Акт от 08.02.2021, Административен съд - Перник

Р

Е Ш Е

Н И Е

№3 гр. Перник, 08.02.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря А.М. и прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 1/20201 г. по описа съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136, представлявано от Снежина Д. – изпълнителен директор против Решение № 260009/09.10.2020 г., постановено по АНД № 202/2020 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-64/29.05.2020 г., издадено от заместник председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че е спазен срока по чл.

34 от ЗАНН за образуване на административно-наказателното производство и при наличие на основания за това не е приложил разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Искането към касационния състав е да отмени решението на Районен съд – Радомир и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не е изпратил представител. Докладвано е становище на процесуалния му представител – юрисконкулт П., с което заявява, че поддържа жалбата. Искането му е за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не е представляван.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд - Радомир.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Радомир е приел, че на 28.02.2019 г. свидетелят В.А. и Д.Я., в качеството им на инспектори в РО НЯСС – ЗЦБ, в присъствието на В.К.С. – специалист „ВАН“ в „***“ ЕАД – клон „Струма - Места“ ХТР – Перник, извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „***“, находящ се в землището на с. ***, общ. Радомир.

Установеното отразили в констативен протокол № 02-03-6/28.02.2019 г. Със същия дали задължително предписание на собственика на язовир „Долна Диканя“ – „***“ ЕАД в срок до 30.11.2019 г. да възстанови разрушените дренажни кладенци – общо 2 на брой.

На

03.12.2019 г. свидетелите Ж.С. и И.С., в качеството им съответно на инспектор и началник на РО НЯСС – ЗЦБ, извършили последваща проверка на язовир „***“ за осъществяване на контрол по изпълнение на даденото предписание. Констатирано било, че предписанието от 28.02.2019 г. не е изпълнено.

За установеното нарушение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ Ж.С. – старши инспектор в РО НЯСС – ЗЦБ съставила АУАН № 02-009/15.01.2020 г., който е подписан от нея, свидетеля при съставянето му и нарушителя.

Предявен и е връчен на последния.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от „***“ ЕАД, което е прието за неоснователно.

Въз основа на АУАН заместник-председателя на ДАМТН е издал наказателно постановление № НЯСС – 64/29.05.2020 г., с което основание чл. 200, ал. 1, т.

39 от ЗВ на „***“ ЕАД е наложил „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за форма и съдържание. Счел е, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в частност – че административно-наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН. Изложил е, че отразената в АУАН фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е направил извод, че тя субсимира състава на нарушението по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Обосновал е становище, че с оглед събраните по делото доказателства, извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, сравнение с другите нарушения от този вид, поради което не представлява маловажен случай. Посочил е, че наложената имуществена санкция е определена в границите, предвидени в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ при отчитане на всички, посочени в чл. 27 от ЗАНН обстоятелства, в близост до минимума. С постановеното от него решение е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и правилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл.

84 от ЗАНН, Районен съд - Радомир правилно е установил фактическата обстановка.

Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона.

Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно-наказателното производство и налагане на административното наказание. Съответен на закона е изводът му за спазване на срока по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая административното нарушение е неизпълнение на задължителни предписания и е с правна квалификация чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 1 от ЗВ. То е установено при извършената на 03.12.2019 г. проверка, за която е съставен констативен протокол № 02-03-49/03.12.2019 г. От тази дата е започвал да тече тримесечният срок по чл.

34 от ЗАНН. АУАН е съставен преди изтичането му – на 15.01.2020 г.

Видно от приложения АУАН № 02-009/15.01.2020 г., същият е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗВ, във вр. със заповед № А-601/18-09.2019 г. на Председателя на ДАМТН. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля, присъствал при установяване на нарушението упълномощен представител на нарушителя.

Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 201, ал. 2 от ЗВ, във вр. със заповед № 5/02.01.2018 г. – заместник председател на ДАМТН е издал наказателно постановление № НЯСС-64/29.05.2020 г. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.

Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че касаторът следва да отговаря за извършено нарушение по чл.

190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Разпоредбите предвиждат задължение за собствениците на язовирни стени и съоръжения за тях да изпълняват задължителните предписания, издадени от председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица.

В настоящия случай по категоричен начин е установено, че „***“ ЕАД, в качеството му на собственик на язовир „Долна диканя“/акт за частна държавна собственост № 322/21.01.2004 г. не е изпълнил дадените му с констативен протокол № 02-03-6/28.02.2019 г. от упълномощено за това лице съгласно заповед № А-601/18.09.2019 г., задължителни предписания за възстановяване на разрушените дренажни кладенци – общо 2 броя. Санкцията за осъществения състав на нарушението по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал.

1, т. 3 от ЗВ е предвидена в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ и съгласно нея с имуществена санкция от 1000 лв. до 20000 лв. се наказва юридическо лице, което не изпълни задължението си по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.

Правилно е прието в обжалваното решение, че наложената на „***“ ЕАД имуществена санкция е съобразена с всички обстоятелства, посочени в чл. 27 от ЗАНН и е съответна на целите по чл. 12 от ЗАНН. Съобразено е, преобладаващи са смекчаващи отговорността обстоятелства и затова имуществената санкция правилно е определена в размер близък до минималния, а именно 2000 лв.

Правилен е изводът на районния съд за отсъствие на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение е формално, поради което преценката за „маловажността“ му по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК следва да се прави с оглед смекчаващите обстоятелства. В настоящия случай те не обуславят по – ниска степен на обществена опасност на деянието, сравнение с останалите деяния от този вид.

С оглед всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство. Правилно е приложен материалния закон и наложеното административно наказание е справедливо. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал.

1, т. 1 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

Р Е

Ш И

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 260009/09.10.2020 г., постановено по АНД № 202/2020 г. по описа на Районен съд – Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:

1. /п/

Разпечатката съдържа 60 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b659b47b-09bd-477e-9206-74e3ca1924bd