Разпореждане № 158 от 07.02.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 53/2025
- Вид
- Разпореждане № 158
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.242 · Кодекс на труда
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 158 гр. Перник, 07.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500053 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Професионална гимназия по облекло и туризъм „Св.Иван Рилски“ – гр.П., със съдебен адрес гр.П., ул.“Черешово топче“ №2, ет.3, оф.12 срещу решение №1027 от 23.11.2024 г., постановено по гр. д.
№1379/2024г. по описа на Районен съд – гр. П., с което въззивният жалбоподател е осъден да заплати Р. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: град П., *** сумите, както следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 2 500,61 лв., представляваща разликата между увеличеното /действително дължимо/ и изплатеното й трудовото възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. /вкл./, дължимо във връзка със заеманата от нея в посочения период по трудово правоотношение с ответника длъжност „Старши учител, теоретично обучение“, с код по НКПД 23205007, което трудово правоотношение е прекратено със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на директора на Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ град П., считано от 01.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2024 г., до окончателното плащане на вземането; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 714,43 лв., представляваща разликата между дължимия размер и размера на полученото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван годишен отпуск в размер на 42 дни при прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца за длъжност „Старши учител, теоретично обучение“, с код по НКПД 23205007, при ответника със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на директора на Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ град П., считано от 01.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2024 г., до окончателното плащане на вземането; сумата от 3 929,54 лв., 1 представляваща разликата между действителния дължим размер и размера на полученото обезщетение, на основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 31, ал. 1 т. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 269/06.12.2022 г. в размер на 11 брутни заплати при прекратяване на трудовото и правоотношение при ищеца със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на директора на Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ - град П., считано от 01.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба - 28.03.2024 г., до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за трудово възнаграждение са уважени.
Със същото съдебно решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по отношение на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че неправилно и в противоречие с материалния закон районният съд е приел, че искът с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ е основателен и доказан, като се поддържа, че подписаният на 10.08.2023 г. Анекс към КТД №Д01-269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование няма пряко действие и не може да се приложи по отношение на ответницата по въззивната жалба /ищца в първоинстанционното производство/, тъй като нейното трудово правоотношение с работодателя е било прекратено към датата на неговото подписване. Поддържа, че на въззиваемата са били изплатени всички следващи й се суми за трудово възнаграждение за исковия период, както и съответните обезщетения при пенсиониране. Поддържа, че въззивният жалбоподател е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, поради което и е съобразило писмо №0602-1024/27.09.2023 г. на МОН, с което били дадени указания, че не са налице законовите предпоставки за изплащане на разликата в трудовите възнаграждения на служители с прекратени трудови договори. Оспорва въззиваемата да е била член на синдикална организация към релевантния исков период. Оспорва редовността на исковата молба, като поддържа, че по отношение на исковете по чл.224 ал.1 КТ и чл.222 ал.3 КТ формулираният петитум бил неясен. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила подробни аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима, (подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, 2 имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране нанови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 15.03.2025 г. от 10,50 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
3 да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат. обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото. медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4