Определение № 3611 от 01.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3611 гр. София, 01.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002104317 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 22719/23.06.2025 г., подадена от Р. К. Г., чрез адвокат В. Т., срещу решение № 526 от 07.05.2025 г. по гр. д. № 20255300500275/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 260073 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 18930/2018 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. П. Т. срещу Р. К. Г. иск за прогласяване за нищожно, на основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното универсално завещание от 06.05.2016 г., вписано в АВ - СВ - Пловдив под акт № 20, том 5, дв. вх. рег. № 10786/21.04.2017 г., извършено от П. К. Т., починал на 02.07.2016 г., в полза на Р. К. Г., като вместо това въззивният съд е прогласил за нищожно, на основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, посоченото по-горе саморъчно универсално завещание от 06.05.2016 г. (погрешно изписана в двете решения дата на завещанието 06.05.2024 г. – грешка, поправима по реда на чл. 247 ГПК) поради обективна невъзможност то да е съставено на посочената в него дата 06.05.2016 г. и неустановяване от текста на завещанието - на датата на неговото съставяне; обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. П. Т. срещу Р. К. Г. евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН – за унищожаване на същото саморъчно универсално завещание от 06.05.2016 г., и в частта, с която по евентуалния иск по чл. 30, ал. 1 ЗН същото е намалено до размер от 1/2 - за възстановяване запазената част на А. П. Т., възлизаща на 1/2, като въззивният съд е оставил без разглеждане така предявените евентуални искове.

Окръжен съд – Пловдив е съобразил, че производството пред първостепенния съд е образувано по предявени от А. П. Т. срещу Р. И. Г. обективно съединени главен и два 1 евентуални иска, както следва: главен иск - за прогласяване за нищожно, на основание чл.

42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, на саморъчното универсално завещание от 06.05.2016 г., вписано в АВ - СВ - Пловдив под акт № 20, том 5, дв. вх. рег. № 10786/21.04.2017 г., извършено от П. К. Т., починал на 02.07.2016 г., в полза на Р. К. Г.; първи евентуален иск – за прогласяване на същото завещание за унищожаемо на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН – липса на способност у Т. да завещава към датата на съставяне на завещанието; втори евентуален иск – за намаляване, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, на завещанието до размер 1/2 ид.ч. за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството в размер на 1/2.

Съдът е приел за безспорно установено по делото, че ищецът е единствен наследник по закон (син) на покойния завещател П. К. Т., а ответницата е сестра на последния. Представен е завещателният акт на Т. в полза на сестра му Г. - универсално саморъчно завещание, по отношение на който е установено, че формално съдържа всички задължителни за неговата действителност реквизити по чл. 25, ал. 1 ЗН и е подписано от завещателя (спорът по тези въпроси не се поддържа пред въззивния съд). Въззивният съдебен състав е визирал, че спорът по главния иск пред втората съдебна инстанция е само досежно въведеното от ищеца пред първоинстанционния съд възражение, че посочената в завещанието дата не е датата на неговото съставяне, т.е., че завещанието е антидатирано. Доводите са, че на посочената в завещанието дата на неговото съставяне - 06.05.2016 г., завещателят е бил в следоперативен статус в реанимацията на болница „Токуда“ в гр. София, а не в гр. Перущица - посоченото от завещателя място на неговото съставяне. Поддържа се, че несъвместимостта между датата и мястото на съставяне на завещанието само по себе си обосновава извод за неговата нищожност поради липсата на достоверна дата. Освен това, в реанимацията на болницата наследодателят е бил напълно обездвижен и е било обективно напълно невъзможно да състави саморъчното си завещание, като и не е разполагал с лист и химикалка за това, тъй като достъпът до него на всякакви лица извън медицинския персонал е бил забранен.

Съдът е посочил, че съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, ако завещанието отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН, както е в случая, но се оспорва с твърдението, че е антидатирано, установяването на това обстоятелство е в тежест на оспорващата страна (в случая това е ищецът), като тази страна, за да проведе пълно и главно доказване на оспорването си, следва да ангажира такива доказателства, които по несъмнен начин да изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената в него от завещателя дата на съставяне. Изложил е, че по делото е приета медицинската документация относно лечението на завещателя в болница „Токуда“, гр. София и са разпитани като свидетели двама лекари от болницата, непосредствено ангажирани с операцията и следоперативното му възстановяване – свидетелите д-р А. К. и др Д. Б.; назначена е и комплексна следсмъртна СМЕ и СПЕ. Съдът е приел, че от тези доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че П. Т. е приет в болница „Токуда“, гр. София на 25.04.2016 г. и изписан на 14.06.2016 г. В болницата му е извършена оперативна интервенция както следва: „Митрално клапно протезиране с биологична клапна протеза… Ринганулопластика на трикуспидална клапа… Аорто коронарен байпас на четири коронарни артерии. Имплантация на система за 2 ресинхронизираща терапия... Имплантация на интрааортна балонна помпа… Венозна хемофилтрация“. Т. е страдал още от хронична бъбречна недостатъчност – 2-ра степен, от анемия. Общото му физиологично състояние е било тежко увредено, бил е физически безсилен. На 06.05.2016 г. П. Т. се е намирал в реанимацията в болница „Токуда“, според отбелязванията на гърба на реанимационния лист, в който анестезиологът и кардиологът ежедневно са отразявали състоянието му – пулс, кръвно, температура, сатурация (в този смисъл - показанията на свидетеля Б.), и направените кръвни изследвания. Според показанията на Б. този пациент, предвид състоянието си след операцията и предвид хроничната бъбречна недостатъчност, е нямало как да излезе от реанимацията, тъй като е бил напълно обездвижен и не е могъл дори да „мърда“. Абсолютно невъзможно е било да бъде дадено съгласие от лекарите за домашен отпуск, нито самоволно да напусне, дори и с помощ от трети лица, защото дежурствата в реанимацията са постоянни, 24-часови и няма как отсъствието на пациента да не бъде забелязано от дежурния персонал. Няма искане от пациента за напускане на болницата. В същия смисъл са и показанията на свидетеля К..

Ответницата по исковата молба е ангажирала свидетеля А. Н., който е депозирал показания, че покойният П. Т. е бил негов пациент от 10 години, като го е посещавал в дома му за извършване на манипулации (инжекции, смяна на катетър и др.) във връзка със заболяванията му хронична бъбречна недостатъчност и анемия. За извършването на тези манипулации свидетелят посещавал Т. в дома му и през 2016 г., но не помни кога точно – месеци и дати, конкретно дали го е посещавал през месеците април и май 2016 г. Свидетелят твърди, че знае, че през 2016 г. П. е бил опериран в болница „Токуда“ в гр. София, не знае какъв е бил периодът на болничния престой, но си спомня, че кратко време след изписването му оттам е починал.

Въз основа на така установеното Окръжен съд – Пловдив е заключил, че ангажираните от ищеца доказателства провеждат пълно и главно доказване на факта, че на датата 06.05.2016 г. завещателят П. Т. се е намирал в реанимацията на болница „Токуда“, гр. София поради непосредствено извършена му преди това сърдечна операция; вследствие на тази операция и поради хроничните му други заболявания (бъбречна недостатъчност от 2-ра степен и тежка анемия, налагаща кръвопреливания) той е бил напълно обездвижен и същевременно физически безсилен. Така визираните местоположение и физическо състояние на датата на съставяне на завещанието по несъмнен начин изключват обективната възможност П. Т. да е съставил същото на посочената в него дата. Същевременно датата на неговото съставяне не може да се установи от текста на завещанието. Посоченото от завещателя място на съставяне „гр. Перущица“ би могло да означава, че то е съставено както преди постъпването, така и след изписването му от болница „Токуда“, но не и точната дата на съставянето. Ето защо съдът е намерил за основателен главния иск с правно основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че атакуваното от нея 3 решение влиза в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди заключение на вещо лице по приети по делото експертизи.

По този въпрос се сочи противоречие с приетото в решение № 142/20.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 113/28.02.2011 г. пo гр. д. № 1062/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 108/16.05.2011 г. пo гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г. о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка (сочено противоречие с решение № 202/25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на ВКС, І т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС, вкл. задължителна);

3. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка. Следва ли когато някое доказателства се приема за недостоверно, съдът да изложи мотиви по това.

Относно тези въпроси жалбоподателката се позовава на приетото в решение № 17/03.04.2018 г. по гр. д. № 836/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 156/21.06.2017 г. по гр. д.

№ 5182/2016 г. на ВКС и др.

4. Какво е необходимото съдържание на саморъчно завещание, което да обуславя неговата действителност (визирано противоречие с решение № 85/17.02.2012 г. по гр. д. № 352/2011 г. на ВКС, I г. о.).

От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.