Определение № 3200 от 20.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3200 гр. Бургас, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20242100501789 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от С. Д.

А., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Б. М.“ № **, ет. *, ап. * със съдебен адрес: гр. Бургас, *** – 63, офис 1 чрез адвокат Христо Минчев от БАК, против Определение № 6281 от 15.10.2024 г., постановено по гр.дело № 5648/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е върнал подадената искова молба по предявения от жалбоподателката главен иск срещу „Българо-американска кредитна банка“ АД, ЕИК 121246419, със седалище и адрес на управление: гр. София,

***, с която се иска от съда да приеме за установено, че изградените два басейна, обслужващ аква-бар и павирана част обособена за паркоместа, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Черноморец, с адрес: гр. Черноморец, м. „Аклади“, с площ от 9937 кв.м., представляват обща част по смисъла на ЗС и ЗУЕС, като е прекратил производството по гр.дело № 5648/2024 г. в тази му част.

Частната жалбоподателка излага недоволство от постановеното определение като счита, че неправилно съдът е приел така уточнения предявен иск за недопустим. Посочва, че цели установяване обема на притежаваните от страната идеални части от правото на собственост върху обекти, които следва да се установят като общи части към етажната собственост, поради което им естество ищцата има основание да търси 1 установяване, че притежава част от същите в съответния обем. Счита, че е предявен установителен иск за установяване между страните на право на собственост на ищеца върху обекти, които са етажна собственост, от което произтича и правото на собственост на ищеца. Твърди, че не е заявила защита на правата на етажна собственост с предявения иск, още повече, че според страната не е предявена претенция от името на етажната собственост, а счита, че е предявена такава, установяваща притежаваните идеални части от несамостоятелни обекти, за които ответникът твърди, че са изключително негова собственост. Посочва, че не цели защита правата на останалите етажни собственици или на ЕС. Според страната предявеният иск е с предмет установяване между страните, че ищцата притежава определени квоти идеални части от несамостоятелни обекти, които представляват общи части към етажна собственост, т.е. са етажна собственост. Сочи, че етажната собственост като самостоятелен правен субект е неперсонифициран такъв, без самостоятелна правосубектност и се представлява от управителния съвет или управителя, но само в изрично предвидените хипотези – чл.23, ал.4 от ЗУЕС.

Моли съда за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по уточняване и отстраняване на нередовностите на исковата молба по главния иск.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

За да постанови обжалвания резултат БРС на два пъти е оставил исковата молба без движение, като са постъпвали уточняващи молби от жалбоподателката. В последствие с атакуваното определение съдът е приел, че се касае за предявена претенция по главния иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК – установяване по съдебен ред на съществуване или несъществуване на факт с правно значение. Счел е, че в случая това е недопустимо, тъй като подобно предвиждане не съществува в закона по отношение на заявената от жалбоподателката главна претенция. Посочил е, че страната не е легитимирана да защитава правата на етажната собственост като се позовава на чл.26, ал.2 от ГПК, твърдейки, че правен интерес от предявяване на установителен иск не може да се обоснове с доводите за 2 принадлежност на правото към друг правен субект и правата защитавани от жалбоподателката следва да бъдат упражнени по реда на ЗУЕС.

Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното определение за неправилно, което налага неговата отмяна. Действително, при така предявения главен иск по чл.124, ал.1 от ГПК в първоначалния му вид в исковата молба за признаване за установено по отношение на ответника, че изброените два басейна, подземна инфраструктура, аква-бар и обособена павирана част от поземления имот представляват общи части по смисъла на ЗС и ЗУЕС, предназначени за общо ползване и управление, съобразно дяловете на страните в етажната собственост, сочат на евентуално предявена претенция по чл.124, ал.4. След направеното уточнение в молбата от 13.09.2024 г. жалбоподателката сочи, че претенцията й не е за установяване на права по ЗУЕС, а по-скоро е по чл.124, ал.1 от ГПК. По мнение на настоящата инстанция съществува разминаване между петитум на исковата молба и обстоятелствената й част, което налага след отмяна на определението и връщане на делото на БРС, същото да бъде оставено без движение като на страната се дадат указания да уточни какво точно претендира и от чие име.

Едва след това, ако се установи, че страната претендира факти касаещи само единствено общи части на етажните собственици, то претенцията би следвало да се окачестви така, както е направил БРС – по чл.124, ал.4 от ГПК, и производството би било недопустимо. С оглед обаче твърденията пред настоящата съдебна инстанция, че жалбоподателката, изхождайки от притежаваните от нея недвижими имоти, съгласно представените нотариални актове и позовавайки се на притежаваните от нея идеални части, същата може да претендира право на собственост по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК. В този случай производството следва да се развие в своята цялост, по същество и съдът да признае, респективно отхвърли претенцията. Това налага обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на БРС за продължаване на процесуалните действия по уточняване и отстраняване на нередовностите на исковата молба по главния иск.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 6281/15.10.2024 г., постановено по гр.д. № 3

5648/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на първоинстанционният съд за продължаване на процесуалните действия по уточняване и отстраняване на нередовностите на исковата молба по главния иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4