Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 425 от 08.06.2026, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Частно гражданско дело 1198/2026
Вид
Решение № 425
Подписан
08.06.2026
В сила
08.06.2026
Състав
КРИСТИАН АТАНАСОВ БАДЖАКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 48 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.48 · Закон за наследството
  • чл.49 · Закон за наследството
  • чл.51 · Закон за наследството
  • чл.53 · Закон за наследството
  • чл.60 · Закон за наследството
  • чл.60, ал.1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Казанлък, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Частно гражданско дело № 20265510101198 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.530 и сл. ГПК във вр.с чл.51 от ЗН.

Молителят „Б.” АД е подал до съда молба, в която се твърди, че е предоставил кредит на М. О. Ч. в размер на 12200,00 лв., по Договор за кредит от 10.07.2019 г., които били усвоени от кредитополучателя. Банката узнала, че кредитополучателят е починал на 18.07.2023 г. Поради това възниквало правото да узнае кои наследници ще приемат наследството, за да събере вземането си.

На основание чл.60, ал.1 от Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговаряли за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Вземането можело да бъде събрано от всеки от наследниците на кредитополучателя. Поради това възниквало правото да узнае кои наследници ще приемат наследството, за да събере вземането си.

Моли съда да укаже на Ю. С. Ч. като наследник на М. О. Ч., да направи изявление дали приема или се отказва от наследството в определения от съда срок и ако не заявят, ще се приеме за установено по отношение на всеки от тях, че е загубил правото да го приемат, след което да се извърши вписване в особената книга на съда.

С определение №688/07.04.2026 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание с призоваване на наследника Ю. С. Ч., ЕГН ********** с адрес:

***. В определението съдът е указал на всеки един наследник да се яви в откритото заседание и/или писмено да заяви изрично, лично и категорично приема или се отказва от наследството на М. О. Ч..

В приложеното по делото съобщение връчителят е установил посредством събрана информация от домоуправителя, че лицето не живее на 1 адреса и няма информация, къде се намира търсеното лице. От направените справки по делото е видно, че наследникът няма други известни адреси и действащи трудови договори. По делото са изчерпани възможностите за откриване на адрес на ответника, на който да бъде призован.

От събраните по делото доказателства и становището на страните съдът приема за установено следното:

По силата на Договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2019 г. сключен между “Б.“ АД и М. О. Ч., ЕГН**********, банката предоставила на М. О. Ч.кредит в размер на 12 200лв., със срок за издължаване на кредита - 120 месеца.

От представеното удостоверение за наследници изх. №171/22.12.2025 г., издадено от общ. Казанлък, с. Б. се установява, че лицето М. О. Ч., ЕГН**********, б.ж. на с. Б., общ. Казанлък, семейно положение – вдовица, починало на 18.07.2023 г. е оставило следните наследници по закон: Ю. С. Ч. син.

От така установеното съдът прави следните изводи:

Съгласно чл.48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му, което приемане произвежда действие от откриването на наследството.

Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството или чрез извършване на действие от страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество, като в последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество чл.49 от ЗН.

Съгласно чл.60 от ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават от наследството, т.е. за да се ангажира отговорността на наследниците за задълженията на наследодателя е необходимо те да са приели наследството.

Съгласно чл.53 от ЗН, наследник, който се е отказал от наследството или който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Наследникът Ю. С. Ч. не може да бъде открит за връчване на призовката, което е довело до невъзможността да му бъдат разяснени правилата на чл. 51 от ЗН. По делото са изчерпани възможностите за откриване на адрес на ответника, на който да бъде призован.

Съгласно задължителните съдебна практика по чл. 290 от ГПК, обективирани в решение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК на ВКС, в производството по чл. 51 от ЗН са неприложими фикциите на чл.

40, чл. 41, чл. 47, ал. 5 и чл. 48 от ГПК, налагащи назначаването на особен представител на наследника на починалото лице. Изявлението за приемане или отказ от наследство е едностранно и неотменимо, има строго личен характер и зависи изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, поради което при невъзможност за връчване на призовка на наследника за явяване пред съда, е недопустимо назначаването на особен представител, който да изрази становище дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството. Противното би ограничило или 2 нарушило правото на лицето на приемане на наследството. В този смисъл е и определение № 37 от 18.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 418/2021 г., I г. о. и определение № 154 от 15.01.2024 г. по ч. гр. д. № 4592/2023 г., Г. К., І г. о. на ВКС, в което е прието, че в когато молбата по чл. 51 от ЗН с искане за определяне на срок е подадена от лице с правен интерес, а в случая молителят като кредитор на починалия длъжник безспорно има качеството на заинтересувано лице да сезира съда с искане по чл. 51 от ЗН, не е допустимо съдът да прекрати производството със съображения, че призованото лице не може да бъде намерено, за да му бъде връчена лично призовката. Прието е, че охранителното производство се прекратява само на основанията по чл. 539 ГПК - когато бъде оттеглена молбата за издаването на акта или молителят не бъде намерен на посочения адрес. Ако тези предпоставки не са налице, производството е допустимо и съдът се произнася с решение по същество по молбата, като я отхвърля, а не прекратява производството по делото. В този смисъл Определение № 877 от 25.03.2025 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 499/2025 г.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 6104/06.04.2026 г. по реда на чл. 51 ЗН, подадена от „Б.“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от Д.Д.М. и Б.Ф.С. – Изпълнителни директори, подадена срещу Ю. С. Ч., ЕГН **********, в качеството му на наследник на М. О. Ч., ЕГН**********, б.ж. на с. Б., общ. Казанлък за приемане или отказ от наследството на починалия наследодател.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на молителя.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3