Определение № 1883 от 16.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1883 гр. Варна, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20233100500565 по описа за 2023 година

С решение си ВРС-48с-в № 352/7.02.2023г по гр.д.№ 5706/2022г ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. И. ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН **********, двамата с адрес в гр.Варна ж.к.“Младост“ бл.126 вх.3 ет.7 ап.71 иск за приемане за установено по отношение на Г. Б. А. , че двамата ищци са собственици на 87кв.м. реална част от ПИ ********.89 с адрес: гр.Варна рн„Младост" с.о.„Кочмар", находяща се в североизточната част на имота с дължина 29м и широчина 3м, повдигната в червено на скица на л.50 от Iинст.д., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, придобита по давност чрез упражнявано владение в периода от 5.03.1993г до 30.06.2020г, както и осъждане на ответника да им предаде владението върху реалната час, на оснчл.108 ЗС;

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. И. и А. А. И. срещу отв.Г. Б. А. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул.“*****************“№ 4 ет.3 ап.8, иск за приемане на установено, че в полза на ищците е учредено право на преминаване със спогодителен протокол от 1.03.1993г с нот.заверка на подписите рег.№ 9792/1.03.1993г на нотариус при ВРС през ПИ ********.89 с адрес гр.Варна р-н„Младост" с.о.„Кочмар", до ПИ ********.88 с адрес гр.Варна р-н„Младост" с.о.„Кочмар", в процесната реална част от 87кв.м. от ПИ ********.89, находяща се в североизточната част на имота с дължина 29м и широчина 3м, повдигната в червено на скица на л.50-I, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, на осн.чл.124 ал.1 ГПК;

1

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците И. С. И. и А. А. И. срещу отв.Г. Б. А. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането му да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на преминаване през ПИ ********.89 с адрес гр.Варна рн„Младост" с.о.„Кочмар" до ПИ ********.88 с адрес гр.Варна р-н„Младост" с.о.„Кочмар", в реална част от 87кв.м. от ПИ ********.89, находяща се в североизточната част на имота, с дължина 29м и широчина 3м, повдигната в червено на скица на л.50-I от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като премахне изградените 2 бетонови колони с височина 1.20м с размери 50/30см, находящи се североизточната част на ПИ ********.89;

ОСЪЖДА И. С. И. и А. А. И. да заплатят на Г. Б. А. сумата от 1400лв-разноски в производството, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 11032/13.02.2023г от И. С. И. и А.

А. И., чрез адв.А. Г. – съд.адрес: гр.Варна ул.„*************" № 5, срещу постановеното решение, с което са отхвърлени всички техни искове.

Моли за отмяната и уважаване на главния иск по чл.108 ЗС или евентуалните искове по чл.124 ГПК и чл.109 ЗС, като се има предвид, че искът по чл.109 ЗС е бил уточнен не по произнесения петитум, а по уточнения от първо с.з. на 3.11.2022г и изрично втори път в с.з. на 11.01.2023г, а именно: за премахване на частите от оградата, металната входна врата, площадката за паркиране и алеята, попадаща в зоната между т.1,2,3 и 4 и зелената пунктирана линия по приложение 10 на в.л. ннж. Стоян Костов, находящи се североизточната част на ПИ ********.89.

Претендира се присъждането на разноските за двете инстанции.

Счита така постановеното от ВРС решение за неправилно- постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и необосновано.

Позовава се на допуснати процесуални нарушения на чл.147 т.2 ; чл.235 ал.З и 4 ; чл.236 ал.2 ; чл.154 ал.2 ; чл.297 от ГПК, както и на материално– правните норми на чл.69, чл.79 и чл.109 от ЗС.

2

Основанията за неправилност посочва поотделно по всеки от исковете.

I По иска по чл. 108 ЗС, съдържащ и установителна част за собственост на процесната реална част от 87кв.м.

Мотивите на съда се свеждат до два необосновани извода, противоречащи един на друг: че намерението за своене се предполага /правилно съобразно чл.69 ЗС/ и презумпцията се оборва от ответника и противоречащ на него следващ извод, че елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС се доказват при условия на пълно и главно доказване от ищеца.

Следвал неправилният извод, че ищецът не бил доказал "владение"-нито държане, нито намерение за своене, нито манифестиране на намерение за владение върху процесната реална част.

Така направеният извод от съда противоречал на всички доказателства по делото, много от които изобщо не са били коментирани, нито поотделно, нито в съвкупност, което е в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК.

Съдът не е кредитирал официалния документ, установяващ началото на владението - НА за покупко-продажба № 20 т.VII н.д. № 1659/5.03.1993г , по силата на който ищците И. и А. И.и са придобили от М Г А, Ц Д Ж и Г. Д А собствеността върху ЛОЗЕ с пространство от 800кв.м. в м-ст"Кочмар", землището на гр.Варна, в зона за земеделски нужди, при съседи: път, К П С, С Б, Г. Г.ев, Е П, К П Й и път за право на преминаване върху площ от 87кв.м. на наследниците на Г. К Д. От т.1 заключението на в.лице Ст.Костов и обяснението му в с.з. на 7.11.2022г. е установено съответствието и частичната идентичност на имота по настоящата КККР като ПИ с идентиф.№ ********.88 с адрес: гр.Варна р-н"Младост", с.о. "Кочмар", площ 894кв.м.

Затова счита за необоснован извода, че ищците, въпреки че били "закупили" пътя, то "не били манифестирали намерение за своене на тази част".

Очевидно било, че след като са "закупили пътя", то те са го считали за свой.

Съдът изобщо не е коментирал и кредитирал и втория документ спогодителен протокол от 1.03.1993г , нот.заверен с per.№ 9792/ 1.03.1993г на ВН между собствениците на настоящия имот с идентиф.№ ********.88 наследници на Д К А : М Г А, Ц Д Ж, Г. Д А, от една страна, и собствениците на съседния имот, понастоящем имот с иднетиф.№ ********.89 – на наследниците на Г. К Д: Ц Г Д, Катерина Г. А.а. С този протокол била договорена замяната на площи от по 87кв.м. от двата имота с цел право на 3 преминаване на собствениците на имот № 88 през имот № 89, представляваща път с дължина 29м и ширина 3м с обща квадратура от 87кв.м., изчертан на приложена скица в зелено.

От своя страна собствениците на имот № 88 отстъпили същата площ в долния южен край на техния имот с размери 14м. на 6,21м., обозначен на скицата със син цвят.

Така описаните два документа сочат установеното начало на давностното владение от ищците.

С ъ д ъ т не е коментирал и останалите приети по делото писмени доказателства: Заявление per.№ АУ063680ВН до Кмета на Община Варна;

Писмо per.№ АУ063680ВН010ВН/6.10.2020 на Община Варна, ведно с извадка от ПУП - ПРЗ с нанасяне на допуснат временен път; Писмо per.№ АУ063680ВН020ВН/1.02.2021г на Община Варна, ведно с извадка от ПУП ПРЗ с нанасяне на допуснат временен път; Писмо per.№ АУ063680ВН023ВН/11.03.2021г на Община Варна; Писмо per.№ АУ063680ВН027ВН/5.04.2021г на Община Варна; Решение от 18.4.2022г по адм.д.№ 1440/2021г; Решение по адм.д.№ 1520/2006г на ВОС. От всички тях се установявало, че още от 1.03.1993г със споразумителния протокол на ищците бил осигурен достъп до имота им и този път се е ползвал от тях от 5.03.1993г. Това е основанието Кметът на Община Варна да постанови отказ със Заповед № 1493/3.06.2021г в производство по чл.190 ЗУТ - за прокарване на временен път, инициирано със Заявление per.№ АУ063680ВН/14.07.2020г на ищците. След проучването на различни възможности за осигуряване на достъп до имота ********.88, в крайна сметка Кметът се е произнесъл с отказ, тъй като спогодителният протокол от 1.03.1993г между собствениците на имоти № 88 и № 89 представлява договор за осигуряване на достъп, който бил нарушен от ответника и затова ищците следвало да търсят правата си по съдебен ред. Отказът на Кмета на Община Варна, обективиран в Заповед № 1493/3.06.2021г е бил обжалван от ищците и с решение от 18.04.2022г по адм.д.№ 1440/2021г на АС-Варна е оставена в сила Заповедта на Кмета № 1493/3.06.2021г, с която на осн.чл.190 ал.6 ЗУТ е отказано прокарване на времен път до собствения им имот, като е приел изводът на Кмета, че бил налице договорен между съседите достъп по силата на спогодителния протокол от 1.03.1993г за правилен и законосъобразен.

Владението е отнето от ответника в средата на 2020г, когато започнали 4 строителни работи в имота № ********.89.

Искът, обаче, бил предявен за придобиване по давност на процесната реална част в периода 5.03.1993г - 30.06.2020г.

От решението на ВОС от 15.6.2009г по адм.д.№1520/2006 е видно, че в административното производство като заинтересовано лице е участвал отв.Г.

Б. А..

Това опровергава неправилния извод на съда, че намерението за своене на ищците не било манифестирано и невярното твърдение на ответника, че не знаел за този протокол от 1.03.1993г, сключен от неговите праводатели, тъй като решението подробно коментира въпросния спогодителен протокол от 1.03.1993г.

От представените по делото писмо per.№ АУ063680ВН010ВН/ 6.10.2020 на Община Варна, ведно с извадка от ПУП - ПРЗ с нанасяне на допуснат временен път и Писмо, per. № АУ063680ВН020ВН/1.02.2021г на Община Варна, ведно с извадка от ПУП - ПРЗ с нанасяне на допуснат временен път, се установява участието на отв.Г. А. и в него производство, което отново доказва манифестиране на намерението на ищците за своене на пътя до 30.06.2020г и съответно знанието на ответника за това, както и за наличието на споразумителния протокол от 1.03.1993г, подписан от неговите праводатели.

В нарушение на процесуалните правила в с.з. на 11.1.2023г съдът отхвърлил искането на ищците да се приложи по делото в цялост адм.преписка, върната от АдмС-Варна на Община Варна по адм.д.№ 1440/2021г, което обстоятелство /отсъствието на преписката от съдебното дело/ станало известно на ищците едва с прилагането на адм.дело към делото на ВРС.

Съдът не е коментирал и кредитирал и други събрани доказателства по делото: удостоверение за търпимост № 27/23.09.2022г, прието по делото в о.с.з. на 2.11.2022г, установяващо наличие на изградена двуетажна сграда от 150кв.м. в имот ********.88, скица № 15-1383635/28.11.2022г и скица № 151383621 от 28.11.2022г на СГКК - Варна, приети по делото в с.з. от 11.1.2023г, от които се установява, че, за да се построи двуетажна жилищна сграда в имот ********.88, се е преминавало по път, при това с тежка техника - багери, камиони, др.

5

Без да коментира нито поотделно, нито в съвкупност така събраните и неоспорени по делото писмени доказателства, съдът е направил извода си, при това неверен, единствено въз основа на събраните гласни доказателства, сочени от ищеца, от които не се установявало нито държане, нито намерение за своене, нито манифестиране на анимус.

Твърди се тъкмо обратното. Както държането, така и анимусът и манифестирането му са установени чрез разпита на ищцовите свидетели И Д И и М Т М, съседи на ищците - от 5.03.1993г до средата на 2020г единствено и само ищците държали и своили процесната реална част от 87кв.м., като преминавали през имота и считали за своя, тъй като я считали, че са я закупили от самото начало. Свид.И.И: "Още от началото /от 1993г/ те имаха един път", "бяха заменили този път като площ"; "винаги като съм ходил, имаше достъп"; "всички материали, които си ги е носил /И. за къщата/, по този път ги е вкарвал";"Мислех, че е на И., защото тя /ограда с телена мрежа/ определяше пътя"; "Аз от И. знам, че е заменен този път, той си го ползваше.

Той си го смяташе за него, защото е заменен с другия парцел. Това го знам още от началото, когато купиха имота".

Свид.М.Маринов: "Пътят беше ограден с телена мрежа на бетонови колове.

От едната страна мрежа, от другата по-късно направиха основа за ограда циментова. В началото нещо като мрежа имаше"; "Мисля, че И. я сложи тази мрежа"; "имаш един "зъб", който разбрах, че И. е сменил за пътя /изчертаната в синьо на скицата към протокола от 1.3.1993г. част от имота на наследниците на Д К А - праводателите на ищците, заменена срещу пътя/"; "Той каза, че го е заменил /"зъба"/ за пътя при покупка на местото и че не е негова собственост /"зъба"/"; "Не съм чувал някой да казва, че пътя е негов"; "през триметровия път излизахме до централния път и до Нешев /техен приятел в района/;