Определение № 815 от 24.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 815 гр. София, 24.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20228002104234 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№4733/16.08.2022г. (с дата на пощенското клеймо 12.08.2022г.), подадена от Ч. А. С. и Т. А. С., двамата от гр.София, чрез процесуалния им представител адв.М. М. от АК-Враца срещу решение №153, постановено на 01.07.2022г. от Окръжен съд-Враца, I-ви въззивен граждански състав по в.гр.д.№521/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, чл. 108 ЗС, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за:

-признаване за установено по отношение на И. Г. С., Д. И. С., М. И. С. и С. И.

М., че Ч. А. С. и Т. А. С. са собственици по давностно владение на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№232, кв.14 по плана на с.Б., общ.Х., обл.В. ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл.№232, кв.14 по плана на с.Бързина , с административен адрес на имота: с.Б., ул.“Г. Г.“;

-за отмяна на констативен нотариален акт, издаден по документи и вписан с дв.вх.р.№2073/02.08.2019г. в Служба по вписванията-Козлодуй в частта, с която И. Г. С., Д. И. С. и М. И. С. са признати за собственици на едноетажната масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25 кв.м., 1 находяща се в УПИ XIV, пл.№232, кв.14 по плана на с.Б., общ.Х., обл.В.;

-за осъждането на С. И. М. да предаде на Ч. А. С. и Т. А. С. владението върху тази едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене.

За неправилни считат изводите на въззивния съд, че са били обикновени държатели, а не владелци на сградата; че установеното от тях владение е било прекъснато; че осъществяването от тях владение в периода 1998-2011г. не е било спокойно и непрекъснато; че сградата е била предмет на производството по гр.д.№369/2007г. на РС-К.. Касационната жалба съдържа оплаквания и за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства.

В изложението към касационната жалба касаторите поддържат, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само по отделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка? Може ли да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, други отхвърля?

Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №164 от 04.06.2014г. по гр.д.

№196/2014г. на III г.о. на ВКС; решение №409 от 28.02.2013г. по гр.д.

№59/2011г. на I г.о. на ВКС; решение №205 от 02.11.2016г. по гр.д.

№1499/2016г. на I г.о. на ВКС и решение №370 от 12.10.2012г. по гр.д.

№61/2012г. на IV г.о. на ВКС, като при оценка на доказателствения материал изобщо не е анализирал представените с исковата молба и приети като доказателства по делото удостоверение за настоящ адрес изп.№БЗ-УНА-11 от 03.09.2013г. от Община Х.; удостоверение за настоящ адрес №0043/08.10.2003г. на кметство с.Бързина; писмо изх.

№120297379/18.07.2018г. от „ЧЕЗ Електро България“ АД; извлечение от карнет за отчитане показания от „ВиК“ ЕООД, гр.В. и фактури за заплатена потребена вода по съответните партиди в периода от 2002г. до 2013г.; фактури за заплатена ел. енергия за имота в периода от 2001г. до 2013г.

2

2.Кои обстоятелства квалифицират владението като спокойно и необезпокоявано? Предявяването на извънсъдебни претенции смущава ли владението и води ли до прекъсване на придобивната давност?

Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №115 от 07.11.2018г. по гр.д.

№3954/2017г. на I г.о. на ВКС; решение №130 от 18.11.2019г. по гр.д.

№1017/2019г. на I I г.о. на ВКС; решение №83 от 09.10.2020г. по гр.д.

№3878/2019г. на I г.о. на ВКС и решение №116 от 24.11.2014г. по гр.д.

№2592/2014г. на I I г.о. на ВКС, като е приел, че владението им в периода 1998г.-2011г. не е било спокойно и непрекъснато, тъй като е водено наказателно дело против Ч. С. за самоуправство във връзка с упражняваното от него владение, както и че са подавани множество сигнали и жалби от действителните собственици, които са оспорвали фактическата власт на ищците.

3.Предявяването на иск с правно основание чл. 108 ЗС за възстановяване на владението върху дворното място (УПИ) прекъсва ли давността по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС за други самостоятелни обекти на собственост в същото дворно място?

Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №39 от 22.05.2012г. по гр.д.

№179/2009г. на I I г.о. на ВКС като е приел, че владението им е било прекъснато, тъй като от мотивите към решението по гр.д.№369/2007г. на РСКозлодуй ставало ясно, че спорът по това дело касае и процесната сграда, до който извод бил достигнал и ДСИ при осъществяване на въвода във владение.

Навеждат довод, че мотивите към решението не се ползват със сила на пресъдено нещо, така че споменаването на спорната сграда в мотивите към решението по гр.д.№369/2007г. на РС-Колзодуй не означава формиране на СПН и по отношение на собствеността върху нея.

Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на поддържаното в изложението основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно 3 обжалване съображенията са следните:

Ч. А. С. и Т. А. С. са предявили срещу И. Г. С., Д. И. С. и М. И. С. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване правото им на собственост върху едноетажната масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№, кв. по плана на с.Б., а срещу С. И. М. по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване правото им на собственост върху сградата и предаване на владението върху нея, както и искане за отмяна на констативния нотариален акт, издаден по документи и вписан с дв.вх.р.

№2073/02.08.2019г. в Служба по вписванията-Козлодуй в частта, с която И. Г.

С., Д. И. С. и М. И. С. са признати за собственици на процесната сграда, с твърдението, че са придобили правото на собственост върху сградата по давностно владение, продължило повече от 10 години преди 09.12.2011г., на която дата с протокол за принудително отнемане на недвижим имот-въвод във владение по изп.д.№ /г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, владението им е било отнето по принудителен път без да е налице изпълнително основание и изпълнителен титул в издадения в полза на И. Г. С. и Н. П. Ш. изпълнителен лист от 17.02.2011г. по гр.д.№369/2007г. по описа на РСКозлодуй. Твърдят, че процесната сграда е построена в периода 1962-1966г. от техния баща А. С. Г. със собствени средства и труд и със знанието и без противопоставянето на неговия баща С. Г. П., който е притежавал правото на собственост върху парцела по силата на договор за продажба от 15.08.1956г. и през 1963г. с нотариално заверена декларация и протокол-договор от 07.05.1963г. разпределил своята ид.част от целия парцел на три равни части между синовете си А. С. Г., Х. С. Г. и Г. С. Г.. Посочват, че синовете на С. Г. в периода 1961-1964г. се снабдяват с констативни нотариални актове за собственост на съответните части от имота, като през 1996г. с договор за продажба от г. (н.а.№, т. , дело № /г.) Г. С. Г. заедно със съпругата си продават на И. Г. С. парцел XII, пл.№ в кв. по плана на селото, целият с площ от кв.м., жилищна полумасивна сграда от кв.м., селскостопанска паянтова сграда от кв.м. и други подобрения, въз основа на който И. Г. С. и съпругата му Н. П. Ш. декларират имота, като според ищците издаденото на 31.10.1996г. удостоверение за данъчна оценка сочи, че процесната сграда не е била декларирана. Твърдят, че тази сграда е декларирана от Ч. А. С. през 1998г. и до 2011г. данъкът за недвижимия имот, както и таксата битови отпадъци е заплащана от него. Твърдят, че в този период на негово име са 4 били разкрити и партидите за потребител на ел.енергия и вода за сградата и ежемесечните фактури са били заплащани от него, както и че са установили владение върху сградата след смъртта на баща им Александър С., но към настоящия момент къщата е заключена и те не са допускани, а през 2019г. И.

Г. С., Д. И. С. и М. И. С. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, издаден по документи, по силата на който са признати за собственици на УПИ и на жилищната сграда от кв.м., след което продали този имот на С. И. М.. Поддържат, че са ползвали къщата основно като лятна вила и дори променили регистрацията си по настоящ адрес за по-голямо удобство.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Г. С. оспорва така предявения срещу него иск, позовавайки се на обвързващата доказателствена сила на съставения през 2019г. констативен нотариален акт.

Оспорва твърдението на ищците, че са владели имота в периода 1998-2011г. с твърдението, че през този период има влезли в сила няколко граждански и наказателни дела, което счита, че опровергава твърдението за необезпокояваност на владението, както и с твърдението, че имотът не е бил владян от ищците.

Постъпил е писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК и от адв.И. Т. Ф., назначен от съда за особен представител на ответника Д. И.

С., с който искът е оспорен, вкл. като недопустим.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено от представените по делото писмени доказателства, че А. С. Г., баща на ищците, е продал на И. Д. Ч., дядо по майчина линия на ответника И. Г. С., полагащата му се идеална част от терена с построената в него жилищна сграда и стопански постройки (писмен договор от г.), като на г. И. Д. Ч. се е снабдил с издаден след извършена обстоятелствена проверка н.а.№/г. за правото на собственост за кв.м., който имот е посочен като парцел в кв. по плана на с.Б. при посочени съседи Г. С., С. Г., общинска мера и шосето В.-О..

Взето е предвид, че с н.а.№, том , дело № /г. Г. С. Г., баща на ответника И. С., е признат за собственик по обстоятелствена проверка на дворно място от кв.м. – част от парцела в кв. по плана на с.Б. с находящите се в него къща и други постройки, като през г. (н.а.№ , том , дело №/г.) Г. С. Г. и Д. И. С. са продали на сина си И. Г. С. собствения си имот, индивидуализиран в 5 нотариалния акт като парцел в кв. по плана на с.Б., дворище №, с площ кв.м., ведно с намиращите се в него жилищна полумасивна сграда с площ кв.м., селскостопанска паянтова сграда от куб.м. и други подобрения в имота срещу задължение за издръжка и гледане.

Посочено е, че страните не спорят, а това се установява от удостоверение №139/31.10.1996г. на Община Х., че описаният в н.а.№, том , дело №/г. недвижим имот-дворно място от кв.м., е идентичен с образуван и съществуващ към г. парцел , пл.№ в кв. по плана на селото, който е с площ от кв.м., като разделянето на парцел по плана на с.Б. от г. на три нови парцела- с площ от кв.м., с площ от кв.м. и с площ от кв.м. се установява и от приложената по делото скица. Взето е предвид, че разделянето е извършено съобразно: протокол-договор от г. (обещание за разделяне на недвижими имоти), подписан от С. Г. и неговите деца В. С., Д. С., А. С., Х. С.

(чийто подпис върху протокола липсва) и Г. С., в който е посочено, че на А.

С. се дава от двора на парцела в кв. по плана на с.Б. с постройките в него, в който част е продадената част от двора, къщата и др. постройки на И. Д. Ч., на Х. С. се дава от двора с всички постройки от парцела в кв. по плана на с.Б. и на Г. С. Г. се дава от двора на парцел в кв. по плана на с.Б. с всички постройки; декларация от м.април, г., с която С. Г. е декларирал, че разделя част от целия двор на парцел по плана на с.Б., която бил оставил на себе си, на три равни части помежду синовете си А. С. Г., Х. С. Г. и Г.С. Г., при което положение дворовете на същите стават по част от целия двор на парцел в кв. по плана на селото, като материалите от стопанската сграда (кошарата) и оградата предоставя на сина си А. С. Г. със задължение да построи за декларатора една малка летна кухничка, в която деклараторът да може да преживява през летните сезони; договора за продажба от г., н.а. №/г. и н.а.№ , том , дело №/г.