Решение № 239 от 24.12.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Кърджали, 24.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно наказателно дело № 20235140200798 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. В. Ф. с ЕГН ********** от ****, против Наказателно постановление № 23-1300-001272/10.07.2023г. , издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят И. В. Ф. твърди, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Не бил извършил посочените в същото нарушения на ЗДвП и затова не следвало да се ангажира административнонаказателната му отговорност.

Оспорва териториалната компетентност на органа, издал атакуваното НП, моли съдът да извърши преценка дали НП съответства на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Жалбоподателят, в съдебно заседание, се явява лично и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното.

От фактическа страна:

1

На 28.06.2023г., около 22:24ч., в град Кърджали, бул. „Беломорски“, на паркинга на игрална зала Ефбет, жалбоподателят, управлявал лек автомобил ***, с рег. № ****, собственост на И.Д.П. от ****. На същото място той предприел маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад него е свободен, блъснал паркирания лек автомобил **** с рег. № ****, собственост на А.Б.Й. от ****, от което настъпва ПТП с материални щети.

Водачът и жалбоподател в настоящото производство напуснал ПТП, без да уведоми и изчака на място КАТ –ПП.

Случилото се е възприето от намиращите се в ударения автомобил свидетели, които незабавно уведомили собственика му. От своя страна собственикът на удареното МПС подал сигнал на ЕЕН 112. На място бил изпратен екип на сектор ПП-Кърджали в състав свидетелят С. С. и Е. Н. - мл. автоконтрольори.

Около 23.10 часа те установили виновният водач, който пристигнал на бензиностанция „Газпром“, намираща се в близост до офиса на ****, в която жалбоподателят работи. По повод така установените нарушения срещу жалбоподателя на място бил съставен АУАН по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, от ЗДвП, който той подписал и получил без възражения. Въз основа на съставения акт, на 10.07.2023г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на И. В. Ф. административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, и по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на гласните доказателства показания на свидетелите С. С., А. Х. и М. С., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, непротИ.речиви и кореспондиращи помежду си относно релевантните факти по делото, както и от приетите писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 28.06.2023г.; Протокол за ПТП № **** /28.06.2023г.;

Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед Рег.№ 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Предвид на изложеното съдът също не констатира пороци, водещи до компрометиране на доказателствената стойност на приетите писмени документи, поради което и цени всички писмени доказателства.

При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.

По т.1 от наказателното постановление: Отговорността на жалбоподателя И. В. Ф. е реализирана за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачът, преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява изложената в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка. Доказа се, че на 28.06.2023г., около 22:24ч., в град Кърджали, бул.

„Беломорски“, на паркинга на игрална зала Ефбет, жалбоподателят, управлявал лек автомобил ***, с рег. № ****, собственост на И.Д.П. от ****. На същото място той предприел маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад него е свободен, блъснал паркирания лек автомобил **** с рег. № ****, собственост на А.Б.Й. от ****, от което настъпва ПТП с материални щети.

Така извършеното нарушение правилно е квалифицирано по чл.40, ал.1 от ЗДвП.

Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, предвиждаща наказание 2

„глоба“ от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение назад. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото, без възможност за преценка, наказание „глоба“ в размер на 20 лв. Ето защо, наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено нарушение, квалифицирано по разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, който въвежда задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Безспорно се доказа, че на 28.06.2023г. в гр.Кърджали, около 22:24ч., в град Кърджали, бул. „Беломорски“, на паркинга на игрална зала Ефбет, жалбоподателят, управлявал лек автомобил ***, с рег. № ****, собственост на И.Д.П. от ****. На същото място той предприел маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад него е свободен, блъснал паркирания лек автомобил **** с рег. № ****, собственост на А.Б.Й. от ****, от което настъпва ПТП с материални щети.

П о делото обаче се установи още, че водачът и жалбоподател в настоящото производство напуснал ПТП, без да уведоми и изчака на място КАТ –ПП.

Съдът счита, че установеното в процесния случай деяние безспорно е нарушение и осъществява състава на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, но в издаденото НП като нарушен е посочен общия текст на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Това налага съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция да приложи закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като прецизира и преквалифицира нарушената норма на деянието по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в НП, относими напълно към състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в съС.ие да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП са описани в атакувания акт.

В конкретния случай, изменението в правната квалификация е допълване, чрез конкретизиране на предложение от същия текст. Жалбоподателят не само се е защитавал в условията на същата фактическа обстановка, а и в условията на посочената правна квалификация. Изменението, чрез допълнение на правната квалификация на деянието е с оглед прецизирането й, което обаче не засяга в никаква степен негативно правото на защита на жалбоподателя.

По изложените съображения, НП следва да бъде изменено, в частта по т.2 от него, като нарушената правна норма се преквалифицира по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. Това няма да доведе дори до промяна на санкцията, която се следва на същото основание / чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП / и е в същия абсолютен размер.

При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е 3 съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото в минимален размер наказание.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт.

Необходимо е да се отбележи, че съдът оставя без уважение възражението на жалбоподателя за териториалната компетентност на органа, издал атакуваното НП или АУАН. Видно от установените по делото фактически обстоятелства, както и Заповед Рег.№ 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган, длъжностните лица – актосъставител и АНО, са местнокомпетентни да разгледат, съответно да се произнесат по случая.

Съдът предостави възможност на жалбоподателя да ангажира гласни доказателства, допускайки до разпит двама свидетели, в режим на довеждане, чрез които да установи верността на твърдените от него обстоятелства. Въпреки дадената възможност, такива не са доведени.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление в частта относно нарушенията по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП /след изменение от настоящия съд/ са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, изменена /допълнена от съда/, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.