Решение № 260056 от 01.02.2021, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-2 Година 2021,

01 февруари гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на осемнадесети януари година две хиляди двадесет и първа, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДЕТЕЛИНА

ДИМОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела

Михова въззивно гражданско дело № 2736 описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Община Несебър, Булстат *********, против решение № 260051 от 08.10.2020 г. по гр.д.502/2020 г. по описа на Несебърски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на И.Г.В. ***, извършено с предизвестие № Н1-ОА1-2151 от 04.05.2020 г. и заповед № 37 от 04.05.2020 г., издадена от кмета на Община Несебър за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 11.05.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ; ищцата В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт” в отдел „Екология“ към Община Несебър; и въззивната Община е осъдена да заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225 КТ, на И.В. сумата от 3110,27 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 11.05.2020 г. – 24.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати по сметка на Районен съд гр.Несебър на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 224,41 лв. - държавна такса върху уважените искове и на адв.Елена Атанасова Димитрова от АК Бургас, сумата от 610 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че при извършването на подбора е допуснато нарушение, тъй като в подбора е следвало да участват и главните експерти Д. А. и Д.Н., а това не е сторено. Твърди се, че длъжността „Главен експерт“, както и всяка от останалите длъжности (старши експерт, младши експерт, специалист, старши специалист и главен специалист) има различен шифър и характеристика по Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед № РД01-931 от 27.12.2010 г. на МТСП. Твърди се, че всяка от изброените длъжности в отдела има различни функции. Позовава се на съдебна практика, съгласно която сходството между длъжностите е условие за упражняване на правото на подбор, но не обуславя възникване на задължение за извършване на подбор. Сочи се, че в случая, за да определи кръга на лицата, между които следва да се извърши подборът, работодателят е съобразил какви задължения са изпълнявали служителите и как е била организирана работата в отдела. Твърди се, че за да достигне до извода си за неправилно извършен подбор, съдът е извършил чисто технически и механично сравнение между длъжностните характеристики на служителите, поради което е неправилен изводът му, че в подбора е следвало да участват всички служители в отдела, с изключение на началник отдела Кр.М. и гл.експерт В.К.-Г..

Излагат се съображения, че с оглед функциите и правомощията на длъжностите, заемани от гл.експерти Д.А. и Д.Н., те не е следвало да участват при извършването на подбора.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение като неправилно, и да постанови вместо него отхвърляне на предявените искове. Не са заявени искания по доказателствата. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника.

Въззиваемата

И.Г.В. оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба с писмен отговор в законовия сроккакто и в съдебно заседание. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а изводите на съда са изградени след правилен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че правилно съдът е приел, че при извършването на подбора е следвало да бъдат включени и гл.експерти Д.А. и Д.Н., тъй като доколкото има различия в изпълняваните от двете функции съобразно заеманата от тях длъжност, тези различия са несъществени. Сочи се, че цитираната във въззивната жалба съдебна практика е неотносима към настоящия случай. Цитира се съдебна практика, която според въззиваемата, е относима към казуса. Излагат се твърдения, че съдът е следвало да уважи исковете и на други основания, посочени в исковата молба, различни от неправилното извършване на подбора.

В тази връзка се твърди, че са неправилни изводите на съда, че не се констатират нарушения на чл.333, ал.4 от КТ. Сочи се, че съдът не е обсъдил оплакването в исковата молба, че за нарушения относно преодоляване на закрилата по чл.333, ал.1 КТ. Изброяват се пороци на заповедта за уволнение и на предизвестието. Твърди се, че съдът неправилно и немотивирано е достигнал до извода, че в случая не е налице злоупотреба с право, както и, че не е обсъдил изобщо твърденията на ищцата за липсата от необходимост от съкращаване в щата.

На следващо място се сочи, че съдът изобщо не е обсъдил твърденията в исковата молба и доказателствата в тази връзка, за нарушения от страна на работодателя на чл.20 и чл.21 от КТД. Твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на допустими и относими доказателства – разпит като свидетел на Кольо Райков относно обстоятелства във връзка с проведено събрание и взето решение на СО на КНСБ относно даване на съгласие за съкращаване на ищцата; и задължаване на ответника да представи поименни разписания на длъжностите, от които чрез сравнителен анализ между старото и новото да се установи дали длъжността на ищцата е реално е съкратена и дали за нея е имало други подходящи длъжности. Претендира се решението на НРС да бъде потвърдено в обжалваната част. На основание чл.266, ал.3 ГПК са заявени искания по доказателствата, допуснати от съда.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния НРС е образувано по исковата молба на въззиваемата И.В.

***, за отмяна като незаконосъобразно на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 37 от 04.05.2020 г. на Кмета на Община Несебър; за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Старши експерт“ в Отдел „Екология“ и Дирекция „Управление на проекти по еврофондове и екология“ в ответната община, както и за осъждане на ответната община да й заплати обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца, считано от уволнението.

Твърди се, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е полагала труд в ответната община като длъжност „Старши експерт“ в Отдел „Екология“ и Дирекция „Управление на проекти по еврофондове и екология“, което правоотношение е било прекратено с процесната заповед на кмета на общината на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди се, че уволнението е незаконосъобразно на няколко основания. На първо място се твърди, че поради посочването в предизвестието до ищцата само на фамилното й име и липсата на посочено ЕГН, на практика липсва валидно отправено до нея предизвестие. На второ място се твърди, че от съдържанието на заповедта и противоречието в текстовата част, не е ясно основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение – поради съкращение в щата или поради намаляване обема на работата. Сочат се и други недостатъци на предизвестието (не е посочена дата, от която се прекратява трудовото правоотношение) и на заповедта (не е посочено дали подлежи на обжалване, пред кого и в какъв срок; липсват данни кой я издава), които правят уволнението незаконно. На следващо място се твърди, че трудовата функция на ищцата не е действително премахната, а само е променено наименованието на длъжността. Твърди, че ново длъжностно и щатно разписание не е изготвено към датата на уволнението. Оспорва се извършването на реално съкращение на щата като се твърди, че с цитираното в заповедта решение на Общински съвет – Несебър, което е приета нова структура на общинската администрация, е одобрена общата численост на общинска администрация, но не е изменен устройственият правилник и не е посочена общата численост на щата. На следващо място се твърди, че в случая е налице масово уволнение, като работодателят не е спазил чл. 130а от КТ. Твърди се също, че работодателят е нарушил чл.8 от КТ и е налице злоупотреба с право и недобросъвестност. Излагат се твърдения, че липсва обективна необходимост от съкращаване на щата и конкретно длъжността на ищцата поради невъзможност трудовите й функции да отпаднат, тъй като извършвала дейности, свързани с екологията и опазването на околната среда, проверки по жалби, сигнали и молби, актове на нарушители.

Твърди се, че трудовите функции, изпълнявани от ищцата, се изпълняват от новоназначен служител. Сочи се, че ищцата е с висше образованието – най-високо образование и квалификация, измежду всички служители, заемащи длъжност като нейната. Твърди се, че при уволнението й е проявена тенденциозност и дискриминация поради политически убеждения и роднински връзки с членове на опозиционна партия. В новото щатно разписание имало длъжност с друго наименование, върху която са преминали точно и само тези функции, които е изпълнявала ищцата. Оспорва се законосъобразността на извършения подбор като се твърди, че на ищцата не са били налагани дисциплинарни наказания, изпълнявала е стриктно и компетентно своите задължения, получила е висока годишна оценка и възможно най-високата атестация, единствено тя и служителката Станимира Михайлова притежават специалност напълно адекватна на работата. Твърди се злоупотреба с права по чл. 8 от КТ, тъй като намаляване на щата е извършено единствено с цел уволнение на ищцата и други неудобни служители, а не с цел подобряване на работата. Твърди се, че е нарушена закрилата по чл. 333 от КТ, тъй като на ищцата не е дадена реално възможност да докаже и представи доказателства дали не страда от определени заболявания поради краткия срок, който й е бил предоставен да представи медицински документи. Оспорва се подборът, констатациите в протокола за подбор и верността на изготвените оценки и тяхната обективност. Сочи се, че подборът не отговаря на заложените в закона критерии. Излагат се твърдения, че: ищцата е с висока квалификация и най-високо ниво на изпълнение; в подбора не са включени всички служители, а тези, които е следвало да участват, са с по-ниска квалификация от ищцата или с образование, което не съответства на длъжността. Твърди се нарушение на чл. 24 от КТД. Сочи се, че работодателят не е взел предвид здравословното състояние на ищцата, семейното й положение, професионална квалификация, професионален опит. Обръща се внимание, че не е оценяван критерий „квалификация”, а такъв „образование”, което е незаконосъобразно. По отношение на незаконосъобразността на извършения подбор се посочва, че ищцата е оценена с 90 точки, а служителката Д.Ш. - със 100 точки, независимо от това, че е с по-ниска квалификация, както и, че квалификацията й не съответства на длъжността, която изпълнява; сочи се, че подборът е извършен само между трима служители, вместо между 12. Твърди се, че работодателят е нарушил чл.23 от КТД, тъй като липсва предварително съгласие на синдиката, и чл.20 от КТД, тъй като не е предложил на ищцата друга подходяща, незаета длъжност.

Излага се, че е налице злоупотреба с права, тъй като от 04 до 11 май са уволнени всички служители с фамилни имена „П.” на различни основания. Твърди, че действителен мотив за уволнението й е, че не е от Несебър.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, последният във вр.чл.225 КТ.

Ответната

Община Несебър е оспорила исковете като неоснователни. В законовия срок е депозиран писмен отговор, в който са изложени подробни съображения, че процедурата е спазена, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна. Твърди се, че от предизвестието става ясно до кого е отправено; заповедта за уволнение е подписана от кмета като представител на Община Несебър.