Решение № 73 от 15.04.2025, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Чирпан, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №

20245540100843 по описа за 2024 година

Предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, етаж 3, представлявано от изпълнителния директор Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуалния представител Н. А. Т. – юрисконсулт, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, ***, етаж 3, тел: ***, против ответника М. Т. Б., с постоянен адрес: гр. Ч., ул. „Д.Б. **.

В исковата и уточняващата молби се излага, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок М. Т. Б. възразила срещу същата, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК предявяват настоящия установителен иск.

В исковата молба (ИМ) се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и М. Т. Б., като заемател бил подписан договор за паричен заем № 4182219 от 23 юни 2021 г., сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че е получил стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

В ИМ се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341 бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 април 2023 г. г. по силата, на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (правоприемник на което дружество било ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

В ИМ се твърди, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощило „Агенция за контрол на 1 просрочени задължения“ АД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

На 05.04.2023 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника било изпратено чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за стоков кредит постоянен адрес.

Ищцовото дружество посочило подробно в известието за доставяне съдържанието на плика, като обратната разписка се върнала със статус - „писмото е получено“.

Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 5095.00 лева, като заемополучателя усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението си. В процесния договор страните се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по договор за паричен заем № 3755376. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесния договор имал сила на разписка. Ответницата М. Т. Б. се задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 5306.20 лева, ведно с договорната лихва на 20 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 265.28 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

В ИМ се твърди, че размера на годишния процент на разходите (ГПР) по договора бил фиксиран и определен в съответствие с изискванията на чл. 19 ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включвал единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК предвиждала, че при изчисляване на ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Навежда, че законодателят бил предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита

В ИМ се твърди, че по договора за паричен заем М. Т. Б. извършила плащания в общ размер на 975.30 лв. Към момента на подаване на ИМ, дължимата главница била в размер на 4570.93 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем № 4182219 от 23 юни 2021 г., ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай, дължимата договорна лихва била в размер на 152.43 лв. за периода от 09 юли 2021 г. - датата на първата вноска до 01 април 2022 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

В ИМ се твърди, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 01 април 2022 г. последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 994.19 лв. от 02 април 2022 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 25 юни 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Молят да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД (правоприемник на 2

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД) има следните вземания срещу М. Т. Б.:

4570.93 лв. главница, 152.43 лв. договорна лихва за периода от 09 юли 2021 г. до 01 април 2022 г., лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 994.19 лв. за периода от 02 април 2022 г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 25 юни 2024 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 421 от 10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 638/2024г. по описа на PC - Чирпан. Претендират направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350.00 лв., от които – 50.00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговори от ответницата М. Т. Б., адрес: гр. Ч., ул.

„Д.Б. **, обл. Стара Загора, ЕГН **********, тел: ***, чрез адв. Стефан Живков Паров от АК – Пловдив, съдебен адрес: гр. Пловдив, пл. „Съединение” № 3, ет. 4, офис 411, в изразява становище, че исковите претенции са неоснователни, поради което молят съдът да ги отхвърли, като признае за недействителен договор за паричен кредит № 4182219/23.06.2021 г. за недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Претендират разноски.

В съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява, че поддържа предявените искове по изложените в исковата молба съображения.

В съдебно заседание, ответницата М. Т. Б., редовно призована, не се явява. С депозирана молба по делото адв. Стефан Живков Паров от АК – Пловдив изразява становище предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 638/2024г. по описа на PC – Чирпан се установява, че съдът е издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу М. Т. Б., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 4570.93 лева (четири хиляди петстотин и седемдесет лева и 93 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 09.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 152.43 лева (сто петдесет и два лева и 43 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 09.07.2021 г. до 01.04.2022 г., сумата 994.19 лева (деветстотин деветдесет и четири лева и 19 стотинки), представляваща законна лихва за период от 02.04.2022 г. до 25.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 114.35 лева (сто и четиринадесет лева и 35 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева (сто лева). Длъжникът възразил в срок срещу издадената заповед, поради което и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Видно от представения договор за паричен заем № 4182219 от 23 юни 2021 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (заемодател) и ответника М. Т. Б. (заемател), заемодателят е предоставил (чл. 2), а заемателят се е задължил да върне сумата от 5095.00 лева, при годишен процент на разходите 10.50 %, годишен лихвен процент 10.00 %, а като общ размер на задължението включващо главница и договорна лихва е посочена сумата от 5306.60 лева. Съгласно 3 чл. 3 от договора заемателят заявил, че желае, а заемодателят се съгласил, с отпусната заемна сума, посочена в чл. 2 да се погасят изцяло задълженията на заемателя, възникнали по повод договор за паричен заем № 3755376, общо в размер на 5095.00 лева, като се направи прихващане между двете суми. След извършеното прихващане, заемодателят предава на заемателя остатъка от заемната сума в размер на 0.00 лева, като договорът има силата на разписка. Заемателят се е задължил да върне заема на 20 седмични погасителни вноски, всяка от които от по 265.28 лева, съгласно представения погасителен план (л. 9 – 10 от делото). В чл. 8 страните се уговорили, че заемателят дължи и мораторна лихва при забава в плащането на погасителните вноски, а в чл. 16, ал. 2 са посочили, че заемателят е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на заемодателя.

Представен е също по делото рамков договор от 30.01.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, като под № 202 от Приложение 1 към него, вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № 4182219/23.06.2021 г. със заемател ответницата, е било прехвърлено на ищеца (л. 11 – 18 от делото). „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от пълномощно - л. 20 от делото. Представено е по делото такова уведомление до ответницата, като на известието за доставяне е отбелязано, че същото е получено лично от ответницата (л. 19 от делото).

От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните се установява, че ответницата М. Т. Б. като заемател е извършила плащания по договора в общ размер на 975.30 лв., като съгласно условията на договор за паричен заем № 4182219/23.06.2021 г. датата на плащане на първата погасителна вноска по заема била 09.07.2021г., а първото плащане било извършено на 23.07.2021 г. Към датата на изготвяне на заключението, ответницата М. Т. Б. не била представила документи за погасяване частично или изцяло на претендираните задължения в размер на 5717.55 лв.