Решение № 367 от 03.10.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 367 03.10.2022 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести състав, на двадесети септември, две хиляди двадесет и втора год. в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №371 по описа на Административен съд Стара Загора за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.107 ал.2 от Закона за автомобилните превози и чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.А.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-2176/25.05.2022 год. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Русе.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна по съображения за издаването й в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че не е извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане, а управляваният от него автомобил е лек и не може да бъде снабден с лиценз за международен превоз на пътници. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. В представената по делото писмена защита от процесуалният му представител адв. Р.Ж., се излагат доводи, че в полученият оригинал на съставеният му АУАН, не се посочват имената на нарушителя. Следва и административният орган да докаже, че е налице заплащане на осъществения превоз или уговорка за такова заплащане. Събраните сведения от трети лица – свидетели не са приподписани от административният орган или упълномощено от него лице, което води до извода, че така събраните писмени доказателства не са събрани по предвиденият от закона ред и не въз основа на тях да се приемат приетите за установени от административният орган факти и обстоятелства послужили като основание за налагане на ПАМ. Твърди също така, че наложената ПАМ по чл.106, ал.1, т.3, буква “а“ от ЗАвтП предполага извършването на международен превоз на пътници или товари без разрешително, а граматическото и смислово тълкуване на разпоредбата и на тази на чл.106, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗАвтП, сочи на извода, че международния превоз на пътници и товари, не е факт който може да бъде подведен под приложеното от административният орган правно основание по чл.106, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗАвтП.

Същото противоречие е налице и при налагането на мярката по чл.106, ал.1, т.4, буква „б“ от ЗАвтП. Така установените противоречия представляват нарушение на материалния закон, тъй като срокът и условията за действие на ПАМ са различни, а с това се накърнява и правото на защита и на законност на принудата. Отделно от изложеното, счита, че с налагането на ПАМ по т.1 от заповедта се постига целта на закона за преустановяване на административното нарушение. Срокът на мярката е до отстраняване на нарушението, което предполага извършване на правни действия по лицензиране на превозвача и включването на процесното МПС в списъка на лиценза, което е практически невъзможно, тъй като процесното МПС представлява лек автомобил, а нарушителя е физическо лице, което няма как да получи лиценз.

Ответникът в лицето на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе, редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител, като е депозирано становище, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На 24.05.2022 год. инспектор К.И.Ц. от отдел Контрол при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. №322370 от 24.05.2022 год.

/л.14 от делото/, за това, че на 24.05.2022 год. около 18:30 ч., в гр. Русе, ГКПП Дунав мост, вход Република България С.А.М., водач на автомобил марка „Мерцедес 906АЦ35, категория М1, брой места 8+1, рег.№***, собственост на С.К.С., като извършва международен обществен превоз на пътници срещу заплащане от Холандия до България, ведно от снетите обяснения от служители на ГПУ – Русе – инспектор И.В. и инспектор К.К., на пътници К.С.С., К.С.С., Г.А.К., извършва международен обществен превоз на пътници без заверено копие на лиценз в Общността Водачът при проверката е без СУМПС, без контролен талон към СУМПС. Иззети са свидетелство за регистрация част ІІ, регистрационна табела и снети обяснения от водача и пътниците. Актът е подписан от нарушителя, присъствал при съставянето му, като е отбелязал, че има възражения. Няма данни такива да са депозирани в по-късен момент.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-2176 от 25.05.2022 год., в това число снетите обяснения от водача на МПС и от пътуващи автомобила лица – К.С.С., К.С.С., Г.А.К., Е.А.О. и С.А.С..

Съгласно даденото от К.С. обяснение, лицето пътува от Холандия до България, като разходите за пътуване са 30-40 евро, които ще заплати на водача, при пристигането. В писмените обяснения на К.С., се съдържат данни, че пътува от Холандия до България, с. Паничерево, като е заплатила 40 евро, а в България ще му даде още 50-60 евро. Съгласно писмените обяснения на Г.А.К., е налице уговорка за осъществяването на превоз от град Денак Холандия до с. Паничерево, като за пътя ще му даде 30 евро. Съгласно обясненията на Е.А.О. и С.А.С., лицата пътуват от Холандия до България като за пътя не дават никакви пари на водача.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №РД-14-2176/25.05.2022 год. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Русе, на основание чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1, буква „а“ и т.4, буква „б“, ал.2, т.1 и т.3 и ал.7 от ЗАвтП е приложил ПАМ - „спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на л.а. марка „Мерцедес 906 АЦ 35” от категория М1 с рег.№ ***, собственост на С.К.С., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на един брой табела и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на С.А.М., до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

От фактическа страна прилагането на ПАМ е основано на констатациите в АУАН №322370 от 24.05.2022 год., въз основа на които органът е заключил, че на 24.05.2022 год. С.А.М. извършва обществен превоз на пътници с автомобил марка „Мерцедес 906 АЦ 35” рег. №***, за който от извършена справка в информационната система на ИА„АА” се установило, че няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

По делото е приложена административната преписка по издаването на оспорената заповед, вкл. АУАН и събраните писмени обяснения от 24.05.2022 год., свидетелство за регистрация част ІІ, заповед на изпълнителния директор на ИА „АА” и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 01.06.2022 год., в срока по чл.149 ал.1 от АПК, броен от 26.05.2022 год. /л.22/, същата изхожда от процесуално легитимирано лице, спрямо който е приложена оспорената ПАМ, с правен интерес от търсената защита и спрямо акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

С оглед изложеното, жалбата е процесуално частично допустима в частта по т.1, в която е наложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС, а в частта по т.2, в която е наложена ПАМ – отнемане на СУМПС е основателна.

По своята същност правото на оспорване е публично субективно потестативно право, което се осъществява по съдебен ред и се изразява в признатата възможност чрез едностранно волеизявление да се предизвика правна промяна. Пораждащият правото на оспорване юридически факт е посочен в нормата на чл.120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) и доуточнен в чл.147, ал.1 от АПК. Цитираната конституционна разпоредба прогласява, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат. Това засягането следва да е лично, като интересът и правата следва да принадлежат на лицето, което се квалифицира като „засегнато“ от конкретното властническо волеизявление. Изводът за наличието на пряк и личен правен интерес от оспорването е предпоставен от определени качества на правния субект и от естеството на правоотношението, в което същият се намира, като преценката винаги е конкретна.

Във връзка с изложеното и в контекста на възникналия правен спор, водачът С.М. не представлява лице, засегнато от издадения индивидуален административен акт, в частта, в която е наложена ПАМ на основание чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ ЗАвтП – „Временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници и товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността със срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“. Това е така, по следните съображения:

Така наложената ПАМ на основание чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗАвтП е насочена не към извършителя, а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и адресат на упражнената административна принуда е не нарушителят, а собственикът на спряното от движение МПС, независимо че поведението на първия е дало основание за приемане на акт с подобен правен резултат. В действителност не е посочено лице като адресат на заповедта, но субекта спрямо който е наложена тази ПАМ се определя от собствеността на МПС. Няма данни кога и дали въобще е връчена оспорената заповед на собственика на МПС, но този въпрос е ирелевантен за настоящето производство. В този смисъл правен интерес от оспорването на това волеизявление има единствено и само собственикът на МПС. В случай като настоящия, когато собственикът и извършителят на нарушението са два различни правни субектa, жалбата на извършителят, по аргумент от чл.159, т.4 от АПК, се явява недопустима.

Ето защо в тази си част делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Заповед №РД-14-2176/25.05.2022 год. е издадена от материално и териториално компетентен орган - изпълняващия длъжността Директор на Регионална дирекция „АА” гр. Русе, в условията на делегация, каквато чл.107, ал.1 от ЗАвтП позволява. Съгласно посочената разпоредба, принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или упълномощени от него лица. Със заповед №РД-01-553 от 23.11.2021 год. на Изпълнителния директор на ИА „АА” на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на Агенцията е упълномощил изброените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. в т.4 – Директорите на Регионални дирекции „Автомобилна администрация”, каквато длъжност заема издателя в случая на оспорената заповед.

В съответствие с нормативните изисквания, принудителната мярка е приложена с мотивирана заповед /чл.107, ал.1 от ЗАвтП, чл.59, ал.2 от АПК/. Заповедта притежава минимално необходимите реквизити и не е незаконосъобразна на основание липса на някой от тях. Прилагането на принудителните административни мерки от вида на предвидените в чл.106а ал.1 от ЗАвтП е насочено към преустановяване и предотвратяване на нарушения на правилата за извършване на обществен превоз. От тук, следва, че адресати на мярката от вида на предвидената в чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП и приложена в случая, са водача на превозното средство и неговия собственик. В оспорения акт се съдържат данни както за водача на превозното средство, така и за неговия собственик, на които е и указано да бъде връчена заповедта.