Решение № 2281 от 14.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2281 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20251100503281 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №416/13.01.2025г. на ЧСИ М.К., подадена от М. П.

И., длъжник по изп.дело №20147880400789 по описа на ЧСИ М.К. срещу Разпореждане, с което е постановен отказ да бъде уважена молба на М. П. И. за прекратяване на производството по делото.

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изп. производство. Сочи се, че последното валидно изп.действия по изп.дело било продан на имот на 30.10.2015г. последвалите административни действия не представлявали действия по принудително изпълнение. Взискателя бил подал молба с посочване на изпълнителен способ едва на 13.03.2019г., което е повече от година и половина след настъпила перемпция.

Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД счита жалбата за неоснователна. Твърди се, че в периода от 30.01.2015г. до 30.10.2017г. е подадена молба на 16.03.2017г. от „Уникредит Булбанк“ АД и е наложен запор на трудово възнаграждение на съдлъжника Л.Т..

В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви, в които застъпва позицията, че подадената от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но неоснователна. Съдебният изпълнител счита, че по делото не е изтекъл период по-дълъг от две години между всяко извършено изпълнително действие и/или искания на взискателя за извършване на такива.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело №20147880400789 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по повод на молба от 05.06.2014г. на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД за образуване на изп.дело срещу длъжниците Л.А.Т., с ЕГН ********** и М. П. И., с ЕГН **********, към която е приложен изпълнителен лист от 21.05.2014г., издаден по гр.д.№26396/2014г. по описа на СРС, 87 състав. Видно от изп.лист М. П. И. и Л.А.Т. са осъдени да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД главница в размер на 445979,04лв., договорна лихва в размер на 222461,16лв., законна лихва за забава и разноски. С молбата „Уникредит Булбанк“ АД е посочила и конкретни изпълнителни способи, които следва да бъдат предприети.

Първите същински изп.действия по делото са налагане на запори на дружествени дялове на Л.Т. от 10.06.2014г., запор на вземания на Л.Т. по изп.дело от 10.06.2014г. и възбрана на недвижим имот, собственост на длъжниците от 10.06.2014г.

На 26.06.2014г. е изготвен Протокол за опис, оценка и насрочване на публична продан на възбранения апартамент и е предприето изпълнение на действията по оценка на имота и разгласяване на публична продан. Доколкото проданта не се е осъществила при определената първоначална цена, с молба от 07.04.2015г. „Уникредит Булбанк“ АД е поискала насрочване на нова продан при цена от 80% от началната, а в последствие с молби от 16.06.2015г. и 17.09.2015г. и при по-ниска цена. С Постановление за възлагане на недвижим имот, придобит от публична продан от 04.11.2015г. проданта е приключила. Срещу постановлението е подадена жалба от М.

П. И. и Л.А.Т. с вх.№7918/10.11.2015г. С Решение от 08.12.2015г. по ч.гр.д.

№15531/2015г. по описа на СГС, жалбата е оставена без уважение и постановлението за възлагане е влязло в сила. Сума в размер на 218062,62лв. е изплатена на взискателя на 16.12.2015г.

С писмо от 16.02.2016г. „Уникредит Булбанк“ АД е дала съгласието си за заличаване на ипотеката на имота. С молба от 18.03.2016г. „Уникредит Булбанк“ АД е посочила нова сметка за превеждане на суми по делото.

Не се установява подаване по изп.дело на каквато и да е молба от „Уникредит Булбанк“ АД на 16.03.2017г. Молба с такава дата е подадена от М. П. И., с искане за издаване на преписи от документи.

С Уведомление от 14.11.2018г. „Уникредит Булбанк“ АД е уведомила ЧСИ за прехвърляне на вземанията по делото в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор от 15.10.2018г.

С молба от 13.03.2019г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател и е посочило нов изп.способ.

Запори на трудовите възнаграждения на М. П. И. и Л.А.Т. са наложени на 01.04.2019г. Запора на трудово възнаграждение на М. П. И. е вдигнат на 11.04.2019г. за срок от три месеца. С молба от 06.08.2019г. М. П. И. е посочила способ на изпълнение – доброволни ежемесечни вноски в размер на по 300лв. В периода 23.10.2019г. до 23.12.2022г. са постъпвали ежемесечно суми по делото, които са превеждани на взискателя. От вписване на гърба на Изп. лист се установява, че ежемесечни плащания са правени и в период 23.01.2023г. до 22.02.2024г., а след това ежемесечно са постъпвали много по-големи суми от запор на трудово възнаграждение на М. П. И. до 11.12.2024г.

В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тази палитра от основания, водещи до прекратяване на изпълнителното производство, е създадено и това по ал. 1, 2 т. 8 от цитираната разпоредба, където е залегнало правилото, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при осъществяване на съответните правно релевантни факти прекратяване.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" се основава на положението, че движението на изпълнителното производство е поставено в зависимост от поведението на взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на активност от страна на носителя на правото на принудително изпълнение да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, като чрез тълкуване, наложено от съдебната практика, се приема че и самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането, е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/13 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този случай прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Съгласно разясненията, дадени с Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20 г. по описа на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на ППВС № 3/80 г., тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и другите държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/, или поисканите способи не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и по този начин е осуетил неговото прилагане.

Доколкото публичната продан е приключила и постъпилата сума е преведена в полза на взискателя на 16.12.2015г., то този изпълнителен способ е извършен. Видно обаче от молбата за образуване на изп.дело, „Уникредит Булбанк“ АД е посочила още няколко способа, които изобщо не са предприемани отт съдебния изпълнител, поради което не може да се приеме, че е на лице бездействие на взискателя, което да води до 3 настъпване на перемпция.

Дори и да се приеме, че „Уникредит Булбанк“ АД е следвало да повтори искането си за пристъпване към вече посочени способи в двугодишен срок след 16.12.2015г., то перемиране на делото към 16.12.2017г. не засяга последващите изп.действия. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №2/2023г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи.

Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито 18 кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Такова правоотношение, макар и с различен от първоначалния взискател, субект е възникнало след подадената молба на 13.03.2019г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за конституиране по изп.дело. Независимо, че изп.дело е под същия номер, правоотношението е с нов кредитор, който се ползва напълно от правата, предоставени му с изп.лист. След конституиране на новия взискател, поискания изп.способ не е приключил и не са на лице основания за перемпция на производството.

Постановения от ЧСИ М.К. отказ да бъде прекратено изп.д. №20147880400789 по описа на ЧСИ М.К. се явява законосъобразен.

Поради изложеното жалбата следва да се отхвърли.