Решение № 650 от 08.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Яна Борисова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100514493 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Т. А. А. срещу решение № 20176201/24.08.2021г. по гр.д. № 15667/2020г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 74 състав в частта, с което е осъден да заплати на „С.С.“ЕООД на основание чл.203 ал.2 от КТ сумата от 977,90 лв., представляваща обезщетение за умишлено причинени в качеството му на работник – „шофьор товарен автомобил-международни превози“ имуществени вреди изразяващи се в заплатена от работодателя глоба в размер на 500 евро по уведомление за нарушение относно тол регулации № VN 207/1003/43585, издадено от квалифицирано лице от Автомобилна и пътна данъчна администрация за Фламандски регион, Кралство Белгия за извършени административни нарушения при управление на превозно средство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС в обжалваната му част е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд вследствие на неправилна преценка на доказателствата и тяхната стойност е достигнал до грешни фактически и правни изводи. Поддържа, че по делото не са събрани безспорни доказателства както за извършване на нарушение от страна на ответника – работник, нито за налагане или плащане на санкции от страна на работодателя. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено ново, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „С.С.“ЕООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част са несъстоятелни, а същото- постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Счита, че решението следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Решението в останалата му, необжалвана част е влязло в законна сила.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.203 ал.2 от КТ за сумата от сумата от 977,90 лв., представляваща равностойността на 500 евро, представляваща обезщетение за умишлено причинени в качеството му на работник – „шофьор товарен автомобил-международни превози“ имуществени вреди изразяващи се наложена имуществена на санкция на работодателя за извършено нарушение - при управление на товарна композиция с рег. № СА **** ХТ на 05.02.2020г. в 10,25 ч. на автомагистрала А18:км 22,972 в Кралство Белгия и преминавайки през пункт за контрол на превозните средства се движи с изключено устройство за отчитане и заплащате на магистралните такси – т.13 от обстоятелствена част и т.5 от петитум на искова молба.

Разпоредбата на чл.203 от КТ определя два вида имуществена отговорност на работника/служителя за причинени вреди в имуществото на работодателя и съответно различен ред за реализирането й в зависимост от два кумулативно прилагани критерия: форма на вина и дали вредоносното деяние е при или по повод на изпълнение на трудовите задължения, като при небрежно причинена вреда при или повод изпълнение на трудовите задължения отговорността е по чл.203 ал.1 от КТ и се реализира по специалния в КТ ред, във всички останали случаи – по чл.203 ал.2 от КТ, която разпоредба препраща към гражданския закон относно реализацията на отговорността на работника, причинил вредата – това са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон. /Решение № 8 от 01.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2017 г., IV г. о., ГК и др./.

За да възникне имуществената отговорност на работника/служителя за обезщетяване на причинените умишлено на работодателя имуществени вреди по чл.203 ал.2 предл.1 от КТ е необходимо ищецът, работодател при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. съществуване на действително трудово правоотношение в процесния период на причиняване на вреди; 2. умишлено противоправно поведение на работника/служителя 3. вреда в имуществото на работодателя, изразяваща се в претърпени от имуществени загуби и/или пропуснати ползи 4.причинно-следствена връзка връзка между 2. и 3.

Постоянна е практика на ВКС по приложението на чл. 203 ал. 2, предл. 1 КТ и тя е последователна в смисъл, че при форма на вината умисъл - когато извършителят съзнава както противоправността /предприемане на действия съответно поведение с разрез със задълженията/, така и настъпването на вредата за работодателя, като иска или допуска появата на вредоносните последици - отговорността е по общия граждански закон. И обратно - ако формата на вината не е умисъл, а небрежност - обикновена /несъзнавана/ или груба /съзнавана небрежност/ съответно неустановеност на причините за настъпването на 2 вредите, отговорността е по трудовия закон - чл. 203 ал. 1 КТ. /в т.см. решение № 215/26.05.2015г. по гр.д. №234/2015г. на IV г.о. на ВКС и др./.

Доколкото виновното поведение в гражданското право се презюмира – аргумент от чл. 45 ал. 2 ЗЗД, но тази оборима презумпция обхваща само небрежността със своите две проявни форми /непредпазливост и самонадеяност – съзнавана небрежност/, но не и умисъла, от умисъла от фактическият състав на чл.203 ал.2 предл.1 от КТ като форма на вината подлежи на доказване при пълно и главно доказване от ищеца.

В настоящият случай безспорни между страните, а и се установяват от писмените доказателства по делото, следните обстоятелства: въз основа на трудов договор № 36/13.12.2019г. сключен между „С.С.“ЕООД в качеството му на работодател, от една страна и Т. А. А., от друга в качеството му на работник, е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е изпълнявал трудовите функции на длъжност „шофьор на товарен автомобил-международни превози“ срещу заплащане на съответно уговорено трудово възнаграждение. С допълнително споразумение по реда на чл.119 от КТ - № 1/20.12.2019г. ответникът е командирован да изпълнява трудовите си задължения на територията на страни, членки на Европейския съюз, с товарен автомобил влекач ДАФ с рег.

№ СА **** ХТ за периода 20.12.2019г. – 19.03.2020г. Със заповед № 33/16.04.2020г. на законния представител на дружеството –работодател и на основание чл.325 ал.1т.1 от КТ трудовото правоотношение е прекратено.

От неоспореното от страните заключение по СТЕ, което настоящият кредитира като пълно и обосновано, се установява, че приложените по делото справки от система „Фотоком“ съдържат данни, които притежават качествата истинност, достоверност и вярност и от които се установява, че товарния автомобил влекач ДАФ с рег. № СА **** ХТ към дата 29.02.2020г. след извършване на 1 курс в международно съобщение, превозът е приключил и композицията се е установила на адрес ****0, Кукеларе, Белгия, както и че до този момент товарния автомобил е управляван от ответника.

По делото е представено уведомление за нарушение относно тол регулации от 07.02.32020г. на английски език, в заверено копие и лицензиран превод – л.65-74 от делото на СРС. От същото се установява, че до „С.Г.“ЕООД е изпратено уведомление за извършено нарушение: на 05.02.2020г. в 10,25 ч. превозно средство с рег. № СА **** ХТ е използвано на пътната мрежа, без да има монтирано комуникационно устройство, предаващо какъвто и да е сигнал към момента и от мястото на закононарушението или тъй като същото устройство е сигнализирало неизправност без да е осъществена връзка с доставчика на услуга или без неговите указания да бъдат следвани в срок, което представлява нарушение по чл.3.3.1.0.11 и чл.3.3.1.0.13 алинея 3 и/или4 от VCF и наложена парична санкция на собственика на превозното средство в размер на 500,00 евро.

Страните не спорят, че трето неучастващо по делото лице - „С.Г.“ЕООД е адресат на уведомлението за нарушение и е ангажирана неговата имуществена отговорност съгласно същото за извършеното нарушение, като собственик на товарния автомобил. От преводно нареждане на л.75 от делото е видно, че „С.Г.“ЕООД е наредило превод в размер на 500,00 евро за задължението по цитираното уведомление за нарушение от 07.02.2020г. на 10.02.2020г., както и за същата сума в левовата й равностойност е издало фактура № **********/04.03.2020г. за задължение на ищеца „С.С.“ЕООД – л. 80 от делото на СРС.

От горните писмени доказателства и експертно заключение се установява, че 3 ищецът към дата 05.02.2020г. е управлявал превозно средство с рег. № СА **** ХТ по автомагристрала А 18 км.22,927 в Кралство Белгия и към 10,25 ч. преминавайки през пункт за контрол на превозните средства се движи с електронно устройство, непредаващо сигнал и пропътуваното разстояние не е записано. Ответникът в отговора на исковата молба - л.114 от делото на СРС – т.13 изрично признава, че такова устройство е било монтирано в управляваното от него превозно средство, както и че към момента на предаване от работодателя на товарния автомобил, същото е работело т.е. безспорен по смисъла на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК е факта, че работодателят е предоставил на ответника за изпълнение на трудовите му задължения товарен автомобил оборудван с изправно електронно устройство за записване на пропътуваното разстояние.

Както изрично е записано и в уведомлението за нарушение от 07.02.2020г., според законите на Кралство Белгия – чл.3.3.1.0.11 и чл.3.3.1.0. от VCF стопанинът на превозното средство има задължение да оборудва и поддържа в изправност електронното устройство, а шофьорът на същото е длъжен да се грижи устройството да функционира, като при индикация за незаписване на пропътуваните километри да се свърже с доставчика на услугата.

Изложеното до тук, обосновава извода, че ответникът действително не е изпълнил задължението си да следи за функционирането на устройството и записване на пропътуваните километри /което се отчита на екрана на същото/, съответно няма доказателства да е сигнализирал на съответния доставчик или уведомил работодателя при възникнал технически проблем.

Т.е. налице е противоправно поведение от страна на ответника в качеството му на шофьор, поради неспазване на гореописаните задължения – част от задълженията му при управление на превозното средство на територията на Кралство Белгия, вкл. и изрично указани му с длъжностна характеристика, Правилник за вътрешния трудов ред, заповед за отговорностите на шофьори – западна Европа, с които е запознат – декларация от 13.12.2019г.

Небрежната вина при извършване на горепосоченото нарушение, което е при и по повод изпълнение на трудовите функции на ответника се предполага, като работодателят не е ангажирал каквито и да са доказателства, които да установяват обстоятелства, от които да направи извод за умишленото извършване на нарушението.

На следващо място, настоящият състав счита, че не е установена и другата предпоставка от фактическият състав по чл.203 ал.2 предл.1 от КТ, а именно вреда в имуществото на работодателя. Ищецът твърди да е претърпял загуба в размер на 500 евро, за което му е наложена имуществена санкция.

От горното изложение, се установява, че такава е наложена на трето за спора лице /собственика на товарния автомобил и с който ищецът има договорни правоотношения за сътрудничество – договор от 07.01.2019г./, като само е налице индиция, че третото лице е платило задължението си по имуществената санкция, предвид разпоредбата на чл.75 ал.3 от 4