеният от служителя по волята на работодателя извънреден труд възлизал общо на 61 часа за целия исков период, поради което му се дължало възнаграждение в размер на 1500 лева. За вземането си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч. гр. д. № 4463 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо 1 моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Професионален футболен клуб Левски“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Илия П.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, за положен от ищеца извънреден труд, както и за неговата продължителност, която била твърде завишена и определена произволно. Твърди, че служителите на ответното дружество имали право на свободен и безплатен достъп до всички футболни срещи и спортни събития, организирани от клуба, поради което дори ищецът да е присъствал на изброените в исковата молба спортни събития, това не означавало само по себе си, че работодателят му бил възложил извършването на някаква работа. Оспорва и твърденията, изложени в исковата молба, че в други периоди ищецът бил полагал извънреден труд, който му бил заплащан от ответника.

Изплатените парични суми представлявали допълнително материално стимулиране, което нямало постоянен характер и било заплащано по решение на ръководството на клуба на определени групи служители. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

В съдебно заседание ищецът Н. Г. С., редовно призован, се явява лично и с адв. Е..

Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания изразява становище, че от събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин полагането на извънреден труд от страна на ищеца през исковия период със знанието и без противопоставянето на работодателя. От представените с исковата молба извлечения от банковата сметка на ищеца се установява, че за предходни периоди ответникът бил заплащал възнаграждение за извънреден труд. Размерът на исковата претенцията се потвърждавал от изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените в заповедното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание ответникът „Професионален футболен клуб Левски“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. П.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се установявало ищецът да е полагал извънреден труд нито по разпореждане, нито със знанието и без противопоставяне от страна на работодателя.

От събраните по делото доказателства не ставало ясно в какво качество ищецът присъствал на процесната сватба, а по отношение на футболните срещи и пресконференциите с ръководството на клуба твърди, че всички служители на последния имали свободен достъп до тези мероприятия. Изплащането на парични суми като допълнително материално стимулиране на служители, ангажирани под някаква форма с организацията на футболни срещи на клуба, ставало с решение на работодателя и било дългогодишна негова практика 2 до началото на 2020 г. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Страните не спорят, че през процесния период били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № А-553/26.07.2019 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „организатор, конференции и събития“. Съгласно чл. 5 от трудовия договор полагането на труд щяло да се извършва при петдневна работна седмица, при пълно работно време от 40 часа седмично или 8 часа на ден, от понеделник до петък, включително. Неработни дни били събота и неделя, както и официалните празници, посочени в чл. 154 КТ. Началото и краят на работното време, както и ползването на обедната почивка се определяли от работодателя. Съгласно чл. 6 от трудовия договор основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 2577,38 лева, платимо наведнъж по банков път до 30-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасяло. Към основното трудово възнаграждение работодателят изплащал на служителя допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година. Видно от отбелязване в трудовия договор, ищецът постъпил на работа в ответното дружество на 26.07.2019 г.

От представено с исковата молба месечно извлечение от банковата сметка на ищеца към 29.11.2019 г. се установява, че на 20.11.2019 г. от „ПФК Левски“ АД му превели сумата в размер на 500 лева с основание „за мачове м. 10“, а на 19.12.2019 г. – сумата в размер на 350 лева с основание „за мачове м. 11 и м. 12“.

Със Заповед № 0061/30.06.2020 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – без предизвестие от страна на работника, считано от 30.06.2020 г. Видно от отбелязване в заповедта, същата била връчена на ищеца на 30.06.2020 г. срещу подпис.

Не се оспорва от ответника, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е присъствал на посочените в исковата молба три пресконференции и едно събитие – сватба в хотел „Шератон“, на твърдените дати.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищеца е разпитан свидетелят С.Л.С., който е бил охранител на мачовете на „Левски“ през 2020 г. От думите му установява, че познава ищеца, с който се засичали на стадиона и който отговарял за кетъринга, за съдии, за делегати, като ги посрещал. Когато имало мач на „Левски“, Н. С. бил на стадиона от десет часа сутринта до шест следобед. Освен това в някои случаи, например при мач за Купата през седмицата, ищецът оставал на стадиона и след работно време. Съдът кредитира показанията на свидетеля относно изложените по-горе релевантни обстоятелства, доколкото в посочените части думите му не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Същите са обективни, последователни 3 и логични, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да възприеме фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си. Не следва да бъде вземано предвид обаче заключението на свидетеля Соколов, че тогавашният изпълнителен директор на „Левски“ – П.К. знаел, че ищецът е на стадиона и работи. Това не е възприето от свидетеля обстоятелство, което той установява пред съда, а негово заключение, извод, мнение, което не може да бъде предмет на свидетелски показания. Още повече че самият Соколов потвърди, че не е присъствал на разговор между ищеца и изпълнителния директор на футболния клуб.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено въз основа на приетите по делото писмени доказателства и на тези, допълнително представени на вещото лице от ответника. От заключението се установява, че в разплащателните фишове на ищеца нямало отразен извънреден труд, нямало издадени заповеди от работодателя за разпореждане полагането на извънреден труд, в ответното дружество не се водила специална книга за отчитане на извънредния труд и не били установени първични или вторични счетоводни документи, от които да е видно извънработното ангажиране и времевото присъствие на ищеца при провеждане на процесните мероприятия. Вещото лице изчислило, че за посочените в исковата молба часове извънреден труд би се дължало допълнително трудово възнаграждение в общ размер на 1499,91 лева. Съдът намира, че заключението е пълно, ясно и обосновано, поради което го кредитира изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, вр. чл. 262 КТ:

Съгласно чл. 150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Легалното определение на извънредния труд е дадено в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ – извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен (чл. 143, ал. 2 КТ) и се допуска по изключение само в предвидените в чл. 144 КТ изчерпателно изброени случаи, като законът (чл. 149, ал. 1 КТ) задължава работодателя да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Разпоредбата на чл. 148 КТ дава право на работника или служителя да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор.

От цитираните норми може да се направят следните правни изводи. Преди всичко, съгласно генералното правило на Кодекса на труда извънредният труд е забранен. Той може да се прилага по изключение само в случаите, изрично и изчерпателно изброени в 4 законовите разпоредби. Няма спор, че законовата забрана за полагане на извънреден труд и императивните норми за максималната му продължителност (чл. 146 КТ) са предвидени в интерес на работника. Те са норми за закрила на труда на работника и целят да окажат на работодателя въздействие, така че той да се въздържа от неправомерно използване на труда на работника извън установеното редовно работно време. В случай че не са спазени правилата на Кодекса на труда, работникът или служителят има право да откаже полагането на извънреден труд, а за работодателя възниква основание за налагане на административнонаказателна отговорност. Но винаги, когато работодателят е допуснал работника да положи извънреден труд, той следва да го заплати с увеличено трудово възнаграждение, определено по императивен начин с разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ, и то независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и дали е издал специална заповед, с която е възложил на работника полагането на извънредния труд.