Решение № 221 от 30.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. В.Т., 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Гражданско дело № 20254100100948 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 77 от Закона за собствеността във връзка с чл. 24 и чл. 183 от закона за задълженията и договорите.

Ищците – В. Х. П. и М. Л. П. - излагат в исковата си молба, че по силата на договор за покупко-продажба от 1999 година притежават в собственост жилище в гр. В.Т., ул. „Х.К.“ ...... - втори и трети етаж от къща и таванското помещение на пристройката, застроени на площ от 180 кв.м. в дворище с планоснимачен № 366 по кадастралния план на гр. В.Т., за което е отреден парцел XXI - 366 в квартал 81 по регулационния план, идентификатор ***, като вторият етаж се състои от килер и антре, а третият - от три стаи и коридор с изход към ул. „Х.К.“, заедно със съответното право на строеж, с идентификатор на жилището ***.

Ответникът се снабдил с нотариален акт за имота по обстоятелствена проверка и така оспорил правата на ищците. По реда на настоящото производство претендират да се приеме за установено, че ответникът не притежава права върху жилището, да се отмени нотариалния му акт и да се присъдят разноски.

Ответникът – „Хоум консулт БГ“-ЕООД, гр. В.Т. - оспорва правата на праводателите на ищците по описания в исковата молба договор от 1999 година. Твърди да е придобил имота въз основа на покупка от 2013 година. В отношение на евентуалност се позовава на кратка придобивна давност по чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността. Дори да би бил недобросъвестен владелец, от установяване на владение от 2013 година до 2023 година е придобил имота по давност по по-дългия давностен срок. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема:

1

Ищците са купили спорния имот през 1999 година – нотариален акт от ....................... № ....., том III, рег. № 4629, нот.дело № ............. год. Продавачите по този договор – Ц.И.К. и М.Р.К. са притежавали прехвърления на ищците имот по приложените протокол за делба по гр.дело № 680 по описа на Великотърновски районен съд за ...... и нотариален акт от ..... година № 47, том 1, нот.дело № ........ год. Неоспорената в тази й част техническа експертиза сочи идентичността на имота по нотариалния акт от 1999 година с процесния ***.

На 29.11.2013 година ответното дружество е купило поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него обект за търговска дейност и жилище, заедно с цялото таванско помещение – нотариален акт № ......., том 10, рег. № 12237, нот.дело № ........ год. През 2023 година се е снабдило с нотариален акт по обстоятелствена проверка за спорното жилище – нотариален акт № ..........., том 12, рег. № 11412, нот.дело № ............... година.

Повече от двадесет години ищите живеят в Испания – фактът не е спорен.

Чрез своите управители дружеството-ответник от 2011 година насетне е държало спорното жилище, ползвайки го за склад и извършвайки ремонтни дейности в него – показанията на свидетелите К.Д., З.Д. и И.С. Показанията са конкретни и последователни, заради което съдът дава вяра на свидетелите. Същото важи и за показанията на свидетелите на ищцовата страна – Г.В., Г.Р. и П.П. Те също непротиворечиво и на базата на собствени възприятия изнасят, че към 2022 година синът на ищците – В., е имал достъп до жилището.

Противоречието в показанията на двете групи свидетели дали ищците или ответникът са държали имота в периода 2011 – 2013 година е разбираем, предвид отдалечеността на фактите във времето. Няма и значение за изхода на спора, предвид защитните позиции на страните: че ищците не са губили права, а ответникът е закупил от собственик и, евентуално, придобил е имота по давност към 2023 година – дата, за която периодът до 2013 година се явява ирелевантен.

Фактите налагат извод за доказаност и основателност на предявения иск.

Съдът го уважава със законните от това последици – отмяна на нотариалния акт на ответника от 2023 година и присъждане на разноски, водим от следните съображения.

По безспорен начин по делото е установена перфектна откъм валидност сделка, годна според чл. 18 и чл. 24 от Закона за задълженията и договорите да прехвърли собственост - договор за покупко-продажба по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД от ....................... с предмет процесното жилище. По този договор ищците фигурират като купувачи. По силата на чл. 77 от Закона за собствеността следва да им бъде признато твърдяното по исковата молба право на собственост. В този смисъл искът е доказан, основателен и следва да бъде уважен, според заявеното. Правата на ищците изключват правата на ответника, заради което тезата му да е придобил собственост на изтъкнатите от страната фактически състави следва да бъде отречена.

Спорът по делото е концентриран върху предмета сделката на ответното дружество през 2013 година – дали включва спорното жилище или не, и върху правните 2 последици, които доказаната по делото фактическа власт на ответника поражда. Поспециално – дали държането на жилището има белезите на владение по смисъла на чл. 68 от Закона за собствеността. И на двата въпроса отговорът е отрицателен.

Че процесното жилище не е описано като предмет на договора за покупка по нотариален акт № ......., том 10, рег. № 12237, нот.дело № ........ год. се вижда от текста на сделката; същото се отнася и за документите за собственост на праводателите по договора – нотариален акт от ......... година и договор за делба по гр.дело № ..... по описа на Великотърновски районен съд за ...... година. Доводът на ответника, че таванското помещение, посочено във въпросните документи, всъщност е спорния имот е произволен и голословен. Нито документите по делото, нито експертизата дават опора на подобен извод.

По действалото към 1995 година законодателство таванското помещение е принадлежност към вещ – обект без самостоятелна вещноправна характеристика. Затова не би могло да се предполага, че страните по договора от 2013 година са имали предвид процесния имот, който винаги е бил със статута на жилище.

Решаващо за извода, че покупката от 2013 година не включва процесното жилище е твърдението на ответника по молбата му до нотариуса от 20.11.2023 година за производство по обстоятелствена проверка, лист 119 от преписката по делото. В тази молба ответникът изрично твърди, че не притежава нотариален акт за собственост. Това изявление с процедурната стойност на извънсъдебно писмено признание по смисъла на чл. 175 от ГПК, би било лишено от логика, ако жилището беше предмет на договора от 2013 година.

Заради очертания по-горе предмет на покупката от 2013 година – терена и постройките в парцела, без спорното жилище, неприложима е кратката придобивна давност по чл. 70, ал. 1 от ЗС – в хипотезата, на която ответникът се позовава, нормата предпоставя, че обектът на владението е предмет на договаряне. Това е смисълът на изискването приобретателят да не знае, че праводателят му не е собственик.

Държането на жилището от ответника няма белезите на владение, за да е приложима и десетгодишната давност. Показанията на свидетелите Г.Р. и П.П. непротиворечиво сочат, че освен ответника, достъп до жилището е имал и синът на ищците.

Това показва, че държането на ответника е най-малкото съмнително – при две лица с противоречиви интереси, имащи достъп до имота, изводът за несъмнено владение би бил необоснован и произволен. Съмнителното владение, колкото и да продължи във времето, не поражда собственост.

Признанието на ответника в отговора на исковата молба, че през ноември, 2024 година е изненадан от телефонен разговор с жена, претендираща права върху имота, дискредитира придобивната стойност на фактическата власт, дори да бъде третирана като владение. Владелецът трябва да съзнава, че владее чужд имот. От показанията на свидетелката К.Д. ясно личи, че до 2023 година ответникът е бил убеден, че има права върху жилището, въз основа на договора от 2013 година. Веднъж придобит по деривативен път, един имот не може да бъде придобит повторно от същия субект чрез оригинерен способ, 3 защото никой не може да владее срещу себе си. Фактическата власт от 2011 година е ирелевантна за твърдяната от ответника придобивна давност, защото владелецът няма съзнание, че свои чужд имот.

Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищците имат право на разноски, по делото доказани като сума от 1 749,13 евро. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Приема за установено, спрямо „Хоум консулт БГ“-ЕООД, гр. В.Т., ЕИК:201482637, че не притежава право на собственост върху жилище в гр. В.Т., ул. „Х.К.“ ...... - втори и трети етаж от къща и таванското помещение на пристройката, застроени на площ от 180 кв.м. в дворище с планоснимачен № 366 по кадастралния план на гр. В.Т., за което е отреден парцел XXI - 366 в квартал 81 по регулационния план, идентификатор ***, като вторият етаж се състои от килер и антре, а третият - от три стаи и коридор с изход към ул. „Х.К.“, заедно със съответното право на строеж, с идентификатор на жилището ***, по иска на В. Х. П., ЕГН: ********** и М. Л. П., ЕГН:**********, двамата от гр. В.Т., ул.

„Х.К.“ .......

Отменя по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № ..........., том 12, рег. № 11412, нот.дело № ............... година на нотариус Татяна Братванова, с който на „Хоум консулт БГ“ЕООД, гр. В.Т., ЕИК:201482637, е признато право на собственост върху жилище в гр. В.Т., ул. „Х.К.“ ...... - втори и трети етаж от къща и таванското помещение на пристройката, застроени на площ от 180 кв.м. в дворище с планоснимачен № 366 по кадастралния план на гр. В.Т., за което е отреден парцел XXI - 366 в квартал 81 по регулационния план, идентификатор ***, като вторият етаж се състои от килер и антре, а третият - от три стаи и коридор с изход към ул. „Х.К.“, заедно със съответното право на строеж, с идентификатор на жилището ***.

Дава на ищците по реда на чл. 115, ал. 2 от ГПК шестмесечен срок за отбелязване на настоящото решение, считано от влизането му в сила.

Осъжда „Хоум консулт БГ“-ЕООД, гр. В.Т., ЕИК:201482637, да заплати на В. Х. П., ЕГН:

********** и М. Л. П., ЕГН:**********, двамата от гр. В.Т., ул. „Х.К.“ ...... – всекиму поотделно – по 874,66 (осемстотин седемдесет и четири евро и шестдесет и шест стотинки ) евро, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

4

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – В.Т.: _______________________

5