Определение № 86 от 13.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на трИ.десети януари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300503298 по описа за 2024 годИ.

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Банка ДСК“АД против разпореждане № 31637/12.11.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 18927/2024г. на ПдРС, ХІІ гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против И. Х. Д. въз основа на извлечение от счетоводните книги за вземания на банката по договор за кредит № 11/20095244 от 31.01.2012г., кредитополучател по който е наследодателката на длъжника- К. Й. Х..

В частната жалба се твърди, че погрешно, в противоречие с материалния закон и съдебната практика първоинстанционният съд е приел, че клаузата за възнаградителна лихва по договора за кредит противоречи на добрите нрави и тъй като същата е основна престация по договора, тя влече цялостна нищожност на същия.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 18927/2024г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е образувано по заявление от „Банка ДСК“ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против И. Х. Д. въз основа на извлечение от счетоводните книги за вземания на банката по договор за кредит № 11/20095244 от 31.01.2012г. за следните суми: 1790,77 леваглавница, 503,70 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 07.04.2020г.31.01.2022г., 169,31 лева- законна лихва за забавено плащане за периода 07.04.2020г.31.01.2022г., 511,93 лева- законна лихва за забавено плащане за периода 01.02.2022г.29.10.2024г., 84 лева- заемни такси, и 120 лева- дължими разходи при изискуем кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Извън формалната проверка на документа по чл.417 от ГПК обаче, предвид обстоятелството, че сключения между страните договор има характер на договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на потребител, съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора или най- общо за съответствието му с императивните разпоредби на закона /така например в този смисъл са Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о., Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т.о. и др. /.

В чл.60, ал.2 от ЗКИ са регламентирани специфичните изисквания към съдържанието 1 на извлечението от счетоводните книги. Извлечението от счетоводните книги трябва да съдържа най-малко информация за: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва и 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Представеното със заявлението от жалбоподателя извлечение от счетоводните книги съдържа горепосочената информация и е редовно от външна страна.

Към заявлението по чл.417 от ГПК е приложено и заверено копие от договор за кредит № 11/20095244 от 31.01.2012г., видно от което възнаградителната лихва е в размер от 14,95 % годишно, а ГПР- в размер от 17,27 %. Възнаградителната лихва не надхвърля значително размера на законната лихва за забава и не е налице основание клаузата, с която е договорена същата да бъде приета за противоречаща на добрите нрави. ГПР е значително под максимално допустимия, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, размер. Действително, видно от погасителния план към договора за кредит, отпуснатият кредит е в размер от 6500 лева, а общият размер на възнаградителната лихва е близък до размера на кредита- 5787,56 лева.

Това обаче се дължи на факта, че кредитът е отпуснат за срок от 10 години. Към датата на сключване на договора за кредит не е била в сила разпоредбата на чл.10а / Нов – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, ал.2 от ЗПК, предвиждащ забрана за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Не се констатира в договора да са налице неровноправни клаузи или такива, противоречащи на императивни разпоредби на закона, действал към 31.01.2012г.. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните със заявлението суми и за съдебните разноски, включително и за тези, направени от жалбоподателя в производството по настоящето дело.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 31637/12.11.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 18927/2024г. на ПдРС, ХІІ гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя „Банка ДСК“ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против И. Х. Д. въз основа на извлечение от счетоводните книги за вземания на банката по договор за кредит № 11/20095244 от 31.01.2012г., кредитополучател по който е наследодателката на длъжника- К. Й. Х..

ВРЪЩА делото на ПдРС, ХІІ гр.с. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съобразно с подаденото заявление, както и за направените от заявителя съдебни разноски, включително и за тези в настоящото въззивно производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2