Решение № 633 от 26.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Варна, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20233100500620 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 3981/15.12.2022 год., постановено по гр.д. № 5102/2022 год., ВРС – 9 състав, е приел за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че К. С. К., ЕГН **********, с адрес: ****** дължи на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

„Позитано” № 5 сумата в размер на 2 433.51 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по застрахователна полица „Каско“ № 4704180240000224, действаща в периода от 12.02.2021 г. до 12.02.2022 г., за л. а. марка „Киа“, модел „Киа“, модификация „СИЙД“, с ДК № ****** в полза на собственика на застрахованото МПС „Б.Л.Лизинг“ АД, в резултат на настъпило в гр. София, бул. „А. Йорданов“ на кръстовището на 4-ти км около 15:45 часа на 04.06.2021 г. ПТП по вина на ответника, който като водач на л. а. марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № ****** при нарушение на ЗДвП застига и блъска застрахованото при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 80.44 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 24.06.2021 г. до 21.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15340/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ГО, 9-ти 1 състав, като е осъдил ответника да заплати на ищеца и разноски по делото.

Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното решение като неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Конкретните оплаквания са свързани с недоказаност от страна на ищеца на отстраняване на въпросната щета. Сочи се, че от представената фактура не става ясно какви дейности са фактурирани, както и стойността на отделните части по пера, поради което и същата като частен свидетелстващ документ не би могла да служи като доказателство. Оспорва се и доказателствената сила на представения протокол за ПТП, който се твърди да е съставен за нуждите на процеса предвид липсата на посочена година на съставяне. Излага и че от снимковия материал е видно, че по МПС-то има и други щети, като не е ясно дали същите са били предмет на отстраняване в предхождащ процесното ПТП период и дали други щети са били заведени пред застрахователя. Изложеното, както и липсата на индивидуализация на самите части, обуславя и неправилност на решението. Настоява за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага, че нито едно от оплакванията във въззивната жалба не копреспондира със събраните по делото доказателства. По делото са представени не само протокол за ПТП, но и удостоверение от МВР, както и НП, удостоверяващи твърденията на ищеца, а снимковия материал е именно този, който е приложен по изплатената претенция.

Излага, че от експертното заключение се установява както че уврежданията са съответни на описаната схема на ПТП в протокола, така и на действащите към датата на изплащане пазарни цени, за което свидетелства и представената фактура. Представени са доказателства и за отремонтиране на автомобила, както и е установен факта, че към датата на ПТП собственото на ответника МПС не е имало действаща задължителна застраховка по гражданска отговорност. Настоява се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В с.з. по същество, въззивникът, не се явява и не се представлява. С писмена молба поддържа жалбата и моли за уважаването й.

В с.з. по същество, въззиваемия, чрез пълномощника си, моли за потвърждаване на съдебното решение и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели и като съобрази, че искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 15340/2021 год. на ВРС – 14 състав, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявеният пред ВРС главен иск черпи правното си основание в чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл. чл. 410, ал.1 КЗ, съгласно която норма с плащането на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, основателността на предявения иск, се обуславя от кумулативното наличие на елементите: договор за имуществена застраховка „Каско”, плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключеният договор, деликтна отговорност на ответника.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ суброгационното право на ищеца.

Налице е валидно застрахователно правоотношение, възникнало между ищеца и увреденото лице „Б.Л.Лизинг“ АД въз основа на застрахователна полица „каско стандарт“ № 4704180240000224/4, сключен за л. а. „Киа СИЙД“ с ДК № ****** със срок на действие от 12.02.2021 год. до 12.02.2022 год., като съвкупната преценка на писмените доказателства – протокол за ПТП, АУАН и НП сочи, че в срока на действие на сключения помежду им договор за застраховка „каско“, с участието на процесния автомобил на 04.06.2021 г од. е реализирано пътно-транспортно произшествие в гр. София.

Установен е и фактическия състав на деликта, а именно: че на 04.06.2021 год. в гр.

София, около 15:45 часа, ответникът като водач на „Ситроен Джъмпер“, движейки се по бул.

„Асен Йорданов“ с посока на движение от бул. „Шипченски проход“ към кръговото кръстовище на 4-ти километър застига и удря движещото се пред него МПС „КИА СИЙД“, рег. № ******, в резултат на което са причинени следните щети по последното МПС, застраховно по застраховка „каско“ при ищеца . Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Това не е сторено, поради което и презумпцията е необорена.

Пряката причинна връзка между поведението на водача К. К. и увреждането на застрахования лек автомобил е установена и посредством кредитираното заключение на автотехническата експертиза, а стойността на вредите, определена от частите и необходимия труд за привеждане на вещта в състоянието, в което се е намирала преди сблъсъка, определена по средни пазарни цени възлиза на 3 749.37 лева, съгласно 3 заключението на вещото лице.

Установено по делото е и че към датата на ПТП за процесното МПС с рег. № ******, управляван от въззивника, не е сключена валидна застраховка "ГО на автомобилистите", като за регресната си претенция ищецът е представил пред първа инстанция опис на претенция по щета 50-01600-7582/21 по застрахователна полица № 4704180240000224/4, възлагателно писмо от 07.06.2021 год. АВТОСЕРВИЗ „Експерт Сервиз София“ фактура № 0000012189/22.06.2021 год на стойност 2 408.51 лева, приемо-предавателен протокол от 18.06.2021 год. и платежно нареждане от 24.06.2021 год. осъщесвено в полза на „Експерт Сервиз София“ АД заплащане на сума в размер от 2 408.51 лева, необходима за извършване на ремонта на застрахованото МПС.

Така представените писмени доказателства обуславят несъмнения извод на съда, че ищецът /сега въззиваем/, в изпълнение на задължението си по договора, е обезщетил застрахованото лице за претърпените вреди от настъпил покрит застрахователен риск – реализирано ПТП, като е престирал застрахователно обезщетение чрез сключване на договор с трето лице, с предмет отстраняване на щетите на МПС „КИА СИЙД“, рег. № ******. Като страна възложител по договора за авторемонтни услуги, сключен с трето за спора лице, ищецът е приел изпълнението и заплатил стойността на издадения му първичен счетоводно-отчетен документ – фактура.

Оплакванията на въззивника относно липсата на доказателства относно отстраняването на щетата предвид липса на описания по пера на дейностите във фактурата, липсата на година на протокола и липсата на яснота относно наличието или липсата на други заведени щети, съдът намира за неоснователни. Представени са доказателства както за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил , така и разходни документи за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне , който ремонт видно е извършен именно по заведената пред застрахователя щета. Същите, преценени съвкупно, обуславят несъмнен извод за основателност на претенцията.

Ирелевантно е и наличието на други заведени или не щети по процесния договор, доколокото плащането е извършено именно по процесната, а с плащането на застрахователно обезщетение ищецът – застраховател по застраховка „Каско” встъпва в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на щетата до размера на престираното на увредения/2 408.51 лева/ и обичайните разноски, направени за неговото определяне, възлизащи и съобразно заключението на вещото лице в размер на 25 лева.

При липса на други подлежащи на разглеждане оплаквания и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

4 с тези на

На основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на въззиваемия се дължат деловодни разноски за настоящото производство, възлизащи в размер на 289.35 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3981/15.12.2022 год., постановено по гр.д. № 5102/2022 год. на ВРС – 9 състав.

ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с адрес: ****** да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

„Позитано” № 5, сумата от 289.35 лева, представляваща съдебно деловодни разноски за настоящата инстанция.

На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5