Разпореждане № 4469 от 16.12.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4469 гр. Благоевград, 16.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20251210102797 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от юрисконсулт Н. М. Л. срещу длъжника А. А. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *****, за заплащане посочените в заявлението суми, както и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40021407513 от 14.11.2023г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и А. А. И. и ОУ към него.

Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

Съдът с Разпореждане № 4265/08.12.2025 година е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е уточнил в депозирана молба с вх. № 30427/16.12.2025г., че длъжникът А. А. И. е извършила плащания по процесния договор за кредит в размер на 266 лева, след което е спрял да плаща, като главницата не е заплатена. Посочва се, че договорната лихва е начислена върху вземанията за договорно възнаграждение, а не се дължи договорно възнаграждение за сумата за предоставяне на допълнителни услуги.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за неоснователно, предвид следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

1

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Въпреки, че от страна на заявителя не се претендира главница, а се претендира единствено договорна лихва и лихва за забава, по силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи. Оттук следва, че съдът в заповедното производство, извършвайки такава преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от които заявителят черпи права, действа в съответствие с правомощията му по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК.

Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС Решение от 27.06.14000 г. по съединени дела С[1]240/98 до С-244/98, Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С[1]241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори - така решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С- 243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С- 415/11, т. 44-т. 46/.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за услугите Флекси и Фаст, противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

В Договора в т. V е посочено, че кредитополучателят е закупил допълнителни услуги - Fast - предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а в т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст -в размер на 300 лева.

Съдът намира, че възнаграждението, което са е задължил да заплати потребителя за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.” В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено възнаграждение за плащане за закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 300 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето” на изброените по-горе услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.

Предвид изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за 2 пакет от допълнителни услуги в поискания размер в заявлението се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че такива клаузи са в противоречие с изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на потребителя.

Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни услуги, ако е поискал и избрал да закупи такава, а именно: 15.1.

Допълнителна услуга „Фаст“ - всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на Профи Кредит България ЕООД. 15.2. Допълнителната услуга „Флекси“ - всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. За извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса. В 15.2.1 По искане на КЛ, КР отлага на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, подробно описан в табличен вид. В подточка а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването от потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази преди фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи: лекарско заключение, показващо времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.

В чл.15.2.1.1. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка от одобрението на кредитора. В 15.2.1.2 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.

Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.2.2, 15.2.2.1 в Общите условия.

3

Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение. Още повече, че въпросните услуги реално представляват само опция, от която кредитополучателят би могъл да се възползва в бъдеще, но независимо дали се е възползвал или не от нея, той дължи посочената цена, която в случая е колкото размера на отпуснатия кредит. Подобна клауза причинява вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - тоест представлява неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално договаряне по тази клауза, напротив, установява се, че въпросният "пакет" е достъпен за предлагани кредитни услуги на търговеца, които са декларирали желание за закупуването му в искането си за кредит.