Определение № 33048 от 06.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33048 гр. София, 06.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110142664 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. А. против ФИРМА.

В случая е предявен иск за установяване недължимостта на сумата в общ размер на 17098,21 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2006 г., както и сумата от 968,38 лева – разноски по делото, за които суми е издадени изпълнителен листа и е образувано изпълнително дело №2025***0400547 по описа на ЧСИ Г. Д., рег. №*** поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение.

Видно от изложеното в исковата молба предявеният отрицателен установителен иск от ищците по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК (за оспорване на вземането по принудителното изпълнение), е насочен към отричане на изпълняемо право, породено от правоотношение по договор за потребителски кредит, по което ищецът притежава качеството на потребител на кредитни услуги по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като липсват твърдения при пораждане на правоотношението ищецът да е действал във връзка с негова търговска или професионална дейност.

Съгласно чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно изричната разпоредба на чл. 119, ал. 3 ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. След изменението на чл. 113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 65/2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена (включително и по аргумент на чл. 119, ал. 3 ГПК), поради което нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела.

Относно приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е налице последователна практика на ВКС, която и настоящият състав споделя. (В този смисъл определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.д. № 2502/2019 г., определение № 2481/21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 2819/2023 г. по писа на ВКС, III г.о., определение № 39/09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., определение № 50413/05.10.2022 г. по ч. т. д.

№ 2100/2022 г., І т. о., определение № 306/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др.).

Специалните правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело.

Видно от служебно изготвените справки по делото настоящият адрес на ищеца в гр.

Пловдив.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че делото следва да разгледано 1 от РС-Пловдив, като на основание чл. 118, ал. 2 ГПК делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Пловдив.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №42664/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2