Решение № 5615 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5615 гр. С., 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Г.А при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.А Административно наказателно дело № 20231110203156 по описа за 2023 година Настоящето производство е второ въззивно такова по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Г. И. Я. от гр. С. срещу наказателно постановление (НП) № СОА21-РД11-1175/05.05.2021 г. на зам. кмета на Столична община (СО), направление „Транспорт и градска мобилност“, с което му е наложено административно наказание на основание чл.178Д от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно и неоснователно, оспорва се да е извършено описаното нарушение.

За жалбоподателя редовно призован се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й, като сочи, че са събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че процесното НП е издадено изцяло незаконосъобразно, доколкото записаното в акта и НП констатирано нарушение на ул. „*******“ не може да бъде извършено на тази улица, знаци Д 21 и Т 17 не се намират на тази улица, в акта е посочено, че нарушението е извършено в 18:12 часа, а в НП около 08:12 ч., посочено било, че процесния автомобил е паркиран на ул. „*******“ към бул. „*********“, като от представения материал се установявало, че 1 същата е успоредна на бул. „*********“ и няма как да е паркирана по посока на движение към този булевард. Претендират се разноски, за което се представя списък.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно, тъй като по делото са налице безспорно доказателства относно местоположението на персоналното инвалидно място, GPS на свидетелката Н. й посочил, че е ул. „*******“, което било така, тъй като се касае за Т - образно кръстовище, но от всички писмени доказателства се установявало, че се касае за ул. „***********“, като предвид това не следвало НП да бъде отменено, а и същото, както и акта са издадени от компетентни органи и в кръга на компетентността им. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер и се моли адвокатското възнаграждение за жалбоподателя да се присъди на минимума.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

По силата на Заповед №ССД21-РД05-53/19.03.2021 г. е монтиран на 31.03.2021 г. пътен знак №Д21 и Т-17 за автомобил ********** до сградата на правоимащия З. П. Г., с настоящ адрес: ж. к. „*********“, бл.16, вх. Б, с право на безплатно и денонощно паркиране в срок до 01.11.2023 г. Като административния адрес на монтираните табели е в гр. С., ул. „***********“.

Съгласно схема е посочено, че на гърба на знак Д 21 следва да се залепи номера на заповедта на кмета на СО. Като изработката на схемата е с поставена дата 21.03.2021 г. и посочен адрес: ж. к. „*********“, бл.16, вх. Б.

Съгласно заявка №332 за поставяне на персонално инвалидно паркомясто от 30.03.2021 г. следва да се монтира по схема – нов знак, монтаж на вертикално знаково стопанство и залепване на стикер, включително и стикер със Заповед №ССД21-РД05-53/19.03.2021 г. на кмета на СО и полагане на хоризонтална маркировка с посочена дата 31.03.2021 г.

Съгласно писмо на директор дирекция „УАТ“ при СО от 28.06.2023 г. пътен знак Д21 и 2 бр. Т17 за автомобил с рег. №********** е монтиран на 31.03.2021 г. на ул. „**********“ в близост до бл.16, тъй като на ул.

„*******“ е забранен престоят и паркирането.

2

На 02.04.2021 г. служителя на сектор „Общинска полиция“ на СДВР, отдел „Паркиране“ свидетелката Е. Н. е получила от ЦГМ сигнал за неправилно паркиране в гр. С., ж. к. „*********“ и в 18:12 часа е разпоредила принудително преместване на МПС с ДК № **********. В докладната записка, изготвена от Н. е посочено, че автомобила е бил паркиран на ул.

„*******“ №16 към бул. „*********“ на място за хора с трайни увреждания.

Същата в показанията си сочи, че знакът е поставен на ул. „**********“ по посока на движението от дясната страна. Служителите на Център за градска мобилност, които са осъществили репатрирането на установения автомобил били свидетелите П. Г., който бил шофьор и И. М.. Същите при предявяване на схемата, приложена от СО потвърждават, че пътен знак №Д21 и Т-17 за автомобил ********** е поставен в гр. С., ул. „***********“.

От приложените от СО схеми за мястото, където е предвидено да бъде поставен пътен знак №Д21 и Т-17 за автомобил ********** се установява, че това е в гр. С., ул. „***********“ до бл.16.

Съставен бил на 02.04.2021 г. в Общинска полиция акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя от свидетеля М. Я., в присъствието на свидетел, който е присъствал при съставянето му, за това, че на 02.04.2021 г. около 18:12 часа в гр. С. на ул. „*******”№16 към бул.

„*********“ (срещу движението) на персонално място за паркиране на хора с увреждания, обозначено с пътен знак Д21 и допълнителна табела Т17 паркира лек автомобил „*********“, черен на цвят, с рег. № **********. Посочена е като правна квалификация на деянието чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Същият е връчен на жалбоподателя на 02.04.2021 г., т.е. на датата на съставянето му, като с него е иззет к. т. Жалбоподателят е възразил в акта, че колата не е била на улица *******. Направени са фотоснимки при репатрирането.

Съставеният АУАН на жалбоподателя е от оправомощеното въз основа на т.I от Заповед №СОА19-РД09-11/04.01.2019 г. на кмета на Столична община (СО) длъжностно лице М. С. Я. - ст. полицай при сектор „Общинска полиция“ - С..

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното длъжностно лице, упълномощен въз основа на Заповед №СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на СО – К. Д. К. – зам.кмет на СО, направление „Транспорт и градска мобилност“.

3

Съдът е взел предвид и кредитира писмените доказателства по делото, в частта, в която същите са непротиворечиви относно мястото, на което е поставен пътен знак №Д21 и допълнителна табела Т-17 за автомобил **********, включително заповеди за компетентност, както и показанията на свидетелите Я., Н., Г. и М.. По отношение на гласните доказателства следва да се посочи, че същите са изключително лаконични и бегли, като липсват детайли относно установеното.

Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок, който е важал /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление на 12.05.2021 г. и депозиране на жалба чрез наказващия орган на 19.05.2021 г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи по един несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществила нарушението, визирано в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

За да е налице нарушение по визирания текст следва да е осъществено паркиране или престой на МПС на място, определено за хора с трайни увреждания.

На първо място не е налице установеност на авторството на деянието, а именно, че е осъществено от жалбоподателя. Като както от писмените доказателства, приложени по административно-наказателната преписка, така и от гласните такива не може да се направи извод, че жалбоподателят е лицето, което е извършило паркирането на автомобила. Актосъставителят не излага показания в насока, че жалбоподателят е паркирала автомобила, нито такива данни се съдържат в показанията на изготвилата разпореждането за репатриране с докладна записка свидетелка Н.. Като при съставянето на АУАН на жалбоподателя не е предоставена възможност да декларира кое е лицето, което е управлявало, респективно паркирало на процесната дата и място МПС-то, което е негова собственост. Не може да се презумира, че същият е осъществил деянието само въз основа на факта, че е собственик на МПС-то. Предвид което и въз основа на събраните по делото доказателства, които се кредитират остана неустановено авторството на деянието да е 4 осъществено от жалбоподателя. Както и не се установи кое лице е паркирало.

Ето защо не се доказа, че конкретно жалбоподателя е осъществил описаното в АУАН и в наказателното постановление нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

На следващо място по делото се установи, че на 02.04.2021 г. около 18:12 часа в гр. С., ж. к. „*********“, ул. „***********” до блок 16, вх. Б, паркирания в нарушение на поставен пътен знак „Д-21“, без пътна маркировка на същото, с поставена допълнителна табела Т-17 за автомобил **********, е бил лек автомобил „*********“, черен на цвят, с рег. № **********, който е собственост на жалбоподателя. Не се установи, че пътен знак „Д-21“, с поставена допълнителна табела Т-17 за автомобил ********** е бил поставен на ул. „*******“ №16 и че процесния автомобил е бил паркиран в нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на ул. „*******“ №16, на която улица е забранен престоя и паркирането. Също така не се установи, че пътен знак „Д-21“, с поставена допълнителна табела Т-17 за автомобил ********** е бил поставен на Т – образното кръстовище, което се образува между ул. „*******“ и ул. „***********“, тъй като това би било в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП, доколкото не може да се паркират МПС-та на самото кръстовище и това би било в нарушение с правилата, касаещи паркирането на МПС-та, а именно чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП: „Престоят и паркирането са забранени:…т.6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях“ и чл.101, ал.1, т.6 от ППЗДвП: „Спирането за престой и паркирането са забранени:…6. на кръстовища и на по-малко от 5 м от тях“. Ето защо няма как да се издаде заповед и съответно постави пътен знак „Д-21“ на Т-образно кръстовище.

При наличие на възражение, вписано от жалбоподателя в АУАН, че не е паркирал на улица ******* в съответствие с нормите на чл.52, ал.4 от ЗАНН и в съответствие с правомощията си административнонаказващия орган е могъл да извърши проверка по фактите и установи къде е бил поставен пътен знак „Д-21“, още повече че в СО се съхраняват и съответните документи: заповед, разпореждане и т.н., установяващи мястото му, където е разпоредено да бъде монтиран и където е бил монтиран. Доколкото е неглижирал тези свои задължения, както и задълженията си актосъставителя (улицата се намира в населено място, поради което има наименование и съответно поставен от общинските власти надпис за това наименование, поради което е несериозно 5 твърдението на свидетелката Н., че се е ръководили от GPS координати при установяване на съответното място на нарушението), като същият не е извършил проверка по предоставените му писмени материали, тъй като в докладната записка на Н. не е изписано на схемата, изготвена върху нея названието на улицата и посоката, в която е ориентирано МПС-то, което се твърди, че е паркирано в нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

В случая в хода на административнонаказателното производство е нарушена и разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като видно от отбелязването АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, който не е очевидец на административното нарушение. В разпита си актосъставителя твърди, че е съставил акта въз основа на докладната записка, но същата не е вписана в акта като доказателство, а и тя няма белезите на официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, тъй като съставителя на докладната записка е полицейски орган и няма качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, нито е представител на обществеността, а е полицейски служител. Предвид което актосъставителя е следвало да състави АУАН в присъствието или на очевидец или на двама други свидетели, а не на един, както е сторил.