Решение № 950 от 07.07.2021, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2755/2020
- Вид
- Решение № 950
- Подписан
- 07.07.2021
- В сила
- 24.02.2022
- Състав
- МАРИЯ ЛЮБОМИРОВА ЖЕЛЯЗКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.147 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 215, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.46, ал.1, т.12 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.137, ал.1, т.5 · Закон за устройство на територията
- чл.137, ал.1, т.5, б."а" · Закон за устройство на територията
- чл.185, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.214 т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.223, ал.1, т.8 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- §16 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................................2021г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание на девети юни 2021г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2755/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. чл. 215, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на В.С.З.,
Г.Н.З. и К.Н.З.,***, против Заповед № 422/16.11.2020г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Масивна стена, изградена по продължение на югоизточната страна на постройка с идентификатор № ******по КККР на гр. Варна“, находящ се в ПИ с идент.******по
КККР, -------
В жалбата оспореният индивидуален административен акт се оспорва като нищожен. Алтернативно се твърди незаконосъобразност на същия поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство и постановяването му в противоречие с разпоредбите на приложимия материален закон. Конкретно се сочи, че производството е опорочено, тъй като при развитието му са констатирани обстоятелства, неотговарящи на действителната фактическа обстановка. Противно на приетото от административния орган, няма други притежатели на идеални части от целия поземлен имот освен тримата жалбоподатели, поради което и липсва правна нужда от прехвърляне на собственост от всички съсобственици. Твърди се, че липсват доказателства, от които да е видно как актосъставителите са установили кога е извършено т. нар. „строителство на масивната стена“. Както и че констативния акт, в графичната си част е неверен, тъй като създава погрешно впечатление за свободно пространство, оградено с незаконна стена. Освен това земята не е обща част, тъй като не принадлежи на всички собственици. Твърди се, че процесната страна е изградена изцяло в ПИ *****, който принадлежи само на жалбоподателите, не засяга нито общи части, нито хипотетични прилежащи части на сградата, а само ПИ с идентификатор ******и сграда с идентификатор *****.2. Въпросната стена не води до присъединяване на обща част в сградата етажна собственост към самостоятелен обект в етажната собственост или създаване на самостоятелен обект от общата част на сградата етажна собственост, поради което и няма никаква нормативна нужда да се сключва договор. На подробно изложените основания, до съда е отправено искане след събиране и обсъждане на доказателствата по делото, да се постанови решение, с което обжалваната заповед да се признае за нищожна, евентуално същата да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание и в допълнително депозирани писмени бележки, тримата жалбоподатели, чрез пълномощника си – адв.Р.Ш., поддържат жалбата и молят същата да я уважи.
Ответникът - Кметът на район „Приморски“ при Община Варна, чрез пълномощник ст.юриск. Ц.Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита така оспорената заповед за правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с приложимия материален закон и при липса на процесуални нарушения по мотивите изложени в акта и съобразно доказателствата събрани в хода на съдебното производство, в т.ч. е заключението по приетата СТЕ. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбите основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по жалба рег.№ УСКОР19002279ПР/28.09.2018 г. от С.К.И. в качеството й на собственик на офис с ид.№ *** по КК на гр.Варна, съгласно нотариален акт № 143, том І, рег.№ 5028, дело № 122/2018 г., за извършване на проверка относно наличието на незаконно строителство на масивна стена в съседното помещение, намиращо се в имот ид.№ *** по КК на гр. Варна по КК на гр. Варна.
Във връзка с така депозираната жалба на г-жа И. е извършена проверка на място от служители на районната администрация при район „Приморски“ на 10.10.2018г., при която е установено „наличието на изградена стена по начина, описан в жалбата“. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 351/10.10.2018 г.
(л.89 от адм.преписка) и на собствениците на стопанската сграда (помещение - офис 14) е връчено съобщение за представяне на строителни книжа за извършеното строителство със срок до 22.10.2018 г..
От собственика на стопанската сграда (помещение - офис № 14), със заявление peг.№ АУ113668ПР/19.11.2018г. е поискано от Главния архитект на Район „Приморски“ издаването на удостоверение за търпимост на обекта (стопанска постройка на един етаж - помещение - офис № 14, с ид. № ******по КККР на гр. Варна). След преценка на приложените документи към искането, главният архитект на района е издал Удостоверение за търпимост № 197/26.11.2018 г. за строеж: „Офис (ателие) в сграда на ***, кв.686, 2-ри м.р. в ПИ *****, с ПИ ******по КК на гр. Варна, със застроена площ 31,00 кв.м.
На 23.12.2019 г. с писмо peг.
№ УСКОР19002732ПР-001ПР/23.12.2019 г. на Кмета на Район „Приморски“ на жалбоподателите е дадено разпореждане да предоставят договор за прехвърляне на собственост, сключен в нотариална форма и от всички собственици в етажната собственост на ***, каквато е разпоредбата на чл.185, ал.3 от ЗУТ, с цел удостоверяване на законността на завземане на общи части и увеличаване на площта на обект с ид.№ *****.2, както и определянето на извършеното преустройство като търпим строеж. Същото се е върнало като непотърсено, видно от Известия за доставяне № HflPS901000A8XSY, HflPS901000A8XU0 и № HflPS901000A8XW2.
На 10.02.2020 г. копие на писмо с peг. № УСКОР19002732ПР-001ПР/23.12.2019 г. на Кмета на Район „Приморски“ е поставено на входната врата на жилищната сграда, находяща се на ***, както и на таблото за съобщения в сградата на районната администрация, което е удостоверено с Констативен протокол № 2А/10.02.2020 г.
Поради непредоставяне на гореописания договор от собствениците на стопанската сграда (помещение - офис 14) и невъзможността за удостоверяване на законността на завземане на общите части на жилищна сграда с ид.№ *****.1, както и определянето на извършеното преустройство на обект с ид.№ ******като търпим строеж, на 14.08.2020 г. служители на Район „Приморски“ съставят Констативен акт № 12/14.08.2020 г. за незаконен строеж: „Масивна стена, изградена по продължение на югоизточната страна на постройка с ид.№ ******по КККР на гр. Варна“, находящ се в ПИ с ид.№ ******по КККР на гр. Варна, -------
Прието е, че строежът:
„Масивна стена, изградена по продължение на югоизточната страна на постройка с ид.№ ******по КККР на гр. Варна“ приема категорията на стопанската постройка и жилищната сграда, която съгласно разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация, е IV-та категория, съгласно Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата за видове строежи и чл.137, ал.1, т.4, б.„б“ от ЗУТ, и към момента се ползва като приобщено помещение към постройка.
От материалите по административната преписка е установено, че строителството е извършено след издаване на Разрешение за ползване строеж № 138/12.04.2000 г., без издадено разрешение за строеж или подадено заявление за узаконяване по §183 и §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а имайки предвид липсата на договор за прехвърляне на собственост, сключен в нотариална форма и от всички собственици в етажната собственост на ул. „Генерал
Паренсов“ № 50 - обектът не попада в хипотезата на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Констативен акт №
12/14.08.2020г. е връчен лично на Г.Н.З. в сградата на районната администрация на 25.08.2020г., като в законоустановения 7-дневен срок, в районната администрация срещу същия е постъпило възражение с peг.№ УСКОР20001385ПР-001ПР-001ПР/26.08.2020г., подписано и от тримата жалбоподатели.
Възражението е оставено без уважение от страна на административния орган, който е приел, че то не е в състояние да обори направените до момента фактически констатации.
Във връзка с посочените констатации и на основание чл.46, ал.1, т.12 от ЗМСМА, чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, производството е приключило с издаване на оспорената
Заповед № 422/16.11.2020 г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с която е наредено премахването на незаконен строеж: „Масивна стена, изградена по продължение на югоизточната страна на постройка с идентификатор № ******по КККР на гр.
Варна“, находящ се в ПИ с ид.№ ******по КККР на гр. Варна, ------- По делото е представена цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед.
В хода на производството пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Н.И.А. и П.А.Р..
В показанията си свид. А. заявява, че познава семейство З. от много години.
Още от предучилищна възраст е бил с Г. и е запознат с апартаментите, които притежава семейството му в сградата на ул.“Ген.Паренсов“, а именно – апартаменти, две стаи в двора и магазинче с мазе. Посочва, че в двора имат самостоятелни стаи, като постройка, къщичка, но не знае за какви нужди се ползват. Семейството се е нанесло да живее в тази сграда преди 2000г. Посочва, че за да се стигне до пристройката се минава през основния вход на жилищната кооперация, „минава се през едно лабиринтче вляво и вдясно, минава се през две-три стълбички и се излиза в задния двор…. Там няма друго, освен празно място и тази пристройка“. Същата е на варова мазилка, не е боядисвана никога. Посочва, че от момента на нанасянето на Г. и семейството му в тази сграда, до настоящия момент няма промяна в тази постройка. Свидетелят посочва, че не е запознат кога сградата е въведена в експлоатация.
В показанията си свид.Р. посочва, че от много години се познава със семейство З.. Закупила е къщата в съседство, на ***. Къщите им са строени от един и същи строител. Сочи, че тя се е нанесла в имота си през 1998г., а сем.З., доколкото знае, около година и нещо след тях, като заедно са посрещали там Новата 2000г. По спомени на свидетелката, З. са се нанесли през септември 1999г., като е оставало да се правят само вътрешни довършителни работи. Посочва, че всеки един от тях обитава по един етаж, а вътре в двора имат нещо като гарсониера - една голяма стая, коридор, в дъното баня и тоалет, и нещо като кухня. Тези помещения са разположени в отделна пристройка, залепена за сградата, като тя има подобна в своя двор. Заявява, че от балкона си вижда техния вътрешен двор. Тази пристройка още отначало са я измазали, но не са я боядисвали и към настоящия момент не са правили промени по нея. Посочва, че помещението представлява една голяма стая – врата, през която се влиза, малко коридорче, в дъното тоалетна и баня, и малка стаичка. Свидетелката не знае дали в съседство на това помещение има и друго.
За изясняване на обстоятелствата относно естеството на обекта, за който се отнася обжалваната заповед са назначени СТЕ и допълнителна СТЕ. От заключенията на вещото лице инж. Б.В. по тях, приети от съда като обективно и компетентно дадени, се установява, че в процесния имот с ид.№ ******има една сграда с четири самостоятелни обекта на приземния етаж. По одобрената екзекутивна документация тези четири обекта са два офиса и два магазина, както следва: - Офис - 20.55 кв. м., с помещения, обозначени с номера 11,12 и 13; - Офис - 32.00 кв.м., с помещения, обозначени с номера 14 и 15; -Магазин - 52.85 кв.м., с помещения с номера 5, 6, 7 и 8; - Магазин (който е бил гараж по първоначален проект, а с екзекутива се променя на магазин) - 18.00 кв.м, с помещения, обозначени с номера 9 и 10. Посочва също, че в кадастралната карта, в границите на сградата по проект, погрешно са отразени две сгради с различни идентификатори и различна етажност - съответно сграда с идентификатор *****.1 - Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 6, брой самост. обекти 13, застроена площ 124 кв. м. и сграда с идентификатор
******- Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 31 кв. м.
Разпечатката съдържа 42 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b661ea26-4706-466d-902f-a279923ca694