Решение № 111 от 27.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Благоевград, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Вили Дацов при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20241200501295 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с вх.№16631/16.07.2024г. от С. К., чрез назначения особен представител адв.

Д. Т., против Решение №538/08.07.2024г., постановено по гр.д. № 2568/2022 г. по описа на РС – Благоевград в частта, в която исковете са уважени и частна жалба с вх. № 19819/02.09.24 г., подадена от С. К., чрез назначения особен представител адв. Д. Т., против Определение № 1705/30.08.24г., постановено по гр.д. № 2568/22 г. по описа на РС – Благоевград.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли се да бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции. Претендират се и направените разноски за всяка инстанция.

Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, като в установения от закона срок е подаден отговор от процесуалния й представител, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на атакуваното в настоящото производство решение.

В частната жалба срещу определение № 1705/30.08.24г., постановено по 1 гр.д. № 2568/22 г. по описа на РС – Благоевград се твърди, че то е неправилно в отхвърлителната му част за претендираните допълнителни разноски, поради което се моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено определение, с което молбата относно увеличаване на възнаграждението да бъде изцяло уважена. Излагат се съображения в тази насока.

В отговора на частната жалба се излагат съображения за неоснователност на същата, иска се съдът да остави без уважение частната жалба срещу Определение № 1705/30.08.2024г., постановено но гр.д.

№2568/2022г. по описа на Районен съд- Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на особения представител за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Във въззивната жалба и отговора на същата не са направени доказателствени искания, не се е наложило и служебно събиране на доказателства.

В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът чрез преупълномощеният от особения представител адв. К. поддържа въззивната и частна жалба, иска се отмяна на обжалваните съдебни актове като неправилни, необосновани, несъобразени с материалния закон и константната съдебна практика.

Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Молласали поддържа становището си за неоснователност на въззивната и частна жалби по съображенията изложени в отговора на въззиваната, съответно отговора на частната жалба и иска съдът да потвърдите обжалваните съдебни актове.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК , при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 19, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Г.К., със съдебен адрес гр. Кюстендил, ул. „***“ № 14, против С. К., с ЕГН **********, с адрес с. Бело поле, ул. „***“ № 13, общ.

Благоевград.

Твърди се в исковата молба, че на 06.01.2017г. между Банка ДСК АД, в качеството си на кредитор и С. К., с ЕГН **********, с адрес с. Бело поле, ул.

„***“ № 13, общ. Благоевград - като кредитополучател е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осъществява чрез кредитна карта, с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21, 95% годишно или 0, 06% на ден, формиран от стойността на 6 месечен Sofibor, в размер на 0, 331%, който индекс при отрицателни стойности се приема със стойност нула, и 2 фиксирана надбавка в размер на 21, 619 %. Сочи се, че реда, начина на формиране на лихвеният процент е уреден в приетите с подписването им от страните Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страницата. По икономическата си същност договорената лихва, представлява цена, във връзка с ползването на паричните средства, т.е. срещу това, че банката - кредитор се лишава временно от определени средства, кредитополучателят дължи възнаграждение. Твърди се, че годишният процент на разходи по кредита /ГПР/ е 24. 30%, като в чл. 52 от Общите условия по договора е бил разяснен реда и начина на формиране на Годишният процент на разходите по кредита, както и компонентите, включени при формирането му. Сочи се, че достъпът до кредитния лимит кредитополучателят е получил чрез предоставената му карта DSK Maxicard, която е предадена на картодържателя срещу подпис, съгласно Декларация за предаване /приемане на банкова карта /Приложение № А14/ на 24.01.2017г.

Твърди се, че срокът на ползване на кредита съвпада със срока на валидност на картата, включително и в случаите на преиздаване на картата, който съгласно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карта — Приложение U9 е 3 години. Излага се, че за месечна падежна дата е определено 20-то число от месеца, с гратисен период 15 дни.

Кредитополучателят е бил длъжен ежемесечно, в рамките на определения срок след падежната дата /гратисен период/ да заплаща минимална сума за револвиране в размер на 3% - представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит. При непогасяване на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се твърди, че се начислява такса за невнесена мин. сума, която съгласно Приложение U9 е в размер на 15, 00 лв.

Навежда се, че съгласно чл. 88, ал. 2 от ОУ изискуемите задължения се олихвяват освен с лихва в размер на договорения лихвен процент върху усвоената част от кредитния лимит с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта. Сочи се, че след подаване на молба за събиране на вземането по съдебен ред остатъка от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Навежда се, че за издаване и ползването на кредитната карта, кредитополучателят заплаща такси съгласно действащата към момента на събиране на таксите Тарифа. Твърди се, че е налице валидно сключено облигационно отношение между банката, в качеството си на Кредитор и С. К., в качеството му на Кредитополучател, като точно и ясно са индивидуализирани страните по договора, конкретизирани са параметрите по кредита - посочен е размера на предоставената в кредит сума, уговорена е дължимата се договорна лихва, както и срока, падежната дата за револвиране, минималната сума за револвиране на кредитния лимит. Сочи се, че в изготвения и подписан от страните погасителен план става видно и общата дължима сума. Твърди се, че банката е изпълнила задължението по Договора, 3 като е предоставила кредитният лимит в размер на 1000 лв., а кредитополучателят не е изпълнил уговорените в договора начин и срокове за револвиране на кредитната карта, като след 20.06.2019г. напълно е преустановил плащане. Сочи се, че съгласно чл. 87, ал. 1 Банката има право да прекрати договора без предизвестие при нарушаване от страна на кредитополучателя на условията на Договора и на Общите условия, и именно поради липсата на револвиране, нова карта не е преиздадена, респ. срока на договора не е продължен, с оглед на което и договорът е със срок - до 06/01/2020г. Твърди се, че крайният срок за погасяване на задължението по договора за кредит, предоставен на С. К. е изтекъл на 06/01/2020г., с изтичането на който срок всички дължими суми стават изцяло изискуеми.

Излага се, че банката е пристъпила към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя за което било образувано пред Районен съд - Благоевград ч.гр.д .№ 3146/2021г., като съдът е издал Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумата в общ размер на 1 019, 63 лв., конкретизирани в молбата. Сочи се, че на основание издадените по ч.гр.д. № 3146/2021 г. на Районен съд - Благоевград Заповед за изпълнение и изпълнителен лист с молба от 06/01/2022г., „Банка ДСК“ АД е образувала в кантората на ЧСИ В.Т. с рег. № 795 с район на действие ОС - Благоевград изпълнително дело № 35/2022г. срещу длъжника С. К..

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител адв. Т., с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Наведени са възражения за нередовност на исковата молба. В отговора се излага, че исковете са неоснователни, тъй като договорът за кредит на който ищецът основава претенциите си е нищожен, в условията на евентуалност се излага, че ответникът е изпълнил всички задължения по кредита, а в случай че са налице такива, то същите са погасени по давност.

Навежда се, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта е сключен при действието на ЗПК, в редакцията му към 29.07.2016 г. (последно изм. и доп., ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.), а съгласно чл. 22 от ЗПК, същия е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2. Сочи се, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта не отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като е написан на изключително сложен и неразбираем за средния потребител език.

Шрифтовете, на които са написани Договорът за кредит, както и Общите условия към него, са по малки от 12 и се различават помежду си по вид и по размер, което води до неговата нищожност. На следващо място, се сочи, че Договорът за издаване и обслужване на кредитна карта не съдържа задължителните реквизити на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК. Излага се, че в Договора за кредит липсва информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен 4 договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. На следващо място, се твърди, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта не съдържа задължителните реквизити на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК. В приложимите общи условия няма методика за изчисляване на лихвения процент, а само бланкетно посочени абревиатури, за които не е ясно нито как се образуват, нито до каква степен могат да утежняват положението на кредитополучателя. Сочи се, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта е нищожен поради противоречие с чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, като се посочва, че съгласно чл. 8 ЗПК кредитодателят е длъжен да предостави стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договора, което в настоящия случай не се е случило по отношение на ответника. Твърди се, че Европейският формуляр въобще не е изготвян, още по-малко подписван от ответника. Твърди се, че кредитодателят е имал задължение да информира ответника по ясен и разбираем начин за параметрите на кредита. Твърди се, че ищецът е нарушил императивна норма от закона, а последицата на това поведение е нищожност на договора за кредит на осн. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага се, че Договорът за издаване и обслужване на кредитна карта е нищожен поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в представения ГПР не са включени обаче договорната лихва, в размер на 21.95 % и наказателната лихва („неустойка“), уредена в чл. 88, ал. 2 от Общите условия към Договора, в размер на 5 %. Общия размер на ГПР, в който безусловно се включват договорната лихва и наказателна лихва за забава („неустойка“) е 51.25 %, което е над законово допустимия максимум от 50%.