Решение № 2068 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2068 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100509917 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20034210, постановено по гр.д.№ 9344, по описа на СРС за 2021 г., 49 състав, ответникът "Е.М." ЕООД е осъдено да заплати на М. К. на основание чл.55,ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 4790 лв., получена без правно основание, с която дружеството се е обогатило неоснователно, ведно със законната лихва от 15.07.2020 г. датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на756,90 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от "Е.М." ЕООД против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като въззивникът моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Жалбоподателят сочи, че процесното вземане на дружеството произтичало от договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 17.10.2003 г., като ищцата се задължила по него в качеството си на поръчител.

Неправилно съдът приел, че поради непредявяване на иск срещу кредитополучателя в 6-месечен срок от изискуемостта на главния дълг, поръчителството на ищцата било прекратено. Сочи, че било инициирано заповедно производство и образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.01.2005 г., като изпълнителното дело не било приложено по настоящото, като съдът следвало да даде изрични указания на страната за представяне на допълнителни документи, с оглед изнесените данни в отговора на исковата молба. Твърди, че съгласно договора за кредит, крайният срок за изплащане на дълга е 15.10.2008 г., като банката е имала правото да направи кредита предсрочно изискуем, което е сторила и изискуемостта 1 настъпила на 15.08.2004 г., като изпълнителният лист бил издаден на 25.01.2005 г. преди изтичане на 6-месечният срок по чл.147 от ЗЗД. Сочи, че след като съдът приема, че не било установено предсрочната изискуемост да е настъпила, то следвало за установяване на този спорен факт да допусне служебно експертиза и без искане на страна. Сочи, че евентуално, след като съдът приел, че процесните суми не били заплатени от ищцата в качеството на поръчител, то следвало да се произнесе по алтернативно наведените доводи за изплащане на задължението като нравствен дълг.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата, с който оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

С оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, следва да се добави следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ГПК.

Ищцата претендира да е заплатила в полза на ответното дружество обща сума в размер на 4790 лв., като твърди, че дружеството няма основание да я получи, тъй като внасяла суми, отнесени по договор за кредит, за обезпечаване на изпълнението на който не е поръчителствала; евентуално - ако съдът приеме, че внесените суми са заплатени за погасяване на задължения по договор за кредит, чието изпълнение е било обезпечено с даденото от нея поръчителство, то уговорената сума по кредита не била усвоена от кредитополучателя; евентуално - дори и да е усвоена сумата от кредитополучателя, то кредиторът не бил предявен иск срещу длъжника Е. З. в 6месечния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД; евентуално - оспорва валидността на договора за цесия.

Ответникът от своя страна не оспорва факта, че общо внесената сума по сметка на дружеството е в размера, посочен от ищцата, поради което това обстоятелство е отделено като безспорно между страните. Поддържа, че тази сума е внесена от ищцата на правно основание, тъй като на 17.10.2003 г. между "ОББ" АД като кредитор и кредитополучател Е. З., както и поръчителите, каквато била и ищцата, бил сключен договор за потребителски кредит. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията по кредита за заплащане на вноски, било образувано заповедно производство № 330/2005 г., по описа на РС-Пловдив, като длъжниците и поръчителите не подали възражение, поради което заповедта влязла в сила и бил издаден изпълнителен лист на 25.01.2005 г.

Било образувано изпълнително дело № 3025/2005 г. при ДСИ-РС-Пловдив, по което били извършвани плащания. Оспорва твърдението на ищцата, че сумата не била усвоена от кредитополучателите, както и че е изтекъл 6-месечният срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД. Поддържа, че на 10.12.2007 г. между "ЕОС Ф." ЕООД и "ОББ" АД бил сключен 2 договор за цесия, с който било прехвърлено вземането по процесния договор за кредит, като ищцата била уведомена на 11.12.2013 г. На 29.02.2016 г. "ЕОС Ф." ЕООД цедирало на ответното дружество вземането, за което ищцата също била уведомена на 21.05.2016 г., при условията на евентуалност сочи, че ищцата следвало да се счита за уведомена с отговора на исковата молба.

Правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал, че в тежест на ищцата е да установи плащане на посочената сума в полза на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице правно основание за получаване на посочената сума.

Между страните е безспорно получаването на процесната сума от ответника.

Единствените доказателства, които са ангажирани от ответника за доказване на твърденията му, свързани с наличие на правно основание за получаване на сумата, са препис от договора за кредит и преписи от договорите за цесия, ведно с приложенията към тях и уведомленията до длъжника. От представения договор за кредит, който не е оспорен от ищцата, се установява единствено, че на 17.10.2003 г. между "ОББ" АД, от една страна, кредитополучателят Е. З. от друга страна, както и поръчителите Д.П., Е.

Атанасов и ищцата, бил сключен договор за кредит, по силата на който банката за задължила да предостави на кредитополучателя заемна сума в размер на 10000 лв., с краен срок на издължаване 15.10.2008 г. и възможност за банката при неплащане на 2 погасителни вноски да направи кредита предсрочно изискуем. За спорните обстоятелства между страните дали такава сума е била предоставена на заемополучателя, както и дали банката е направила кредита предсрочно изискуем не са ангажирани никакви доказателства, поради което за съда остава неясно дали кредитът в действителност е станал предсрочно изискуем, на коя дата, от този момент предявен ли е иск срещу длъжника с оглед предвидения 6-месечен преклузивен срок по чл.147,ал.1 от ГПК с изтичането на който самото поръчителство се прекратява. От изтичане на крайния срок на договора - 15.10.2008 г. също няма доказателства дали е предявен иск срещу основния длъжник в шестмесечен срок, поради което и на основание чл.147,ал.1 от ГПК да се приеме, че правата срещу поръчителя са се запазили и след падежа на задължението. Оплакванията на въззивника, че с оглед твърденията му в отговора на исковата молба за образувано заповедно производство и впоследствие изпълнително производство, съдът следвало служебно да назначи експертиза или да го уведоми да представи допълнителни документи, въззивният съд намира за неоснователни. Принципът на служебното начало, закрепен в чл.7 от ГПК, изисква от съда да съдейства на страните за изясняване на спора, вкл. и като изготви доклад по делото, като правилно определи предмета на спора и укаже на страните как следва да се разпредели доказателствената тежест между тях по спорните факти. Съдът не може да наставлява страните и да събира доказателства в полза на едната или другата страна, доколкото така биха се нарушили принципите на равенство и състезателност, също основни за гражданското съдопроизводство. Служебното начало, уредено в ГПК, не включва задължение на съда служебно да събира доказателства, независимо от това, дали са били поискани от страната пред първата инстанция, като при всички случаи, това задължение на съда възниква тогава, когато заинтересованата страна е заявила искането си, с предвидените в ГПК средство и срок. Общото правило в гражданския процес е, че всяка страна носи доказателствената тежест за факта, от който извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира, че са настъпили /чл.154 от ГПК/. Тази тежест се изразява в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили правните последици, чийто юридически факт не е доказан. В случая, 3 след като ответникът не е провел доказване на твърдените от него факти за наличието на основание, от които претендира настъпване на правото му да получи процесната сума, то правилно първоинстанционният съд е уважил предявеният иск, като е приел, че не е доказано основанието за получаване на сумата, тъй като няма данни дали сумата по договора за кредит е била усвоена от кредитополучателя, евентуално дори и да се приеме, че е усвоена, то е възникнало едно от специалните основания за прекратяване на отговорността на поръчителя, предвидено в чл.147,ал.1 от ЗЗД - не е доказано кредиторът да е предявил иск срещу длъжника в 6-месечен срок от падежа на главното задължение, респ. от настъпване на предсрочна изискуемост, на каквато се позовава ответникът, поради което сумата се явява получена без основание и подлежи на връщане. Евентуално въведеното оплакване, че задължението било платено като нравствен дълг, като било необходимо предвид тези твърдения да се изследва приобщената справка за родствени връзки на ищцата, съдът също намира за неоснователно, доколкото тази хипотеза, уредена в чл.55,ал.2 от ЗЗД има морален израз и касае отношения между насрещни лица, намиращи се в по-близки отношения, като е неприложима за задължения на едно лице спрямо банкова или кредитна институция по повод сключен договор за кредит.

С оглед съвпадане изводите на двете инстанции, решението, предвид правилността му, следва да бъде изцяло потвърдено.

Предвид изхода на спора, право на разноски има въззиваемата. Същата е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за осъществената процесуална защита във въззивното производство, като е представена разписка, доказваща заплащането му, поради което следва да ѝ бъде присъдено.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20034210, постановено по гр.д.№ 9344, по описа на СРС за 2021 г., 49 състав.

ОСЪЖДА "Е.М." ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на М. К., ЕГН: ********** разноски по делото в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4