Решение № 196 от 02.12.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 479/2024
- Вид
- Решение № 196
- Подписан
- 02.12.2024
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Веселин Ганчев Ганев
Цитирани разпоредби
- чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.31, т.1, пр.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.304, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.304а · Наказателен кодекс
- чл.307а · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т.2, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.57 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.334, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 196 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600479 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 59/16.09.2024г. по НОХД № 1142/2024г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Е. Н. Г. е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 03.05.2024г. в гр. *, при спирането му за проверка като водач на лек автомобил „*“, модел „*“ с ДК № *, е дал подкуп – пари в брой на стойност 100 лева – една банкнота с номинал 50 лева със серия ГХ номер * и една банкнота с номинал 50 лева със серия ГЕ номер *, на полицейски органи – младши инспектор А. М. и младши инспектор К. Г., двамата на длъжност „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ при *, за да не извършат действие по служба, а именно – да не му извършат проверка за наркотици и да не му съставят акт за административно нарушение по ЗДвП, съгласно задълженията им по чл.189, ал1 от ЗДвП и чл.31, т.1, пр.1 от ЗМВР, поради което и на основание чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 лева, като е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН да е дал подкупа на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение и е ОПРАВДАН по обвинението в този смисъл.
На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода на подс. Е. Н. Г. за 1
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъда в сила.
На основание чл.307а, вр. чл.53, ал.1, б. „б“ от НК са ОТНЕТИ в полза на държавата веществените доказателства - 1 бр. банкнота с номинал 50 лева със серия ГХ номер * и 1 бр. банкнота с номинал 50 лева със серия ГЕ номер *, предадени с протокол на домакина на *.
Недоволен от така постановения съдебен акт са останал подсъдимият Е.
Г., който чрез своя защитник – адв. Н. Г. от АК – *, е подал въззивна жалба.
Намира присъдата за явно несправедлива, тъй като не е съобразен сериозния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Затова се иска на основание чл.337, ал.1, т.1, вр. чл.334, т.3 от НПК нейното изменение като се наложи наказание пробация в минимален размер.
На страните са изпратени преписи от постъпилата въззивна жалба, но не е взето отношение.
Представителят на АП – * счита, че подадената жалба от защитника на подсъдимия е неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена, тъй като окръжният съд е наложил напълно справедливи наказания.
Подсъдимият Е. Г. се явява лично и с адв. Н. Г. от АК – *, като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения за явната несправедливост на присъдата. Защитникът допълва доводите си, че не е съобразено в достатъчна степен притеснението на подзащитния му от факта, че не са заличени в полицейските масиви данните за неговите предходни криминални прояви, дали основание за по-специалното и репресивно отношение към него в присъствието на съпругата му. Отделно не без значение е и обстоятелството, че са били отрицателни и резултатите от извършените проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества. В тази връзка се иска постановената от окръжния съд присъда да се измени, като се отмени наложеното наказание лишаване от свобода, макар и при условията на чл.66 от НК и се замени с по-лекото по вид - „пробация“.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Е. Н. Г. за престъпление по чл. 304а, вр.чл.304 ал.1 от НК, за това, че на 03.05.2024 г., в гр.*, при спирането му за проверка като водач на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с ДК № *, е дал подкуп - пари в брой на стойност 100 лева - една банкнота с номинал 50 лева със серия ГХ номер * и една банкнота с номинал 50 лева със серия ГЕ номер *, на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение - полицейски органи - младши инспектор А. М. и младши инспектор К. Г., двамата на длъжност „старши полицай“ в Сектор „Охранителна полиция“ при *, за да не извършат действие по служба, а именно да не му извършат проверка за наркотици и да не му съставят акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, съгласно задълженията им по 2 чл.189, ал.1 от ЗДвП и чл.31, т.1, пр.1 от ЗМВР.
След провеждане на разпоредителното съдебно заседание подс. Г. се е признал за виновен и със защитника му – адв. Г., са отправили искане делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.
Първоинстанционният съд е допуснал разглеждането на делото по този ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че направеното от подс. Г. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези условия Пловдивският окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е. Н. Г. е българин, български гражданин, с основно образование, женен, работещ, неосъждан /реабилитиран/.
Е. Г. живеел в гр.* заедно със съпругата си Н. Г. и родителите си – Л. и Н.
Г.. Подсъдимият управлявал лек автомобил марка „*“ с ДК № *, собственост на майка му. Употребявал спорадично и наркотични вещества.
На 03.05.2024 г. вечерта, след като бил употребил малко количество алкохол, а дни преди това и наркотични вещества, въпреки знанието за това, Г. управлявал в гр.* горепосочения лек автомобил „*“, придружаван от съпругата си Н. Г..
По това време свидетелите А. М. и К. Г. на длъжност младши инспектори - старши полицаи в Група „Патрулно-постова дейност“ на Сектор „Охранителна полиция“ при *, били назначени, съгласно месечен график за определяне на полицейските органи, за непосредственото изпълнение на „ППД“ за периода от 19.00 часа на 03.05.2024 г. до 07.00 часа на 04.05.2024 г. по утвърден от началника на управлението Д. Г. на 30.04.2024 г., съвместно в наряд * на УО-10, като автопатрул.
По време на смяната, около 20.45 часа, същите се намирали в гр.*, на бул. „*“ № *, подлеза, непосредствено до изхода на *. Двамата извършвали служебна дейност, съгласно длъжностните си характеристики и утвърдените графици. Свидетелите имали правомощието да констатират със съответните официални документи извършването на нарушения по транспорта, регламентирани в ЗДвП и правилника за приложението му.
По същото време, през подлеза на бул. „*“, покрай полицейските служители, преминал лекият автомобил „*“ с ДК № *, управляван от подсъдимия, който бил спрян от св. К. Г. за проверка. Той се приближил до лекия автомобил и видял, че в него се намирали мъж на около 50 години, който го управлявал и по-млада жена с руса коса. Свидетелят Г. се легитимирал и поискал документите им, както и тези на автомобила за проверка. Двамата му дали всички необходими документи - за самоличност, СУМПС и талон на автомобила, като Г. ги предоставил на колегата си св. А.
М. за проверка. Докато взимал документите Г. задал на водача рутинните 3 въпроси - дали е употребил алкохол или упойващи вещества. Последният му отговорил, че е изпил една водка и му предложил да му даде сумата от 500 лева на него и на колегата му, за да не извършат проверка с дрегер.
Свидетелят Г. му казал да не прави глупости, да бъде спокоен, като му обяснил, че ще извикат автоконтрольор, който ще го изпробва с техническо средство за наличие на алкохол. Подсъдимият Г. бил видимо притеснен, тембъра на гласа му бил треперещ и отговорите му били завоалирани, все едно крие нещо. Разпоредили на него и на спътницата му да останат в техния автомобил, като св. М. осъществил връзка с дежурната част и в последствие с АП*, в състав Л. Т., И. Б. и К. К., за да им окажат съдействие за извършване на проверка за алкохол, тъй като те нямали зачислен Дрегер-Алкотест.
След няколко минути на място пристигнали полицейските служители Т., Б. и К., които заемали длъжността мл. автоконтрольор - полицай в Сектор „Охранителна полиция“ при*, като носели със себе си съответното техническо средство.
Водачът Г. бил поканен да слезе от автомобила си и да се приближи до полицейския автомобил, като св. М. му извършил проверка за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510+“ с фабричен номер „ARNJ-0031“. Техническото средство отчело проба 0,08 промила алкохол в издишания въздух. След оказаното съдействие Т., Б. и К. си тръгнали. Въпреки това поведението на подсъдимия Е. Г. продължило да бъде съмнително, като последният останал притеснен и по никакъв начин не се успокоил, дори и след като полицейските служители му казали, че пробата му е отрицателна.
Същевременно, от извършената от св. М. справка в дежурната на *, се разбрало, че Г. има предишни криминални прояви, свързани с притежание на наркотични вещества. Поради тази причина св. М. заявил, че подсъдимият ще бъде отведен в РУ, за да му бъде извършена проба с Дрегер „Дръг чек 5000“ за наличие на наркотични вещества в организма му. На съпругата му разпоредили да остане в техния автомобил, като я уведомили също, че Г. ще бъде отведен в РУ за извършване на тест за наркотици.
В този момент подс. Г. се намирал до полицейския автомобил, чиято задна дясна врата била отворена. М. се отдръпнал в страни, за да говори по телефона с дежурната част в кое РУ да закарат водача за проверка, тъй като * РУ не разполагало с въпросния Дръг тест.
Оценявайки, че заради употребено преди това наркотично вещество може да отчете положителна проба и ще бъде санкциониран, подсъдимият решил да даде имуществен дар - подкуп, под формата на пари, на полицейските служители, за да не изпълнят служебните си задължения и да не го тестват за наркотици, респ. установявайки наличието на такива като последица от това да не му съставят акт по ЗДвП. За целта Е. Г. първоначално се обърнал към св. Г. с думите: „Дайте да не се занимаваме с глупости и да не си губим времето, дайте да почерпя нещо и да си тръгвам“. Но след като последният не отреагирал положително, а тръгнал към св. М., за да разбере как ще процедират, в изпълнение на намерението си, подсъдимият извадил от 4 десния джоб на анцуга си две банкноти с номинал от по 50 лева всяка, сгънати на две, със серия ГХ номер * и серия ГЕ номер*, и ги хвърлил през отворената врата на задната седалка на служебния автомобил марка „*“, модел „*“, бял на цвят, с надпис „Полиция“, с ДК *.
В момента, в който затварял телефона, св. М. възприел как Г. изкарал нещо от джоба на анцуга си и го пуснал в купето на колата. Посочил патрулния автомобил на колегата му Г., който се върнал незабавно до подсъдимия и видял, че на задната седалка на автомобила има две банкноти с номинал от по 50 лева, сгънати на две. Към тях се приближил и св. М., който попитал Г. - защо го е направил, а подсъдимият му отговорил следното:
„Момчета, ето Ви да се почерпите, само не ме карайте да ме тествате“. По този начин подс. Е. Г. показал, че парите са предназначени именно за полицейските служители и с цел да не бъде тестван за наркотици и съответно нарушение по ЗДвП да не бъде констатирано.
В резултат на това, обаче полицейските служители разпоредили на подсъдимия Г. да се отстрани от колата, сложили му белезници и го задържали на място, след което незабавно докладвали за случилото се на дежурния в ОДЧ. По този начин ясно демонстрирали отказ да приемат предоставения им подкуп.
Непосредствено след това, подсъдимият Г. бил откаран от автопатрул * в *, където в 22.33 часа бил тестван с Дрегер Дръг тест 5000 S/N: ARKF-0023 за наличие на наркотични вещества в организма, който показал отрицателен резултат.