Решение № 2779 от 04.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2779 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330121078 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от И. Д. А., ЕГН: **********, с адрес:

******, чрез ******. С. Н., против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:

202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на сключени между ищцата и ответното дружество договор за предоставяне на гаранция № ******/08.12.2022г., като нищожен поради липса на основание, тъй като обезпечава недействителна сделка.

С определение от 20.02.2025 г. по делото е върната исковата молба на И.

Д. А., ЕГН **********, чрез ******. С. Н., против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, само в частта, с която е предявен в условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожността на чл. 3, ал. 1 от сключен между страните договор за предоставяне на гаранция № ******/08.12.2022 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за гаранта, и е прекратено производството по гр.д. № 21078/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХV гр .с., само в тази частта.

В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца в качеството на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството на заемодател бил сключен договор за паричен заем № ******/08.12.2022г., по силата на който ищецът получил сумата в размер на 800 лева, при договорена възнаградителна лихва в размер на 35,00 % и ГПР в размер на 41,29 %. На същата дата бил сключен и договор за предоставяне на гаранция № ******/08.12.2022г. с ответника „Файненшъл България” ЕООД, по силата на който ищецът дължал 1 възнаграждение на ответника в размер на 446,10 лева. От правна страна се възразява, че договорът за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е недействителен, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК за посочване на ГПР, предвид обстоятелството, че в същия не било включено възнаграждението по договор за гаранция. С оглед изложеното било налице заобикаляне на закона, в частност на чл. 19, ал.4 ЗПК. По този начин се посочвал ГПР, който не е реално приложимият, което според ищеца представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.

2, т. 1 на ЗПК. Посочва се и че сключеният договор за предоставяне на гаранция е недействителен, доколкото противоречи на добрите нрави, предвид очевидната нееквивалентност на престациите, и защото обезпечава нищожна сделка. Чрез сключване на посочения договор се достигало и до заобикаляне на закона, в частност на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Същият бил нищожен и на основание чл. 143, ал.1 и ал. 2, т. 19 ЗПК. Недействителност на кредитната сделка водела и до нищожност на акцесорния договор за предоставяне на гаранция с ответника „Файненшъл България” ЕООД, поради липса на основание за неговото сключване. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се моли за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Файненшъл България” ЕООД, с който се взима становище за неоснователност на иска, като се изразява несъгласие с твърденията в исковата молба за недействителност на кредитната сделка. Поддържа, че договорът за потребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК, вкл. относно тези за неговото съдържание и коректно изчисляване и посочване на отделните параметри на сделката, в това число ГЛП и ГПР.

Договорът за гаранция пък не попадал в приложното поле на ЗПК, доколкото въз основа на него не се предоставял кредит. Оспорват се твърденията в исковата молба, обосноваващи недействителност на договорът за гаранция, вкл. и тези за нищожност на същия предвид нищожността на договора за кредит, както и за нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост. Развиват се подробни съображения от правна страна в подкрепа на тезата за валидност на гаранционната сделка. Поради изложеното се моли делото да се прекрати, а по същество исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в настоящото производство, че между И. А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ******/08.12.2022г., както и че е сключен между А. и „Файненшъл България” ЕООД Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) от същата дата с № ******, при параметрите посочени в исковата молба.

В тази връзка по делото е представено и копие от въпросния договор за потребителски кредит, с който на ищеца е предоставен паричен заем размер от 800 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 35,00 %, и посочено ГПР от 41,29 % и 2 обща дължима сума – 888,90 лв. Срокът на договора е тридесет седмици.

Наличен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № ******/08.12.2022г., сключен между И. А. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 446,10 лв. да стане поръчител по Договор за паричен заем № ******/08.12.2022г. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Прието е за безспорно между страните по делото, че възнаграждението на гаранта по Договор за предоставяне на гаранция № ******/08.12.2022г. не е включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР по процесния Договор за паричен заем № ******/08.12.2022г.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между И. А. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ******/08.12.2022г., при което ищцата има качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между А. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ******/08.12.2022г. И при двата договора ищцата А., в качеството си на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция (поръчителство) представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. При съобразяване с тази легална дефиниция съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че 3 процесният договор за предоставяне на поръчителство и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит (тя не е в размер на 888,90 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 446,10 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

В тази връзка за нищожен се намира и договорът за предоставяне на гаранция (поръчителство), тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на кредитна сделка, която той обезпечава и във връзка с която е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за поръчителство. Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен, като лишен от основание за неговото сключване.

С оглед на горното установителния иск се намира за основателен и като такъв ще се уважи.

Относно разноските:

При този изход на спора ответното дружество следва да заплати на ищцата сумата от 50 лв. – разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал.

2 ЗАдв., при съобразяване с приетото с Решение по дело C‑438/22 на СЕС, и при отчитане на материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност на спора, наличието на няколко дела с аналогично искане между същите страни, образувани чрез ******. Н., броя на проведените открити съдебни заседания – едно без участие на представител на ищцовата страна, и осъществената от процесуалния представител на ищцата дейност по защита на нейните интереси, то в полза на ****** С. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело в размер на 200 лв., дължими от „Файненшъл България“ ЕООД.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните И. Д.

А., ЕГН: **********, с адрес: ******, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на гаранция № ******/08.12.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД – поради липса на основание.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати И.

Д. А., ЕГН: **********, с адрес: ******, сумата от 50 лева – разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на ******. С. Н. от ******, със служебен адрес ******, сумата от 200 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищцата по предявения по настоящото дело иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690.