Определение № 25240 от 10.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25240 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110139080 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от А. П.

М. против „Топлофикация – София“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по изпълнителен лист, издаден на 10.11.2014 г. във връзка със съдебно решение от 30.06.2013 г., постановено по гр.д. № 2932/2010 г. по описа на СРС, 49 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20158560401217 по описа на ЧСИ Б. Б., поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника, с който оспорва основателността на исковете.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Страните са представили писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.

Следва да бъде уважено искането на страните за изискване на заверен препис от изпълнително дело № 20158560401217 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, доколкото същото е необходимо за изясняване правнорелевантните факти по спора.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи.

ДА СЕ ИЗИСКА в настоящото производство заверен препис от изпълнително дело № № 20158560401217 по описа на ЧСИ Б. Б..

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.10.2026 г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

І. 1. Ищецът твърди, че срещу него било проведено производство, завършило с влязло в сила решение по гр. дело № 2932/2010 г. на СРС, 49 състав въз основа на което бил издаден изпълнителен лист на 10.11.2014 г. Навежда твърдения, че било образувано изпълнително дело № 20158560401217 по описа на ЧСИ Б. Б. и на 08.07.2015 г. била издадена покана за доброволно изпълнение. Сочи, че по посоченото дело не били извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години от последното действие, прекъсващо давността. Поддържа, че съобразно тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС не били изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

Поддържа, че в случая била налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 и чл. 433, ал.1, т. 5 ГПК, при която след двугодишно бездействие на взискателя, делото по силата на закона трябвало да бъде прекратено. Твърди още, че липсвало имущество на 2 длъжника, което да бъде секвестирано съгласно чл. 433, ал.1, т. 5 ГПК. Аргументира се, че делото трябвало да бъде прекратено след изтичането на двугодишния период на бездействие в хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 и чл. 433, ал.1, т. 5 ГПК като всякакви изпълнителни действия, включително и запори и възбрани след двугодишно бездействие не прекъсват давността. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 8 139, 32 лв., от които 6 830, 29 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2006 г. – 30.04.2009 г. и сумата от 1309, 03 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2006 г. до 18.09.2009 г., поради настъпила погасителна давност. Претендира сторените по делото разноски.

2. Ответникът оспорва предявените искове с отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Поддържа, че ответното дружество – визискател по изпълнителното дело, подавало регулярно молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки, а именно запор на трудовото възнаграждение/ пенсия, запор на банковите сметки, запор на МПС, както и извършването на опис и оценка на движими вещи. Сочи, че с депозирането на молби от страна взискателя отново била прекъсната давността и започнал да тече нов срок. Съгласно тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС се приемало, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставяла като изискване съответното изпълнително действие, да било дало определен резултат, свързан със събиране на вземането. Съответното действие можело и въобще да не е било извършено, тъй като било от значение само то да било поискано от взискателя, който по този начин демонстрирал своята активност в изпълнителния процес, като тази страна не следвало да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не бил изпълнил искането на кредитора да предприема съответния изпълнителен способ. Поддържа, че давността била прекъсната за първи път с депозираната молба за образуване на изпълнително дело, както и многократно, включително и с депозираните молби от страна взискателя.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, като присъди направените разноски по дело и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал.

1 от ГПК.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).

Между страните не е спорно, че е издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца във връзка с дължими суми, по който е образувано № 20188380406052 по описа на ЧСИ М. Б..

IV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че 3 е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни действия.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.

V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат доказателства.

Страните са ангажирали доказателства за наведените от тях твърдения и възражения.

УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4