Решение № 1387 от 11.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Варна , 11.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Томова

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20213100501476 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 286829/12.05.2021г. на ВРС, подадена от ЮЛК. АТ. Ч., ЕГН **********, от гр.Варна, чрез особен представител адв. М.Ж. от ВАК, срещу решение № 261387/21.04.2021 г. по гр. дело № 8705/2020г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът ЮЛК.

АТ. Ч., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.

„Прилеп” № 33, в качеството си на потребител на ВиК, с адрес на потребление: град Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.404, вх.8, ап.52 с клиентски № 1242570, следните суми: сумата от 336.57 лева (триста тридесет и шест лева и 57ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 10.12.2015г. до 22.08.2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД; сумата от 26.58 лева (двадесет и шест 1 лева и 58 ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 13.08.2017 г. до 03.02.2020 г., на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за които суми е издадена заповед № 717/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1769/2020г. по описа на ВРС.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Оспорва извода на ВРС, че вземането не е погасено по давност за първата фактура, издадена на 13.07.2017. Сочи, че тази фактура е издадена за период от 580 дни – от 10.12.2015г. до 12.07.2017г. за да се избегне възможността част от задължението да бъде погасено по давност. Поддържа възражението за погасяване по давност на част от задълженията възникнали в периода до 10.02.2017г. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, не е подала писмен отговор на жалбата.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. И. И., преупълномощен от назначения особен представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Направеното в съдебно заседание искане е първоинстанционното решение да бъде обезсилено, както и издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1769/2020г. по описа на ВРС, като издадена в нарушение на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК. Твърди се, че от 2007г. ответницата живее и работи в Германия.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253 се представлява от юрисконсулт Пламенка Василева, която оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена. Излага, че имотът не е бил необитаем, т.к. лице е осигурило достъп на инкасатора на посочените в карнета дати.

2

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, за приемане на установено в отношенията между страните, че ЮЛК. АТ. Ч., ЕГН ********** дължи на ищеца, в качеството си на потребител на ВиК, с адрес на потребление: град Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.404, вх.8, ап.52, с клиентски № 1242570, следните суми: сумата от 336.57 лева, представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 10.12.2015г. до 22.08.2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 26.58 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 13.08.2017 г. до 03.02.2020 г., за които суми е издадена заповед № 717/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1769/2020г. по описа на ВРС. Твърди се, че ползваните В и К услуги на този адрес са се отчитали по партида с номер 1242570, чийто титуляр е ответницата. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е направил. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски.

Назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва качеството на потребител на В и К услуги на ответника за процесния обект на потребление, както и наличието на валидно учредено между страните облигационно правоотношение по повод предоставянето на ВиК услуги. Оспорва претендираното за заплащане количество ВиК услуги да е реално доставено до обекта на потребление, съответно да е реално потребено. Оспорва и годността на средството за измерване на потребените ВиК услуги. Прави възражение за изтекла 3 погасителна давност на претендираните вземания от ищцовата страна, попадащи в периода от 10.12.2015г. до 10.02.2017г. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

От материалите по ч.гр.д. № 1769/2020г. по описа на ВРС е видно, че издадената заповед № 717/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение е изпратена до длъжника ЮЛК. АТ. Ч. на постоянния й адрес, съвпадащ с настоящия й адрес, гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ 404, вх.8, ет.1, ап.52. При извършените посещения на адреса лицето не е открито, поради което на 12.03.2020г. е залепено уведомление. На 06.06.2020г. длъжностното лице по призоваването е оформило разписката, като е посочило, че по сведение на съсед от ап.51 търсеното лице е в Германия.

От справката за актуално състояние на трудовите договори (л.13, ч.гр.д.

№ 1769/2020г.) е видно, след 30.04.2004г. ЮЛК. АТ. Ч. няма регистриран трудов договор в страната.

От представеното пред въззивния съд удостоверение, издадено на 27.09.2010г. от Централна градска служба – гр. Кьолн, се установява, че на 07.05.2007г. Ю.Ч. е регистрирана на адрес в гр. Кьолн. От удостоверение, издадено на 20.04.2015г. от Централна градска служба – гр. Кьолн, се установява, че на 08.08.2013г. Ю.Ч. е регистрирана на нов адрес в гр. Кьолн.

4

Видно от представените пред въззивния съд трудови договори, на 08.09.2016г. Ю.Ч. е сключила срочен трудов договор с „Дас тийм сървис“ ГмбХ – гр. Кьолн за периода от 08.09.2016г. до 07.03.20017г. на длъжност „камериерка“, а на 18.01.2018г. отново е сключила срочен трудов договор със същия работодател за периода от 18.01.2018г. до 17.01.2019г.

От горепосочените доказателства е видно, че от м.май 2007г. обичайното местопребиваване на Ю.Ч. е в гр. Кьолн, Германия.

Съгласно чл.411, ал.2, т.5 (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжник, който няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. Законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата по чл.415, ал.5 ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл.415, ал.4 ГПК и при прието възражение по чл.423 ГПК, когато не са били налице предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК. Разрешението за обезсилване на заповедта по чл.415, ал.5 ГПК е свързано с недопустимостта същата да влезе в сила съгласно чл.416 ГПК и да подлежи на изпълнение. Въззивният съд намира, че в конкретния случай заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена, макар това да не е изрично предвидено в ГПК. Това е така, защото заповедта за изпълнение е издадена против длъжник, който няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. Липсата на обичайно местопребиваване на територията на Република България на длъжника – физическо лице към датата на подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение е отрицателна процесуална предпоставка, препятстваща издаването на исканата от кредитора заповед – аргумент от чл.411, ал.2, т.5 (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) от ГПК.

И тъй като този факт безспорно се установява в настоящия случай, то обосновано следва да се приеме, че издадената срещу длъжника Ю.Ч. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е недопустима. След като е била налице 5 отрицателната предпоставка по чл.411, ал.2, т.5 (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) от ГПК, то заповедта е издадена в нарушение на закона и следва да бъде обезсилена.

Първоинстанционното решение е постановено по недопустим установителен иск по чл.422 вр. 415, ал.1, т.2 от ГПК за установяване на вземането по недопустима заповед за изпълнение. Поради това обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по установителния иск прекратено.

В компетентността на заповедния съд е да прецени дали на кредитора следва да бъде указано да предяви осъдителен иск за вземането си.

Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 261387/21.04.2021 г. по гр. дело № 8705/2020г. по описа на ВРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от

"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК 103002253 против ЮЛК. АТ. Ч., ЕГН **********, от гр.Варна, иск за установяване съществуването на вземането, за което по ч.гр.д. № 1769/2020г. по описа на ВРС е издадена заповед № 717/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА заповед № 717/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1769/2020г. по описа на ВРС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

6

1. _______________________

2. _______________________

7