Определение № 636 от 09.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. Ямбол, 09.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20222300500410 по описа за 2022 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД гр.Елхово против определение № 422/15.08.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 76/2022 г. по описа на ЕРС в частта, с която съдът е оставил без уважение възражението на дружеството в частта за разноските и се иска неговата отмяна. Определението се счита за незаконосъобразно в атакуваната част, тъй като с извънпроцесуалното си поведение дружеството не е дало повод за завеждане на делото и не са представени доказателства в тази насока. Заявителят не е изпращал до длъжника покана за доброволно изпълнение, за да се приеме, че последният е изпаднал в забава и това изключва отговорността му за разноски.

Счита се, че е налице и злоупотреба с права от страна на заявителя, който за сумата 80,05 лв. претендира разноски в размер 300 лв.

В срока по чл.263 от ГПК заявителят „А1 България“ ЕАД е депозирал отговор на частната жалба като счита същата за недопустима и неоснователна. Недопустима е частната жалба, тъй като заповедта за изпълнение в частта за разноските може да бъде обжалвана по реда на чл.413 ал.1 от ГПК в седмодневен срок от връчването й, а длъжникът не е подавал частна жалба срещу заповедта в частта за разноските в този срок. Частната жалба е и неоснователна според заявителя, тъй като длъжникът е бил уведомяван за задълженията си пет пъти с текстови съобщения, а отделно от това издадените фактури са с посочен падеж и уведомяване не е необходимо. Размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е съобразен с минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. ва ВАдвС.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател и насрещната страна, както и с делото на ЕРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 76/2022 г. е образувано по заявление вх.№ 739/1.03.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „А1 България“ ЕАД гр.София и длъжник „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД гр.Елхово за задължение в размер 76 лв. ведно със законната лихва, произтичащо от неплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6314716, както и мораторна лихва за забава в размер 4,05 лв. В т.12 подробно са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно, че задължението е общата стойност на неплатени шест фактури за периода 23.04.2021 г. – 1

22.10.2021 г. Направени са искания за издаване на заповед за изпълнение, изпълнителен лист и присъждане на разноски.

ЕРС е уважил исканията по заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 55/4.03.2022 г. като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя претендираното вземане, както и разноски 25 лв., платена ДТ и 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. След като заповедта е била връчена на дружеството на 8.03.2022 г., същото е депозирало в срок пред съда възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, както и възражение по чл.414а от ГПК, че в срока за доброволно изпълнение е изплатил задължението по заповедта. И в двете възражения длъжникът е заявил, че не е давал повод за предявяване на вземането – не е бил уведомяван за дължимите фактури и не е получавал покана за изплащането им, поради което счита, че не следва да дължи разноски по делото. В изпълнение на процедурата по чл.414а от ГПК, заявителят е изразил становище, че потвърждава плащането на главницата и мораторната лихва, но не и на разноските по делото, поради което желае издаване на изпълнителен лист за тях.

ЕРС е постановил частично обжалваното пред въззивния съд определение, с което е обезсилил издадената заповед за изпълнение в частта на главницата и лихвата, оставил е без разглеждане възражението по чл.414 от ГПК и без уважение възражението на длъжника по чл.414а от ГПК в частта за разноските в общ размер 325 лв.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно. В този смисъл съдът не споделя възражението на заявителя, че частната жалба не е подадена в срока за обжалване на заповедта, съгласно чл.413 от ГПК, тъй като в случая обжалването е насочено против определението на ЕРС, с което е оставено без уважение възражение на длъжника по чл.414а от ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

В настоящия случай въззивният съд преценя за правилен и законосъобразен извода на районния съд относно това, че длъжникът в действителност е станал повод за завеждане на заповедно производство. Съгласно чл.414а, ал.1 ГПК длъжникът, който е изпълнил задължението си в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение, може да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил и зцяло или частично задължението си. По този начин е постъпил длъжникът-частен жалбоподател като е и приложил доказателства за изпълнението – платежно нареждане за кредитен превод за сумата 80,05 лв. /главница и мораторна лихва/, платени на заявителя, който не оспорва това обстоятелство, на 14.03.2022 г. Заявителят е взел становище в срок и съдът се е произнасъл по възражението и постъпилото становище като правилно е преценил, че с поведението си длъжникът е дал повод за предявяване на вземането и не е обезсилил заповедта в частта за разноските. Плащането на вземането от длъжника безспорно е направено след депозиране на заявлението в съда на 1.03.2022 г. и в срока за изпълнение по заповедта от 4.03.2022 г. Именно извънпроцесуалното поведение на длъжника – да не изпълни задължението си по шест фактури, издадени девет месеца преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е причина за образуване на заповедното производство. Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В издадените от „А1 България“ ЕАД фактури за стойността на месечните такси и ползвани услуги от „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД е посочен, както периода на фактуриране, така и крайният срок за плащане /падеж/, поради което за кредитора не съществува задължението по чл.84 ал.2 от ЗЗД да отправи покана до длъжника за плащане и едва след това да се счете, 2 че той е изпаднал в забава. От всичко изложено следва извода, че длъжникът е станал причина за завеждане на заповедното производство от кредитора, поради което същият му дължи разноски за това производство. Размерът на присъденото адвокатско възнаграждение от 300 лв. е съобразен с разпоредбата на чл.7 ал.7 вр.чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ – при интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лв., което води до неоснователност на възражението и относно размера на разноските на заявителя.

При това положение, както ЕРС е достигнал до този извод частната жалба срещу определението в частта на разноските следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД, ЕИК 128604349, гр.Елхово, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 12 чрез управител Ж.И.В. против определение № 422/15.08.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 76/2022 г. по описа на ЕРС в частта, с която съдът е оставил без уважение възражението на дружеството в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3