Решение № 3975 от 10.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3975 гр. Пловдив, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330103433 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т.

2 от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.

Ищецът В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*********" № ***, ет. ***, ап. *** е предявил срещу ответника Регионален исторически музей Пловдив, ЕИК 825279900, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 1, представляван от Директора С. И. иск за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание “*****************”, наложено му със Заповед № ********** г. на Директора на РИМ – П. С. И.

В исковата молба се излагат съображения за реда за провеждане на конкурси за директори на регионални музеи, цитира се чл. 238, ал. 6 от Закона за културното наследство.

Излагат се съображения за това, че директорът на музея е незаконосъобразно назначен на тази длъжност, тъй като образованието му е в професионално направление, извън изискуемото за заемането на тази длъжност. Сочи, че образование в педагогическо направление не е подходящо за директор на музей. Сочи, че след извършена проверка на 27.09.2023г. на ГД „ИОКН“ било установено, че е налице несъответствие в професионалната квалификация на директора на РИМ П. (С. И.) с изискванията на чл. 28, ал. 5, т. 1 от ЗКН към момента на провеждане на конкурса и подписване на съответния трудов договор. В становището на контролния орган изрично се указвало на Община П. да предприеме действия по прекратяване на трудовия договор със С. И. по реда на чл. 328. ал. т. 6 от КТ. Вместо това незаконно назначеният „директор“ издал оспорената от ищеца заповед № ********* г. за налагане на дисциплинарно наказание “**********” на ищеца.

В тази връзка ищецът твърди, че повече от 20 години е служител на РИМ – П. и като такъв е обвързан с мисията да опазва и съхранява културно-историческото наследство на града и региона. Сочи, че е автор на десетки научни статии и студии, както и на няколко монографии, има научна степен и отдавна е част от местната и национална академична общност. Когато през ноември миналата година най-сетне получил, след една година чакане, резултата от проверката по сигнала му за образованието на директора, го разпратил през служебна електронна поща на колегите от музея, както и на заместник-кмета по култура, археология и туризъм, който е 1 председател на комисията, допуснала С. И. до конкурсната процедура. В отговор, зам.-кметът изпратил писмо до С. И. и до ищеца, в което го призовавал да вземе мерки срещу нарушенията (според него) на трудовата дисциплина от страна на ищеца.

Ищецът твърди да отстоява правата си на професионалист и гражданин РИМ - П. да се управлява справедливо, компетентно и законно. За начина на извършваните ремонти и породените от това проблеми многократно преди това твърди да е уведомявал С. И. и мерки не били взети, или били частични и непоследователни. Всички доводи твърди да са категорично в негова полза, но срещу ищеца се предприели репресивни действия и въпреки, че написал няколко страници обяснения, в които аргументирал всяка своя дума и накрая приложил становището от ПУ за образованието на С. И., в издадената заповед № ********** г. възражението му не просто не било обсъдено, то дори не било споменато.

От всичко изложено до тук било видно, че оспорваната заповед № ******** г. на С. И. е незаконосъобразна и следвало да бъде отменена изцяло по следните основни съображения:

На първо място се оспорва работодателската власт на директора. Твърди се да е налице нарушение на изискване за законосъобразност при провеждането на конкурса, с който лицето, наложило му дисциплинарно наказание, е назначено на длъжността „директор“, поради което и проведеният конкурс нямал валидни правни последици. Налагането на дисциплинарни наказания от С. И. в качеството му на „директор“ на основание чл. 187. ал. 1, т. 8, предл. II от КТ се явявало незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.

На следващо място се твърди да не е спазена процедурата по чл. 193 от КТ осъществени били сериозни нарушения на чл. 193, ал. 1 изр. последно и чл. 189, ал. 1 от КГ. В т.ч.

„работодателят“ (бел. съд. – кавичките са поставени от ищеца) не съобразил задължителните процедури да събере и оцени посочените доказателства; наложено било несъразмерно тежко наказание, като не били отчетени обстоятелствата, при които се твърди да е извършено, както и поведението и компетентностите на ищеца като дългогодишен служител. В проведеното производство за налагане на дисциплинарно наказание, само формално била съобразена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ в частта й, която изисква работодателят да приеме писмените обяснения на работника. Те не са били обсъдени по никакъв начин от страна на „работодателя“ (кавичките се поставят отново от ищеца) и не било посочено защо не са кредитирани. Не било съобразено изложеното в обясненията, които пространно изложил. При определяне на тежестта на дисциплинарното наказание, то следвало да се вземе предвид естеството на нарушението, дали за работодателя са настъпили вредни последици. С оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание ответният „работодател“ (кавички ищец) не установявал твърдените нарушения на трудовата дисциплина.

На трето място, твърди се да не са спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ по отношение необходимостта да се обясни и обоснове наложеното дисциплинарно наказание, особено след като се вземе предвид, че ищецът е учен, преподава в два университета и е абсолютно наясно с въпросите на висшето образование и професионалните направления. При определяне на тежестта на дисциплинарното наказание, то следвало да се вземе предвид естеството на нарушението, дали за работодателя са настъпили вредни последици . Сочи се, че е задължение на работодателя, преди да наложи дисциплинарно наказание на служителя, в самия процес по налагането му, не просто да установява извършване на деянието, което впоследствие да определи като нарушение на трудовата дисциплина, но и да установи всички факти и обстоятелства, довели до него, и само когато установи, че от деянието са настъпили вредни последици за работодателя, да наложи съответно наказание.

Също така се твърди посоченото нарушение да е несъставомерно по смисъла на чл. 187. ал. 1, т. 8, предл. II от КТ.

С оглед на гореното се моли заповедта като незаконосъобразна да се отмени.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си М. С. поддържа становището си за незаконосъобразност на оспорената заповед и моли за нейната отмяна. Счита, че откровено и честно е изразил становището си в защита на институцията, в която работи, че твърденията му за различните нарушения на законодателството, които се извършват от страна на директора, са доказани, както и за наличие на тенденциозно отношение спрямо него, изразяващо се в погрешно изчисляване и неначисляване на надбавката за докторска степен, която му се полага към трудовото възнаграждение, което е поредно доказателство за тенденциозно отношение спрямо 2 него.

Представя и писмена защита, с която детайлно обосновава тезата си, като прави детайлен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. Г. М., с който искът се оспорва като неоснователен.

Твърди се с оспорената Заповед № ******* г., връчена на ищеца на 25.01.2024 г, директорът на РИМ - П. да налага на служителя В. С. дисциплинарно наказание „**************“ за следните извършени от него нарушения, подробно описани в същата заповед, а именно:

На 04.12.2023 г. служителят на РИМ Пловдив В. С. С., ЕГН **********, на длъжност:

„********", е изпратил от служебната електронна поща с адрес: ********************* електронно съобщение, входирано и като писмен документ в деловодната система на община П. под № **********, до П. П. - заместник-кмет „************", община П., email: ************; К.

Г. - експерт към отдел „***************", община П., email: *********************; както и до всички служители на РИМ - Пловдив, имащи достъп до електронна поща с адрес:

********************** съдържащо неверни и клеветнически твърдения, както следва:

Че РИМ - Пловдив се управлява от „поставен“, „некомпетентен“ директор, който няма необходимата образователна и научна квалификация за заеманата от него длъжност, както и че същият не притежава необходимите познания по отношение на историята на гр. Пловдив; че извършваните ремонтни дейности в сградите на музея са „некачествени“; че РИМ - Пловдив е „разпадаща“ се институция, управлявана „пагубно“; с които действия се твърди ищецът да е извършил умишлено нарушение на трудовата дисциплина, като е уронил доброто име на работодателя си, хипотеза по смисъла на чл. 187, ал. 1, т.

8 пр. 2-ро от Кодекса на труда, предвид на което, макар и нарушението да разкрива признаците на тежко по смисъла на чл. 190, т. 7 от КТ, на основание чл.188, т. 2 от КТ и при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ му е наложено наказание „*******************".

Преди налагането на наказанието за така извършеното нарушение от ищеца, със мотивирано писмено искане с изх. № ************* г. , връчено на 12.12.23 г., били поискани писмени обяснения относно причините и мотивите за следните съдържащи се в съставено на 04.12.2023 г. от страна на ищеца писмено електронно съобщение, твърдения/изявления, а именно:

Че РИМ - Пловдив се управлява от „поставен“, „некомпетентен“ директор, който няма необходимата образователна и научна квалификация за заеманата от него на длъжност, както и че същият не притежава необходимите познания по отношение на историята на гр. Пловдив; че извършваните ремонтни дейности в сградите на музея са „некачествени“; че РИМ - Пловдив е „разпадаща“ се институция, управлявана „пагубно“.

Ищецът представил писмени обяснения, с вх. № ************ г..

С оглед на горното се твърди заповедта да е издадена в съответствие със законовите изисквания, регламентирани в чл. 193, ал. 1 от КТ. В исковата молба ищецът излагал твърдение за неспазване на процедурата съгласно посечения законов текст, което твърдение счита за неоснователно. От приложените доказателства, както от тези, представени от страна на ищеца, така и от тези, представени с отговора, като се цитират същите, било видно, че служителят е удостоверил с подписа си получаването на искането за писмени обяснения, било безспорно, че работодателят е поискал писмени обяснения за извършените от В. С. действия, за които е и ангажирана неговата дисциплинарна отговорност. Твърдението на ищеца, че писмените му обяснения не са взети предвид, счита за неистинно. В самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание било записано, че с представените писмени обяснения В. С. не отрича извършването на действията, за които същите са му поискани, което доказвало, че преди ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя си работодателят се е запознал с тях.

Излагат се съображения, че съгл. практиката на ВКС, след като в самата заповед е посочено, че са спазени изискванията на чл.193, ал.1 КТ, то следвало да се приеме, че работодателят е запознат с обясненията на наказаното лице и ги е оценил. Съгласно същата практика, било прието, че работодателят не е длъжен и законът не поставя изискване в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да се посочват мотиви защо не се приемат дадените от служителя обяснения. Цитират се определени решения на ВКС в тази връзка.

Самият ищец не представял нови доказателства, които работодателят да събере и оцени, 3 а представените писмени обяснения съдържали нови негативни субективни оценки по отношение на директора на музея и начина на управление на институцията. С писмените си обясненият ищецът само и единствено повтарял и поддържал едностранчивата си и несъстоятелна теза, обективирана и в електронното писмо, че директорът на музея няма необходимата професионална тежест и образователна квалификация за заеманата от него позиция, че музеят не функционира като такъв, че материалните условия за работа са неподходящи и т.н. В този смисъл напълно необосновано било и изложеното в исковата молба, че работодателят не е направил оценка и не е събрал посочените от служителя относими доказателства, доколкото такива изобщо не са били предоставяни. Твърденията за липсата на публикации с автор С. И. в посочените интернет платформи изобщо не могли да бъдат ценени като обстоятелства, които поставят под съмнение професионалния капацитет и познание на директора, още по-малко пък биха могли да са доказателства за каквото и да било. Още повече, че настоящият административен ръководител на РИМ - Пловдив бил назначен след провеждането на конкурс и единствената релевантна оценка за неговия професионален капацитет била тази на конкурсната комисия, чийто състав е от хора с доказани професионални и нравствени качества, които всъщност ищецът поставял под съмнение с твърдението си, че същите са избрали, при това с убедителна преднина, с разлика над 100 точки за ръководния административен пост на РИМ - Пловдив „некомпетентния“ кандидат.