Решение № 340 от 08.11.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 340 гр. ВРАЦА,08.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:РЕНАТА Г.

МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

Членове:М.

АДЖЕМОВА мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ в присъствието на секретаря Миглена Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 475 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 3358 / 09.05.2019 година, подадена от „МЛАДАГРО” ЕООД, гр.

Бяла Слатина, област Враца, ул. ***, с ЕИК: ***, представлявано от управителя Х.Г.В., чрез адв. В.Ч. ***, против Решение № 85 от 11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 1635/2018 г. по описа на PC - гр. Бяла Слатина.

Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд - гр.Бяла Слатина в обжалваната част, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Д.И.Б. и да уважи възражението за прихващане на "Младагро" ЕООД срещу Д.И.Б. за сумата от 600 лв. - заплатена в повече от дължимото по процесния договор.Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба се посочва на първо място, че неправилно съдът е оставил без уважение направеното от "Младагро" ЕООД възражение за прихващане, като е счел, че същото е неоснователно. Твърди се, че неправилно районен съд е приел,че тъй като по отношение на периода преди стопанската 2018г.,арендаторът не е оспорил действителността на изявлението за изменението на договора в частта относно размера на арендната вноска, което не е отправено в установената от ЗАЗ специална форма и се явява нищожно /чл. 293, ал. 2 от ТЗ/, а го е потвърдил с конклудентни действия, по отношение на вече заплатените арендни вноски, арендаторът не може да се позовава на нищожността - чл. 293, ал. 3 ТЗ.

Твърди се,че съгласно изискванията в специалния закон - ЗАЗ, уреждащ арендните отношения и сключването на договора за аренда, изменението на договора за аренда следва да се извършва единствено и само в предвидената от закона форма за действителност, уредена в чл. 16, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, както и по съдебен ред, ако страните не могат да постигнат споразумение относно изменението на договора, като решението на районния съд замества волята на страните относно изменението на арендния договор.Аргументира се тезата,че е недопустимо изменението на арендния договор да се извършва в устна форма, като разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ е неприложима в конкретния случай по отношение договора за аренда, при наличието на специални разпоредби,уреждащи начините на сключване и изменение на този договор, неговото действие и прекратяване.Твърди се на следващо място,че по делото е установено по безспорен начин, че с процесния договор за аренда от 16.11.2011 г. е уговорено арендно плащане: за първите две години по 25 лв. на декар, а за следващите пет - по 27 лв. на декар и тъй като арендаторът е заплатил на ищцата по процесния договор сумата от общо 4 300 лв., тоест освен, че е заплатил арендното възнаграждение за стопанската 2017/2018г., ответника е платил в повече с 600 лв. на ищцата за срока на целия договор, следва да бъде уважено направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане на двете вземания - претенцията на ищеца за стопанската 2017/2018г. в действителния й размер от 540 лв. и 600 лв. /сумата с която ищеца се е обогатил за сметка на ответника за заплатените в повече арендни вноски по Договор за аренда от 16.11.2011г. за целия период на действието му/, като следва да се смятат погасени до размера на по-малкото от тях.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на възиваемата страна Д.И.Б., която в срока по чл. 263 ГПК е депозирала писмен отговор, чрез пълномощника си адвокат М. П. ***, в който се твърди, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и необоснована.

В същия се посочва, че обжалваното решение е правилно, а подадената въззивна жалба неоснователна.

Посочва се също така, че правилно PC -гр. Бяла

Слатина е приел, че в конкретния казус измененията от 22.05.2018 г. на текста на чл.3, ал.1 ЗАЗ не може да се приложи, тъй като се касае за материалноправна норма,която урежда законни отношения, възникнали след влизане й в сила, а в случая не се касае за такива.

Твърди се,че специалната разпоредба на чл.16, ал.1

ЗАЗ също не може да се приложи, тъй като от граматическото й тълкуване може да се направи извод, че не всяко изменение на договора за аренда е такова по нейния смисъл.Развиват се съображения в тази насока.

За законосъобразен се намира и извода на съда,че в процесния случай следва да се приложат разпоредбите на чл.293, ал.2 и ал.6 ТЗ.Посочва се, че договорът за аренда на земеделска земя е формален съгласно чл.З, ал.1 ЗАЗ, като предвидената от него форма се отнася и за измененията и допълненията на сделката по смисъла на чл.293, ал.6 ТЗ, като това се отнася и за периода преди изменението на чл.З, ал.1 ЗАЗ на 22.05.2018 г.Поради това, изявлението за изменение на въпросната сделка в частта относно размера на арендната вноска не е отправено в установената в ЗАЗ специална форма и се явява нищожно.

Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което като остави без уважение въззивната жалба да потвърди решението на PC - гр. Бяла Слатина, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата,съдът констатира,че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Атакуваното решение на РС- гр.Бяла Слатина е валидно и допустимо.

Районен съд - гр.Бяла Слатина е бил сезиран и се е произнесъл по предявен е от Д.Б., чрез адв. М.П., срещу „Младагро“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ за заплащане на сумата от 800лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2017г.-2018г. по Договор за аренда на земеделска земя от 16.11.2011г., вписан в Служба по вписвания-та- Бяла Слатина, на 25.11.2011г. /рег. 5810, том XIII, №90, парт. 33514, 33515/.Така предявеният иск е уважен от първостепенният съд за сумата от 540 лева, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до пълния предявен размер от 800 лева.Съдът е оставил без уважение предявено от „МЛАДАГРО” ЕООД възражение за прихващане със свое вземане спрямо насрещната страна Д.Б..

В исковата молба ищеца твърди,че е сключил Договор за аренда от 16.11.2011г., по силата на който в качеството на арендодател е предоставил на ответника 20 дка земеделска земя- ниви в местността „Парцелите“, а ответникът се е задължил да ги ползва срещу арендни плащания в уговорените размери- 25лв. на декар за първите две години и 27лв. на декар за следващите пет години.Поддържа,че в началото на стопанската 2014г.-2015г. страните устно са изменили размера на арендното плащане на 40лв. на декар, което е преди изменението на чл. 3, ал. 1 ЗАЗ от 22.05.2018г., касаещо формата на изменение на договора за аренда. Твърди също така, че е налице изпълнение от ответника за три от последните четири години в размер на 800лв. за всяка година, т.е. в договорения размер от 40лв. на декар. Поддържа, че за последната стопанска година- 2017г.- 2018г., плащане не е извършено, поради което е отправил покана, с която вземането е станало изискуемо.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че уговореното в Договора за аренда парично задължение е изплатено изцяло. Поддържа, че не е налице изменение на договора касателно цената, тъй като не е спазена предвидената в закона писмена форма за това (чл.

16 ЗАЗ). Твърди, че дължимата сума за процесната 2017г.- 2018г. е в размер на 540лв. (20 дка по 27 лв. на декар), като за всичките години на действие на договора е заплатена сума в общ размер на 4300лв. (с 600лв. повече от реално дължимото). Поради това е направил възражение за прихващане в случай, че бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ да се извърши компенсация със заплатената в повече от дължимото сума от 600лв.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба,настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ответника на сумата от 540 лева, представляваща арендно плащане за стопанската 2017 - 2018 година по Договор за аренда на земеделска земя от 16.11.2011г., вписан в Служба по вписванията - Бяла Слатина, на 25.11.2011г. /рег. 5810, том XIII, №90, парт.

33514, 33515/., както и в частта, с която е оставено без уважение възражението за прихващане на "Младагро" ЕООД срещу Д.И.Б. за сумата от 600 лв. - заплатена в повече от дължимото по Договор за аренда на земеделска земя от 16.11.2011г.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Не е налице спор между страните по делото относно обстоятелствата, че помежду им е учредено правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от 16.11.2011г., вписан в Служба по вписванията- Бяла Слатина, на 25.11.2011г. /рег.

5810, том XIII, №90, парт. 33514, 33515/, по силата на който ищецът в качеството на арендодател се е задължил да предостави на ответника 20 дка земеделска земя- ниви в местността „Парцелите“, а ответникът се е задължил да ги ползва срещу арендни плащания в уговорените размери- 25лв. на декар за първите две години и по 27лв. на декар за следващите пет години, както и че арендодателят е изпълнил задължението си да предостави на арендатора за временно и възмездно ползване посочените в договора земеделски земи, както и че арендаторът е извършил арендно плащане в размер на 800лв. за всяка от стопанските 2014г.-2015г.; 2015г.-2016г.; 2016-2017г.

От представените справки от онлайн банкиране се установява, че от ответника по сметка на ищеца са постъпили следните плащания: на 05.11.2014г. 700лв. с основание за плащане рента 2014г.; на 19.11.2015г. 800лв. с основание за плащане рента 2015г.; на 26.10.2016г. 800лв. с основание за плащане рента 2016г.; на 24.10.2017г. 800лв. с основание за плащане рента 2017г.

От приложената по делото покана от ищеца до ответника, получена от последния на 26.10.2018г., се установява, че ищецът е поканил ответника да заплати за стопанската 2017г.-2018г. сумата от 800лв., която съответства на заплащаната сума от 40лв. на декар за предишните три стопански години.

От отговор на ответното дружество до ищцата на горепосочената покана се установява, че дружеството е отговорило, че съгласно Договора дължимата сума е по 27лв., а не 800лв. (по 40лв. на декар), както се твърди в поканата, като посочва, че през предишните години е заплатило в повече, поради което счита, че е изпълнило задълженията си.

От уведомително писмо, изпратено от ответника до ищцата се установява, че е отправена покана за сключване на анекс към Договора за аренда във връзка с получени от ищеца допълнителни арендни плащания за стопанските 2011г.-2015г. и необходимостта от документално обосноваване за целите на данъчното облагане на извършваните плащания.В писмото е посочено, че се прилага изрично пълномощно, което да бъде подписано от ищцата. Посочено е също така, че при нежелание за подписване на анекс към договора в горния смисъл, рентата ще бъде изплащана в уговорения размер и след прихващане с надплатеното до момента. В писмото е даден срок до 15.06.2015г. за отговор и е приложено пълномощно за подпис, в което са посочени следните цени: за 2012г.- 30лв./дка, за 2013г.- 30лв./дка, за 2014г.- 35лв./дка, за 2015г.- 40лв./дка.